Тази вечер на Синелибри е премиерата на ''Остайница'' по романа на номинираната за Букър Рене Карабаш

Днес, 16 октомври, в кино "Люмиер" от 19:00 ч. е официалната премиера на драмата „Остайница“, последвана от разговор с авторката на едноименния роман Рене Карабаш и режисьора Костадин Бонев.

Специален гост на събитието ще бъде и албанската актриса Алтеа Лазай, която изпълнява ролята на Бекиа и нейното „алтер его“ Матя. Лазай ще присъства и на събитието в кино „Одеон“ на 17 октомври. Масимо Фолети е оператор на копродукцията между България, Италия и Албания.

„Остайница“ ще открие програмата на първото издание на фестивала в Перник на 29 октомври; на 31 октомври е премиерата в Бургас, а на 5 ноември – в Пловдив. Събитията ще бъдат последвани от разговор с публиката с участието на режисьора Костадин Бонев и авторката на романа Рене Карабаш.

„Остайница“ ще се състезава с останалите осем заглавия в конкурсната програма на „Синелибри“. Сред тях има още едно българско заглавие – черната комедия „Такси за Рая“ на режисьорите Иван Ничев и Тодор Чапкънов. Тя ще бъде излъчена премиерно на 24 октомври в кино „Люмиер“, в присъствието на част от екипа, като след прожекцията зрителите ще имат възможност да споделят впечатления и да зададат въпроси. Адаптацията е по новелата „Нощно бдение“ на изтъкнатия австрийски писател от български произход Димитър Динев. В главните роли са Велислав Павлов, Стоян Дойчев, Деси Моралес, Даниел Владимиров, Диляна Попова. Иван Ничев ще разговаря с публиката непосредствено след премиерните прожекции на „Такси за Рая“ в София, Бургас (6 ноември) и Пловдив (7 ноември).

***

Романът, който стигна до краткия списък за Международния „Букър“ през 2026 г., разказва за жените, принудени да се откажат от женствеността си, за да получат правата на мъжете. История за любовта, насилието, паметта и цената на свободния избор.

В едно малко село сред суровите планини на Северна Албания съдбата на жената е решена още преди тя да се е родила. Тя принадлежи първо на баща си, после на съпруга си. Няма право да избира кого да обича, как да живее и какво да прави с живота си. Има обаче един изход: да се закълне, че никога няма да познае мъж, да се откаже от женствеността си и самата тя да стане мъж.

Тези жени се наричат бурнеши, или заклети девици. Те получават правото да носят мъжки дрехи, да притежават имущество, да бъдат глави на семейства и да участват в обществения живот наравно с мъжете. Цената е пожизнено безбрачие и отказ от интимен живот.
Именно тази вековна традиция стои в основата на „Остайница“.

Главната героиня Бекиа живее в общество, подчинено на Кануна — древен сборник от обичайни закони, свързван с албанския владетел Лека Дукагини. Тези правила определят отношенията между семействата, честта, наследството и кръвното отмъщение.

За да избегне уговорен брак, Бекиа полага клетва за девственост и приема мъжкото име Матия. От този момент тя може да живее със свободата, запазена за мъжете. Но решението ѝ отключва поредица от трагични събития, разрушава семейството ѝ и я разделя с Дхана — жената, която обича.

Години по-късно Матия разказва историята си на гостуваща журналистка. Постепенно изплуват премълчани истини, болезнени спомени и въпросът дали един човешки живот може да бъде изживян повторно, ако веднъж е бил пожертван в името на чужди правила.

В тази история има нещо от антична трагедия. Героите са поставени пред избори, при които всяко решение носи загуба. Любовта влиза в конфликт с дълга, свободата — с традицията, а семейната чест се оказва по-важна от човешкия живот.

Карабаш изследва един жесток парадокс: в общество, което отказва на жените правото на самостоятелност, единственият начин жената да получи свобода е да престане да бъде призната за жена.

Коя е Рене Карабаш?

Рене Карабаш е творческият псевдоним на Ирена Иванова — поетеса, писателка, актриса, драматург и сценарист.

Преди международния успех на романа тя вече е позната на европейската публика с ролята си във филма Безбог на режисьорката Ралица Петрова, донесла ѝ актьорски отличия.

„Остайница“ излиза в България през 2018 г. от издателство „Жанет 45“, а през 2019 г. печели литературната награда „Елиас Канети“. Авторката има и поетични книги, сред които „Писма на Омар до бъдещата му съпруга“.

Историята на създаването на романа е почти толкова необикновена, колкото и самият сюжет.
Карабаш разказва пред организаторите на „Букър“, че е проучвала живота на албанските заклети девици в продължение на две години. Чела е книги на Исмаил Кадаре, гледала е документални филми и интервюта, изследвала е дори значенията на имената, които дава на героите си.

Самото написване на романа обаче ѝ отнема само два месеца.

Текстът се ражда като неудържим вътрешен монолог, който нарушава обичайните правила на литературното повествование — без стандартна пунктуация, без главни букви, без кавички. Авторката описва писането като болезнен, но и изцеляващ процес.

Международният път на „Остайница“ е забележителен. Романът е преведен на повече от дузина езици, а английското му издание She Who Remains, публикувано от Peirene Press през февруари 2026 г., е дело на преводачката Изидора Анжел.

Преводът получава наградата Gulf Coast Prize in Translation и подкрепа от престижната програма PEN/Heim Translation Fund. Френският превод на Мари Врина-Николов също е отличен от френския ПЕН клуб.

Книгата привлича вниманието и на литературния клуб Service95 на световната попзвезда Дуа Липа, който я включва сред очакваните заглавия за 2026 г.

Кулминацията идва с включването на романа в краткия списък за Международната награда „Букър“ през 2026 г. Това е вторият голям пробив на българската литература в историята на отличието след „Времеубежище“ на Георги Господинов, преведен от Анджела Родел, който спечели наградата през 2023 г.
Журито на „Букър“ определя „Остайница“ като незабравима съвременна приказка, разказана с поетична сдържаност, която улавя несигурността на болезнените спомени.

Следете новините ни в :