Георги Коларов – доктор по политология, латиноамериканист

След като излежава част от присъдите си в САЩ и Франция, на 12 декември генерал Мануел Антонио Нориега е прехвърлен в родната си Панама. Там, по всяка вероятност, ще завърши живота си зад решетките. Това става възможно след победата на марионетката на Вашингтон милионерът Рикардо Мартинели над Мартин Торихос, опитал се да възроди делото на баща си Омар Торихос, символ на панамската независимост и държавност.  

Преместването на Нориега отприщва спомените за една от най-кратките и неравностойни войни, избухнала по повод един от най-важните стратегически обекти в света – Панамския канал.  

Предисторията

В края на ХІХ и началото на ХХ век, по време на строежа на Панамския канал, САЩ финансират сепаратисткото движение в колумбийската провинция Панама. След нейното отделяне от Република Колумбия Вашингтон получава един зависим във всяко отношение съюзник, който да осигурява, според възможностите си, американските стратегически интереси. Така е в продължение на първите две трети от ХХ век.

В края на 60-те избухват серия от демонстрации на панамски студенти, настояващи зоната на Канала да бъде върната на панамския народ. Отговорът марионетните власти и американските военни от базата в Панама е куршуми и снаряди срещу демонстрантите.

Досега панамската левица чества най-големия разстрел – 7 януари, съвпадащ с датата на основаването на Панамската народна партия (марксистка), като ден на националната съпротива срещу американското влияние.

Бащата Торихос

Нещата се променят при президента Омар Торихос, баща на предпоследния панамски президент Мартин Торихос, който губи изборите през 2010 г.

Омар Торихос идва на власт през 1969 г. с военен преврат, преодолявайки съперника си Борис Мартинес, защитник на интересите на консервативната десница. Торихос мобилизира националната енергия за отнемането на Панамския канал от САЩ и изгонването на американските войски.

След гибелта на Торихос генерал Мануел Антонио Нориега става командващ на Националната гвардия на Република Панама. На стола на Торихос се сменят няколко президенти, но през цялото време силният човек в Панама е Нориега. Политиката му никак не се харесва на САЩ и НАТО. Първият опит за свалянето му е в началото на 1989 г. Тогава президентът Ерик Артуро Дел Вале се опитва да го отстрани от поста командващ Националната гвардия, пост  по-значим от президентския.

След провала на заговора Дел Вале е принуден да се скрие в американската военна база на Канала. На негово място на президентския пост временно е назначен министърът на образованието Мануел Солис Палма, който насрочва назначени извънредни президентски избори. Кандидатът на Вашингтон – Гилермо Ендара, е тежко ранен по време на демонстрация срещу намесата на САЩ вьв вътрешните работи на страната.

Разправата

Само няколко месеца по-късно идва удобният момент за разправа с Нориега. В средата на декември, докато всички погледи са вперени в Източна Европа и разпадането на Социалистическата система, 82-а  Въздушно-десантна дивизия на САЩ атакува малката Панама. Гвардията на Нориега се съпротивлява отчаяно. Панамските войници дори успяват да убият деветима „тюлени” – най-елитните войници на САЩ. Но с цената на 2000 убити мирни граждани, Панама е окупирана, а генерал Нориега – заловен. Той е отведен в САЩ. Срещу него е скалъпен процес за наркотрафик и е осъден.

Въпреки огромното разстояние, се оказва, че съдбата на Панама вълнува България. Още в деня на атаката на САЩ, още преди Нориега да бъде арестуван, пред американското посолство в София се събират хиляди латиноамериканци, живеещи у нас и техни български приятели. Демонстрациите са бурни. На 15 и 16 декември 1989 г. са изгорени няколко чучела на Роналд Рейгън, американски знамена. Демонстрантите скандират:  “Нориега, Нориега…”  и хвърлят запъртъци и умрели котки срещу официалния вход на американската мисия. Естествено, събитието се забравя. Оттогава генерал Нориега е лишен от свобода и продължава да изпитва върху себе си мъстта на американците. Те никога няма да простят на него и на генерал Омар Торихос загубата на Панамския канал.

Няма как да не си припомним думите на покойния: “Аз не искам да вляза в историята, аз искам да вляза в Канала”. В крайна сметка, и двамата генерали влязоха и в Канала, и в историята.