Лютеницата – истини, митове и лъжи

Д-р Сергей Иванов Последна промяна на 16 януари 2017 в 15:56 9936 5

На 5 януари OFFNews публикува информация за тревожните резултати от тестовете на лютениците на българския пазар: наред със зеленчуците, бурканчетата съдържат солидно количество захар, нишесте и дори олеамид. Пълните резултати от изследването на "Активни потребители" станаха общодостъпни на следващия ден. Откритият олеамид предизвика различни реакции - читателите се забавляваха с факта, че той действа подобно на марихуана, а отговорната институция - Агенцията по храните - го обяви за безопасен (нищо, че опасен или не, не трябва да се съдържа в лютеница) и отказа да изтегли партидата от пазара. От "Активни потребители" подканиха смелите надзорници по храните да го опитат и докажат нагледно, че е безопасен, а от агенцията гузно замълчаха. Производители пък увериха, че поддържат най-добрите стандарти и лютениците им са превъзходни. Малко по малко дискусията се измести от същината - качеството на лютеницата, към странични въпроси. За отговор поканихме автора на тестовете за "Активни потребители" - д-р Сергей Иванов, управител на Центъра по биология на храните.

На 6 януари 2017 г. беше публикувано изследването на Асоциация “Активни потребители” за качеството на индустриално произведената лютеница. За една седмица в медиите и социалните мрежи се изсипаха хиляди коментари. Най-после реагираха и контролните органи (Агенция по храните), и производителите, и тяхната браншова организация. Кой знае защо темата от качеството на лютеницата постепенно се измести към извършителите на проучването и общественото пространство беше залято с митове и откровени лъжи, за съжаление разпространявани и от държавните институции. По-надолу ще се опитам да отговоря на по-съществените от тях.

1. На пресконференция Съюзът на преработвателите на плодове и зеленчуци оспорва резултатите от сравнителния тест на индустриалните лютеници на "Активни потребители". На пресконференцията се казва, че пробите са взети още през август 2016 г., а резултатите са обявени чак януари 2017 г. "Ако наистина са открили наркотик или опасно за здравето вещество, защо не са алармирали веднага Агенцията за безопасност на храните, за да се предпазят потребителите, защо не са нотифицирали Европейския съюз по специалната система за известяване", пита председателят на Съюза по хранителна промишленост д-р Светла Чамова (в. "Капитал"(1), 12 януари 2017 г.).

На г-жа Чамова е добре известно, че потребителска организация не може официално да уведомява ЕС за опасни храни. Това може да направи само Министерството на земеделието, базирайки се на сигнал подаден от Агенцията по храните. Протоколът на лабораторията за идентификация на олеамид е издаден на 20 декември 2016 г., а Агенцията по храните е уведомена за това на 23.12.2016, тоест три дена по-късно (вх. №19111/23.12.2016). Изследването беше публикувано чак на 6 януари 2017 г., тоест две седмици контролният орган си е мълчал за наличието на опасна храна на пазара. На фона на фактите, обвиненията на г-жа Чамова са нищо повече от манипуалция.

2. Агенцията по храните обявява, че е направила проверка и в официално прессъобщение пише, че не е установено влагането в лютеницата на неразрешени съставки, както и добавки в храните.(2)

От същото съобщение не става ясно каква проверка е извършена от контролния орган. Тя за олемид ли е била или за нещо друго? Няма цитирани лабораторни анализи или становища на експерти. Не е ясно какво точно е проверявано и по какъв начин. Да напомним – когато се подаде сигнала за олеамид, към него беше приложен и протокол от анализа, с всички необходими доказателства. На това Агенцията по храните отвръща с няколко изречения, написани от ведомствените PR служители.

Изобщо проверявали ли са нещо от Агенцията по храните? Къде са документите от проверката, а от анализите?

От едната страна - "Активни потребители" - има научни доказателства (протокол), а от другата - Агенцията по храните - твърдения, написани от PR-и. Всеки може сам да прецени на кое да вярва.

3. Производители твърдят, че на сравнителния тест не може да се вярва, защото той е направен в неакредитирана лаборатория и по неакредитирани методи на изследване ("Капитал" (1)). От Агенция по храните твърдят, че протокол за анализ № 710/20.12.2016 г. на Център по биология на храните ЕООД не е издаден от акредитирана лаборатория и не може да бъде използван за целите на официалния контрол (2).

Има или няма лабораторията акредитация се оказа съдбовен въпрос за производители и контролни органи. По тази тема от години се спекулира е време да се кажат няколко истини.

Акредитациите в България по ISO 17025 се издават от Българската служба по акредитация (БСА). Това е малка държавна структура, в която работят чиновници, а не експерти или учени. Тя се занимава с документи, работи на търговски принцип и взема солидни пари за това. Доколко нейната акредитация прави анализите по-достоверни е спорен въпрос, но не е тук мястото за по-обстойна дискусия.

Лабораториите не се акредитират по всичко. Всеки анализ трябва да се акредитира отделно. За изследване за олемид лабораторията трябва да има в обхвата си:

1) Анализ на храни;

2) Анализ на преработени зеленчукови продукти;

3) Референтен метод за измерване на олеамид.

Няма разработен референтен метод за олемид. Всеки грамотен човек може да потърси в интернет или в страницата на ISO и да види истината.

В света няма лаборатория, която да е акредитирана за измерване на олемид в храни, най-малкото защото няма референтен метод за това.

Очевидно е, че няма лаборатория която да изпълни “изискванията” на производители и институции и да има акредитация за олеамид. Медийните изяви в тази насока са пълни спекулации и съзнателно заблуждават обществеността.

От друга страна, всички потребители постоянно ползват неакредитирани от БСА лаборатории. Например всеки е опирал до медицинските лаборатории. На мен не ми е известно да има такава, която да си е направила акредитация в БСА – това може лесно да се провери на интернет страницата на службата. Аналогично, водещите изследователски лаборатории на университетите и БАН също нямат акредитации там. Ако обвиненията на Агенцията по храните са верни, тогава всички медицински тестове и научни изследвания са невалидни защото, видите ли, лабораториите не са си платили на държавната службичка за акредитациите. Как ли се оправят хората на Запад, където акредитациите на нашите чиновници са непознати, а ISO 17025 не е задължителен никъде?

Нека улесним шефовете от Агенцията по храните - предлагаме лабораториите да се акредитират директно от самия контролен орган, така се решават всички досадни проблеми. Нека само който им е симпатичен, има политически връзки или си плаща да има правото да прави наука и анализи. Това е сигурна рецепта да се върнем към живот в пещерите.

4. Токсиколози казват че олеамидът е безопасен ("Капитал"(1))

Нека първо изясним кои са “токсиколозите”. Токсикологията е регулирана медицинска специалност, може да бъде придобита след 3-годишна специализация от лица, завършили медицина. В същото време единственият "токсиколог" (Силвия Стойкова), който се подвизаваше в телевизиите в петък, 6 януари, не е токсиколог. От биографията на Силвия Стойкова става ясно, че тя е химик, докторант. Завършила е висшето си образование преди 4 години. Това е експертът, правещ медицински заключения. Може би от Агенцията по храните не са намерили друг, който да подкрепи тезата им.

5. Агенцията по храните твърди, че откритият в лютеницата олеамид не е наркотик, не въздейства върху нервната система, напълно е безопасен и е нормално е да присъства в храните - официалното прессъобщение(1).

Никога не сме твърдели, че олемидът е наркотик, а че има подобно действие. Това не е лично мнение на авторите на проучването или на “Активни потребители, а резултат от научни изследвания, публикувани в престижни списания от чуждестранни учени. Прилагам заглавията на няколко от тях.

Наркотично-подобно действие:

Cannabinoid CB2 receptor: a new target for controlling neural cell survival . Trends Pharmacol Sci. (2007);
Oleamide is a selective endogenous agonist of rat and human CB1 cannabinoid receptors.. Br J Pharmacol. 141(2):253-62, (2004);
Ashton JC, Glass M The cannabinoid CB2 receptor as a target for inflammation-dependent neurodegeneration . Curr Neuropharmacol. (2007);
Sigel E, Lüscher BP A closer look at the high affinity benzodiazepine binding site on GABAA receptors. Curr Top Med Chem. (2011);
Oleamide: a member of the endocannabinoid family? Br J Pharmacol., 141(2): 195–196. (2004).

Сънотворно действие:

Yang JY, et al The serotonergic system may be involved in the sleep-inducing action of oleamide in rats . Naunyn Schmiedebergs Arch Pharmacol. (2003);
Effect of Oleamide on Sleep and Its Relationship to Blood Pressure, Body Temperature, and Locomotor Activity in Rats. Exp Neurol. 2001 Nov;172(1):235-243;
Belelli D, et al The interaction of the general anesthetic etomidate with the gamma-aminobutyric acid type A receptor is influenced by a single amino acid . Proc Natl Acad Sci U S A. (1997).

Има повече от 50 други научни изследвания по тези въпроси и интересуващите се могат да се запознаят. Необходимо е само да ползват английски и специализираните търсачки за научна литература. По всичко личи че в Българската агенция по безопасност на храните не са сред читателите на подобна литература и явно за тях научните доказателства нямат стойност или са неразбираеми.

6. Изпълнителният директор на фирмата производител на лютеницата, в която е открит олеамид Рангел Пинджев заяви: "Ние разбрахме, че се твърди, че има олеамид в наша лютеница, когато от Агенцията по безопасност на храните дойдоха на проверка миналата седмица. Проверката обаче показа отсъствие на нарушения". ("Капитал")

В същото време генералният директор на "Олинеза" Иван Янков обяви, че фирмата има собствени лаборатории, въвела е системи НАССР за контрол на критичните точки, отделно от това е въвела международни стандарти за качество и безопасност, като IFS например, че подлежат на непрекъснат контрол както от Агенцията за безопасност на храните, така и от международни одитори. Той твърди още, че "непрекъснато изследваме микробиологичните показатели, проверяваме за съдържание на ГМО, тежки метали и пестициди. Никой не си позволява да влага опасни вещества". (OFFNews)

Ние знаем, че по документи всичко при производителите на лютеница вероятно е наред. Но все пак като специалист по безопасност на храни бих искал да видя и реални доказателства за това, например:

Нека производителите и контролните органи публикуват технологичната документация и да се види какво и колко се слага в лютениците. Знам, веднага ще се каже колко голяма търговска тайна е това. Какво обаче е тайна? Хиляди българи правят от поне век лютеница. Рецептите отдавна са известни. Какво в индустрията може да е толкова различно, че да си струва труда да се укрива? Явно има нещо което няма да е много приятно за репутацията на производителите. Може би ако хората знаят какво се влага вътре наистина, няма да докоснат индустриалния продукт, не виждам друго логично обяснение.

Според производителите се извършват много анализи по системите за самоконтрол. Защо тогава не се публикуват протоколите от тези анализи? Нека стане ясно има ли реални лабораторни анализи, какво се определя, с каква честота, от коя лаборатория? Иначе в сегашната ситуация разчитаме само на уверенията на производителите които са заинтересована страна.

Защо Агенцията по храните не публикува резултатите от рутинните проверки на производителите на лютеница? Колко са правени, по какви показатели. Всъщност има ли изобщо контрол върху лютеницата? Нека продължим – от създаването си Агенцията по храните няма нито един отчет за извършената дейност. Моето мнение е, че тази ситуация е ненормална. Може ли единственият контролен орган за храни да се държи като тайна служба и да повтаря: "Вярвайте ни, няма проблеми”, когато очевидно такива има?

(1) http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2017/01/12/2898801_branshoviiat_sujuz_vuzrazi_sreshtu_izsledvaneto_na/

(2) http://www.babh.government.bg/bg/Object/news/view/1769/%D0%9E%D0%BB%D0%B5%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D0%B4%D1%8A%D1%82%20%EF%BF%BD

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

6005

5

idimitroff

21.01 2017 в 14:27

Уважаеми г-н Иванов,
Бих искал да Ви информирам, че токсикологията не е регулирана медицинска специалност – регулирана е специалността медицина. Медицинска специалност е клиничната токсикология (лекуваща хора от отравяне), а не общата токсикология, която се работи от различни специалисти.
Що се отнася до посочения човек, виждам, че не познавате специалиста. Тя е гл. асистент в СУ, именно по токсикология. Позволявам си да взема отношение, тъй като д-р Стойкова е била мой асистент по токсикология (завършвам фармация в СУ). Мога да кажа, че е много сериозен и ерудиран специалист, който и сега продължава да работи във ВМА и да преподава токсикология. Работила е много години експериментална токсикология и през ръцете й са минали немалко опитни животни и кръв, за да изследва нови вещества и да има право на мнение.

8139

3

iliyapopov

17.01 2017 в 11:30

Преди 2 г. се запознах е един мъж докато купувах лютеница в Кауфланд и той ми каза "как може да купувате такова нещо - със сигурно внасят доматеното пюре от Китай, а то е толкоз долнопробно и гадно, че ви се чудя"! Въпреки, че не се влияя много от чужди приказки, всеки път когато си купувам се замислям. Помислете само какво ли има в лютеницата дето я слагат към хотодог сандвичите и като добавка към друг тип ядене!