Самара Джой: бързият възход на една певица, която избра да не бърза

Една от най-ярките звезди на съвременния джаз и носителка на „Грами“ за най-добър нов артист, излиза на сцената на зала 3 в НДК на 8 ноември заедно със своя седемчленен бенд. София е първата спирка от новото ѝ турне. В разговор тя разказва как е стигнала дотук и защо е избрала да не бърза.

Помолих Самара Джой да опише себе си с по едно прилагателно за всеки от трите си албума. Очаквах бърз, лек отговор, нещо като игра. Получих една от най-честните паузи, които съм чувала в интервю.

За първия албум отговаря веднага. „Колебаеща се.“ Дебютът ѝ „Samara Joy“ излиза през 2021 година, две години, след като печели международния вокален конкурс „Сара Вон“. Тя е на 21 и току-що е влязла в свят, в който всички я сравняват с легенди.

На втория албум спира. „Мисля си къде бях тогава. Мисля си за живота. Готова. Ще кажа, че беше готова.“ Готова да изследва, да опитва, да се отвори. Това е „Linger Awhile“, албумът, който през 2023 година ѝ носи „Грами“ за най-добър джаз вокален албум и, рядкост за джаз изпълнител, „Грами“ за най-добър нов артист.

За третия, „Portrait“, отговорът отново идва бързо. „Уверена.“

Отвън пътят ѝ изглежда като мълниеносен възход. Отвътре той е бил много по-колеблив, много по-човешки и много по-труден.

Музиката е в семейството ѝ от поколения. Баба ѝ и дядо ѝ по бащина линия основават госпъл групата The Savettes във Филаделфия. Баща ѝ, Антонио Маклендън, е певец и басист, свирил на турнета с госпъл легендата Андре Крауч. Самара расте сред хора, за които пеенето е толкова естествено, колкото и говоренето.

„Пеенето винаги изглеждаше лесно за тях“, спомня си тя. „Поне докато ги гледах като дете. Можеха да чуят една песен и да я изпеят изцяло по свой начин, да намерят толкова нови начини да я направят своя и специална.“ Тя ги гледа с възхищение и с известно отчаяние. „Мислех си: Боже мой, как можете да пеете така? Защото когато аз опитам, мозъкът ми чува идеята, но гласът ми не знае как да я изпълни в реално време.“

Това разминаване между това, което чува, и това, което може, се превръща в двигател. Тя се учи да използва гласа си „в цветове“: различни динамики, по-силна интонация, по-богат тон. „Така че, когато пееш, да не е едноизмерно. Всички певци, на които се възхищавам, са триизмерни.“ Те могат за миг да сменят начина, по който пеят, и тембъра на гласа си, за да отговорят на това, което се случва в музиката.

Тя слуша семейството си, изучава джаз вокалисти и тяхното стилизиране, слуша и оперни певци, за да разбере как гласът им остава равен от най-ниския до най-високия тон. „Всичко това ме накара да искам да бъда по-добра певица.“

Самият джаз не е любов от пръв поглед. В гимназията той попада в полезрението ѝ, но тогава не я увлича особено. Истински започва да го учи по-късно, когато започва да слуша и инструменталисти.

Трябвало е много бързо да се научи да отстоява себе си. Около нея всички говорят едно и също. Нещата се развиват по-бързо от очакваното.

В свят, в който кариерите се измерват в гледания и в скоростта, с която следващият сингъл стига до публиката, това е почти радикално решение. И то обяснява защо третата Самара е уверена: не защото успехът е дошъл бързо, а защото е избрала да не бърза.

Затова и съветът ѝ към младите хора, които искат да вървят по нейния път, започва с две думи: не бързайте. „Използвайте времето, което имате сега, за да се развивате, да учите и да се упражнявате. Защото пътят на всеки в изкуството изглежда различно.“ Няма нужда никой да се сравнява с нея или с когото и да е. „Няма нужда да си мислите: трябваше вече да съм стигнал дотук, защото Самара е направила това на тази възраст. Вие сте на свой собствен път.“

„Да бъдеш велик артист отнема време“, казва тя. „Можеш да станеш известен артист, без да отделиш толкова време, но тогава в това, което създаваш, няма да има истинско съдържание.“ Големите - класическите композитори, импровизаторите, аранжорите, писателите - никога не са спирали. Винаги са били любопитни, винаги са писали, винаги са навлизали в нова територия, независимо дали съзнателно, или не.

Не става дума за амбиция, уточнява тя. Великите артисти не са си казвали: ще бъда велик, ще бъда суперзвезда. „Не. Те обичаха това, което правят. Обичаха изкуството, обичаха музиката“.

Самара, която идва в София, е Самара от третия албум. Уверена. Но ако я слушате внимателно, ще чуете и другите две. Колебанието, което я е направило внимателна. И готовността да изследва, да опитва и да се отваря, която, изглежда, никога не е изгубила.

Самара Джой пее на 8 ноември в зала 3 на НДК. Билети в мрежата на MORE.COM.

Следете новините ни в :