В България няма реален контрол на храните

Д-р Сергей Иванов е управител на Центъра по биология на храните и автор на тестовете на кашкавали за "Активни потребители", резултатите от които бяха публикувани преди дни.

Д-р Иванов, установихте сериозни нарушения на стандартите при т. нар. евтин клас кашкавали - 9-12 лева/кг. Как човек да избегне рисковете, избирайки кашкавал в магазина?

Първо, рискът е по-голям, ако човек си купи непакетиран продукт. Второ, ако е пакетиран, трябва да прочете етикета. Много често той не говори нищо на хората, но най-малкото трябва да пише кой е производителят, да има хранителна информация - съдържание на белтъци, въглехидрати и мазнини, енергийна стойност. Защо? Например при това изследване при двете най-груби фалшификации не е ясно  кой е производителят.

Какво в описанието на съдържанието може да ни "предупреди" да не купуваме продукта?

За съжаление тези, които правят фалшификациите или не пишат нищо, или пишат стойности, при които потребителят трудно ще се ориентира.

А ако пише "хидрогенирана мазнина"?

Е, тогава не трябва да пише "кашкавал". Ако го пише, съветвам да не се купува.

Изследвали сте евтини кашкавали. Ще направите ли същото и при скъпите? Не всеки избира евтиното.

Бихме искали, не знам кога ще успеем.

Колко струва едно такова изследване?

3000-4000 лева минимум.

Каква е реалната себестойност на кашкавалите, които сте тествали?

Трудно е да се каже. Не сме изследвали толкова дълбоко, че да установим всички компоненти. Например за пет предполагаме, че може да има нишесте, но не сме го изследвали директно. Просто знаем, че не трябва да има толкова много въглехидрати и предполагаме, че това е нишесте, но то трябва да се измери директно. Но има проблем - винаги ни атакуват, че не ползваме акредитирана лаборатория, но Агенцията по храните не са акредитирани за това. Тоест дори и да искахме, нямаше как да направим този анализ.

Кашкавалът се прави на пити, но в магазина виждаме всякакви форми - квадратна, правоъгълна. Това има ли отношение към съдържанието?

Не, няма. Прави се на пити, но след това те се разфасоват и не е ясно каква е била първоначалната форма.

Как изглеждат истинският и как - фалшивият кашкавал при топлинна обработка? Има кашкавали, които се разтягат като ластик върху препечената филийка и такива, при които не е така.

Чувал съм различни неща, но е по-добре да не обърквам хората. Нямам личен опит. Аз не бих се ориентирал по това, за да преценя дали кашкавалът е истински или не.

А по какво ще се ориентирате?

Само чрез химически анализ. Именно това е ролята на контролния орган.

Контролен орган? Не помня някога да съм чувала за подобни тестове и резултати на Агенцията по храните. Научавам ги от Вас и "Активни потребители".

Би трябвало те да правят това, но не за първи път се сблъскваме с нежеланието им да си вършат работата. Личното ми мнение е, че липсва политическа воля.

Защо? Та това е храната по магазините.

Да и знаем, че Агенцията никога не излиза с нещо за храната по българските магазини. Те понякога влизат в безсмислени спорове с нас. Не е имало случай, в който наша информация да не се потвърди, но те до последно отстояват обратната теза и защитават продукта, при който има нередности.

А сега подадохте ли сигнал за кашкавалите?

Подадохме като частни лица. Знаем, че иначе няма никакъв смисъл да подаваме в Агенцията сигнал, защото няма да направят реална проверка. Това вече е пробвано. Сигнализирахме "Икономическа полиция" и тя влезе във връзка с Агенцията. Де факто те заведоха представители на Агенцията в магазините, както се е получавало и друг път - просто не е ставало публично известно. Ако полицията не иде с Агенцията, тя няма да отиде да вземе проби.

Постоянно правите тестове на храни и при всяко изследване откривате нередности. При колко от тези случаи е било спряно производство, производителят е бил наказан, тоест имало е някакво развитие на случая отвъд публикациите в медиите?

При два. И в двата случая резултатът се дължеше на намесата на полицията, а не на волята на Агенцията. Освен това реалните глоби бяха издадени не от Агенцията по храните, а от Комисията за защита на конкуренцията. Мисля, че и КЗП имаше своята роля.

Има и следния парадокс - почти винаги когато БАБХ издаде някакъв акт, той пада в съда.

Защо?

Имаше някакви смешни случаи, които звучат като анекдоти, нека не ги разправям аз.

Реално има ли контрол на пазара на храните у нас?

Обективен и реален контрол няма, за съжаление.

Тоест всичко е оставено на съвестта на производителите и търговците?

Да. Ако някой страничен или партньорите от ЕС не посочат проблема, нашата Агенция няма да направи нищо.

А ако ни го посочат, какво прави?

Последната половин година имаше напредък, след като вдигнахме няколко скандала, защото предупреждения на Европейската комисия за опасни храни в България бяха премълчани. Но единственият напредък е, че Агенцията по храните започна да качва на сайта си официалните предупреждения, които се изпращат от Брюксел.

Агенцията не е просто уведомителен орган. Къде отидоха контролните ù функции?

Да, те правят просто копи-пейст, но досега дори това не правеха. 

А кой чете тези съобщения? Агенцията не разпространява тази информация до медиите, за да стигнат до повече хора. А и ако само публикува на сайта си, но не предприема нищо, като че ли не помага особено.

Не знаем какво предприема. Те твърдят, че предприемат. Аз силно се съмнявам.

Преди време установихте наличие на олеамид в лютеница. Какво стана например с тази партида, с този производител?

Дали нещо е свършено от предприятието не се знае. Знам, че се води преписка в прокуратурата, не знам докъде е стигнала.

Кои са най-опасните добавки в пеработените храни?

Хидрогенираните мазнини. Категорично.

Зад какво описание на етикета са скрити те?

"Растителна мазнина". Те са във всички тези продукти, наречени "имитиращи". Такива просто не си купувайте. Не препоръчвам да се купуват и голяма част от маргарините. Били са добро решение за Втората световна война, но не и в момента. Списъкът може да се удължи доста.

Мононатриев глутамат например също се среща често.

Да, има много изследвания, но повечето твърдят, че е безопасен. Честно казано, не смятам, че той е кой знае какъв проблем.

А другите добавки?

Опасните просто не ги пише на етикета.

Това не е ли подсъдно?

Да, но ето, пример - последното изследване. Над 70% от хранителната им информация, която можехме да засечем, не е вярна. Примерно стойността на белтък, на въглехидрати, на мазнини не отговаря на това, което пише на етикета или информацията липсва, а това е задължително.

Може ли да се сезира прокуратурата?

Може. Това е нарушение на Регламент №1169, който е задължителен. Влиза в правомощията на Агенцията по храните да го контролира, освен това да не забравяме и търговците - не може да продаваш продукт, който да не отговаря на изискванията и да не носиш никаква отговорност. Тук виновни са и производителят, и търговецът, и Агенцията по храните, но с нея може би наистина трябва да се заеме прокуратурата.

Да, съгласен съм, че магазините не могат да проверят с анализ какво има в продукта, но могат да прочетат какво пише на етикета. И те са напълно наясно, че продават много евтини продукти, на които нещо им има.

Още по темата

16/01/2017 Анализи и Коментари

Лютеницата – истини, митове и лъжи

06/01/2017 Общество

БАБХ провери лютеницата за наркотици и установи, че няма оцветители

05/01/2017 Общество

Откриха наркотично вещество в българска лютеница

24/10/2016 Икономика

Ново изследване: Сиренето било по-истинско, отколкото си мислим

Следете новините ни в GoogleNews