Да си спомним за Георги Минчев

Последна промяна на 09 април 2015 в 19:57 13143 11

За всички нас той беше Бате Гошо - слънчевият приятел, бардът с китара на рамо. Днес, 9 април, той щеше да навърши 72 г. И нека сега почива достойно в бялата си тишина, както достойно и живя.

... 18 февруари 2001-ва беше тъжен, но слънчев и по зимному топъл ден. Точно като Георги Минчев. Стотици хора се бяха събрали, за да бъдат с барда в последния му път. Е, тогава той беше на мода и затова там бяха такива като Петър Стоянов и Асен Агов. Точно пред църквата Агов се хилеше и разказваше как бил в Банско на ски...

"Бих искала и мен да ме изпратят някога така. Надявам се да заслужа такова уважение", каза тогава плачейки Мими Иванова. Тогава Бате Гошо отиде в рая под звуците на песента "Равносметка", написана специално за него от Буги Барабата. "Браво, Буги", успя само да промълви тогава Богдана Карадочева...

... "Беше ми много близък приятел. Споделяли сме почти всичко. Гошо беше един от най-честните хора, които някога съм срещал. Много, ама много ми липсва. Когато си отидат личности като него, светът става много по-скучен", каза Кирил Маричков...

... "Георги проби още през 60-те години като певец. Имали сме много страхотни моменти с него. Пишеше прекрасни текстове и сме правили много яки концерти. Дано има повече хора, като Гошо", добави тогава и вечният "щурец" Петър Гюзелев...

... "За мен той беше Човекът музика. Не само автор на прекрасни песни. Доказа, че и в България можеш да правиш собствен рок. Гошо беше от първите, които още през 1990 година застанаха истински зад "Подуене блус бенд" и каза: Искам да ви помогна да издадете албум", върна лентата и Васко Кръпката...

... "Гошо е сред малкото хора, за които не може да се каже нещо лошо. Той беше изключително искрен, директен и прям. Създаде изключителни песни. Беше огромно удоволствие да работим с него", добави и Иван Лечев...

... "Винаги остава с нас. Няма как такъв човек и творец да бъде забравен. Дано все повече млади хора тръгнат по пътя на рока", мечтаеше Ивайло Крайчовски...

Какво се случи после ли? Случи се това, че всички ние, приятели и ученици на Бате Гошо, направихме всичко възможно той да не бъде забравян никога и да бъде пример за всички следващи поколения рокмузиканти и историята с китара на Георги Минчев да бъде вечно разказвана. Направихме му паметник в Каварна.

.. След цели 3 години ходене по мъките eдин журналист щеше да напише: "Беше много трудно, но накрая успяхме!" А защо 3 години ли - защото цели три години събирахме пари за този паметник и хич не беше лесно. Не беше, но тогава цялата рокгилдия се обедини зад идеята, а и не само тя. Зад нас застанаха кметът на Каварна Цонко Цонев, БТА и почти всички влиятелни медии в България. "Не знам как стана", както пееше Бате Гошо, но тогава Кръпката успя да уреди един благотворителен концерт не къде да е, а в "София лайв клуб"...

... Те също приеха идеята и ни предоставиха напълно безплатно не само сцената си, но и озвучаването. На този концерт дойде, свири и пя, почти целият рокелит на България без една стотинка хонорар. Там бяха всичките "Щурци", тогава Пеци дори усука жици в името на вечно младият рокендрол... Милена, Звезди, Жоро Денков, "Монолит", "Сънрайз", "Подуене Блус Бенд", "Аналгин", ПешЕто и кой ли още не...

... Дойде да помогне дори тогавашната мегазвезда Елица, която заедно със Стоян Янкулов бяха почти докоснали призовете на "Евровизия". Малко по-късно я предупредих да внимава какви ги върши, защото тя тогава хлътна по някой си Криско. Казах и че така ще загуби играта и тя я загуби, а аз бях изтрит от профила и във фейсбук...

... Не знам дали това ви е интересно, но искам да ви разкажа как и къде се роди идеята за паметника на Георги Минчев. Това стана в навечерието на откриването на паметника Рони Джеймс Дио, пак в Каварна, и който направихме също ние. Бяхме на масата в клуб  "Корнер" в Каварна. Кои бяха там - Цонко Цонев, скулпторът и на двата паметника - на Дио и на Гошо, Краси Ломски, Антони Здравков - Сухия, който тогава беше треньор на "Калиакра" - Каварна, а после на "Левски", а сега и на младежкия ни национален отбор по футбол. Тогава по телевизията даваха мача "Бешикташ" - ЦСКА, който свърши 3:0 за "Бешикташ". Цонко, като виден чорбар, само нагъваше миди...

...Сега най-интересното - на същата тази маса, точно тогава, бяха още Стив Минарди - турмениджър на Рони Джеймс Дио, както и Саймън Райт, бивш барабанист на AC\DC. Те бяха специални гости за откриването на паметника на Дио. През цялото това време на Цонко му късаха нервите ПР-ите на Manowar, защото Джоуи  Димайо искал да снима със свой екип откриването на паметника на Дио. Цонко го отряза като кисела краставица...

... Какво се случи после - изведнъж на сцената се появи и Цветелин Кънчев. С безкрайно красива мацка, макар и с очевиден индийски произход. Не бива хората да се подценяват. Цветелин тогава извади перфектен английски, с две щракания на пръстите синът му ни донесе някаква убийствена ракия. Докъм 5 сутринта бяхме само тримата - Кънчев, Саймън Райт и аз...

... Мога още много да разказвам, но темата ни е друга. А именно Георги Минчев: Честит рожден ден, приятелю...

....Джими Хендрикс....Завинаги в нашите сърца...така пише на гроба на най-великия герой на китарната музика за всички времена....а днес е рожденият ден на нашият си, български китарен герой Георги Минчев. Щеше да навърши 72....Остана на 58...отлетя без време и ни остави сираци, да се оправяме някак с Рокендрола по нашите земи. Автор и изпълнител на вечни бг парчета, Гошо беше и голям ентусиаст на промените и неволите по пътя ни към Свободата. Организираше постоянно концерти, събития и не спираше да дерзае.

Не се сдоби с поколение, може би не му вървеше в любовта и за това песните му останаха негово наследство.В името на неговата светла личност и песните, които завеща се събираме от 2001-ва на фестивал Цвете за Гошо, който наближава. 6-ти и 7-ми юни от 17:00 на поляната на Южния парк за 15-ти път ще разцепим тишината и ще си попеем негови и наши парчета. Гошо отлетя, да живее Гошо!!!

Васко Кръпката

Та така, приятели. Тук само ще добавя една разходка на душата. Бате Гошо искаше някога да види Джими Хендрикс. Не стана, но пък китарата му успя. Кръпката занесе китарата на Гошо на гроба на Джими в Сиатъл и ги остави да си говорят... Нека завършим така: Какви времена...

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

11.04 2015 в 13:58

Когато Георги Минчев почина бях само на 15 и не отразих много каква загуба е неговата смърт за българската интелигенция. Преди няколко години намерих всичките му песни и си ги записах на диск, който в момента е навсякъде с мен. Преоткривайки музиката на Гошо ме накара да съжалявам много, че не съм имала възможността да я оценя по-рано, но затова пък сега й се наслаждавам при всяка възможност. Тази музика ме съхранява и лекува до една известна степен носталгията по родината. Толкова много истина има в текстовете му, че за някои от песните може да се каже, че са писани само преди няколко месеца, а не преди 20 години. Поклон пред паметта ти, бате Гошо.

11.04 2015 в 12:18

Васко, Кръпка, а кой даде идеята на Цонко да направи рок-алея с паметници на рокаджии? А на бас, че не знаеш, макар да сме се виждали и говорили...Проводих му хабера по мъжа на Патрашкова, супертъпо копеле, ама късно разбрах, че е ужасно меркантилен...Но не съжалявам, защото тази идея доби живот и се роди паметникът на Дио. и после на Гошо. Е, сега вече ше знаеш чия е идеята за паметници там, ако прочетеш това, де...

11.04 2015 в 09:21

Хубаво.....написали сте за Гошо...лошо няма....ама за какво ви беше да сипвата лъжичката катран в кацата....да пиеш ракия до сутринта с доказан и осъден престъпник....разпъвал човек на машина за ремонт на гуми по обвинение ,че му е откраднал кучето.....ТЪПО!!!!

10.04 2015 в 13:32

Иванов, вместо да критикуваш - напиши ти предложената от теб статия - хубава тема, добър избор, ще има много плюсове! Иначе е много лесно да се критикува отстрани и пасивно да се наблюдава.

10.04 2015 в 01:46

Mногоуважаеми "ххх", напомням още един път, че статията щеше да е 100 пъти по-интересна ако беше разказана биографията на Георги Минчев, а не вашите заслуги след смъртта му. А ракийката си я пиех с моят съсед - големият Бъндарак до смъртта му през 1992 година.

10.04 2015 в 01:18

Иванов, пусни си чалгица и си пийни ракийка,за тебе няма значение кой е.

10.04 2015 в 00:50

Щеше да е по-интересна статията ако бяхте припомнили, кой е той, какво е направил, а не какви са ви заслугите след смъртта му!

10.04 2015 в 00:01

Беше честен и принципен човек, който никога не предаде идеалите си.
А това е по-важно дори от това, че беше добър музикант.
Дано почива в мир.

09.04 2015 в 23:27

Блажени години ! Велик музикант и Бохем .Лека му пръст !

09.04 2015 в 22:24

Истински достоен и почтен човек, с безспорен талант и чиста душа! Бог да го прости!