'Книга за любовта' събира заедно Чехов, Бунин и Куприн

В месеца на любовта издателство "Изток- Запад" подарява на читателите си „Книга за любовта“.

Стилното илюстровано издание събира заедно трима велики руски писатели: нобелиста Иван Бунин, Антон Чехов и Александър Куприн.

Сантиментални, романтични и лирични - разказите и новелите имат задължително място в нашия живот, за да ни напомнят за съществуването на любов, мъка, състрадание и душевна красота.

Иван Алексеевич Бунин е руски писател, поет и преводач. Той е първият руски автор, получил Нобеловата награда за литература през 1933. Първоначално пише публицистика и поезия, по-късно проза, най-вече къси разкази. Емигрира от Русия през 1919 и се установява във Франция.

Най-значимите му творби са повестите „Село“ (1909 – 1910), „Суходол“ (1911), които образуват своеобразна дилогия, обединена от обща тема – съдбата на Русия и руския национален характер. Последната му художествена книга „Тъмни алеи“(1943) е смятана за най-четения сборник с къси разкази в Русия през 20 век.

Антон Павлович Чехов (1860–1904) е руски писател и драматург, по професия лекар. Той е автор на множество къси разкази, както и на пиеси, оказали силно влияние върху драмата през XX век.

За 26 години творческа дейност създава около 900 произведения, най-вече хумористични разкази, пиеси и повести, които се превръщат в класически произведения на световната литература. Много специалисти го считат за един от най-добрите автори на къси разкази в света. Чехов работи като лекар почти през целия си живот, докато пише своите литературни произведения. По негови думи „медицината е законната ми съпруга, а литературата е моя любовница“.

Чехов се оттегля от театъра след ужасните критики към „Чайка“ през 1896 година, но пиесата е възродена от Константин Станиславски в Московския художествен театър, което кара Чехов да напише „Вуйчо Ваньо“, „Три сестри“ и „Вишнева градина“. Тези четири произведения са предизвикателство както за актьорския състав, така и за публиката, защото на мястото на обичайното действие Чехов предлага „театър на настроението“ и „подводен живот на текста“.

Александър Иванович Куприн (1870–1938) е руски писател, пилот, изследовател и пътешественик. Едни от най-известните му творби са „Молох“ (1896), „Олеся“ (1898), „Дуел“ (1905), „Суламит“ (1907), „Гранатова гривна“ (1911) и пр. Владимир Набоков го нарича „руският Киплинг“ заради историите му за пътешественици-изследователи.

През живота си Куприн пробва много и различни професии – офицер, цирков артист, църковен певец, лекар, ловец, рибар и други. Неговите ранни къси разкази, в които често се говори за коне и други животни, са пропити с любов към живота във всичките му измерения. Бързо печели популярност след като Толстой го провъзгласява за достоен приемник на Чехов. За връх в неговото творчество е определян шпионският разказ „Щабскапитан Рибников“ (1906)