Кашъмов: В България властва култура на невслушване в гражданите

Законите и останалите нормативни актове в България по правило се приемат без задължителните предварителни обществени обсъждания и коментари, и без предварителни оценки за ефекта им. Това заяви днес адв. Александър Кашъмов от Програма Достъп до информация на дискусия за гражданското участие и контрол в процеса на вземане на решения.

Според действащия закон за административните актове, всички законодателни актове трябва да минават такива дискусии, оценки и коментари предварително. „Оказа се обаче, че това не работи“, каза Кашъмов.

По думите му, парадоксално най-добрите примери в прозрачността на законодателството в последните години са дошли от един принципно непрозрачен сектор – МВР, при дискусиите около Закона за електронните съобщения през 2011, а по-късно и при законите за службите. „А в секторите, където непрекъснато би трябвало да има обществени обсъждания, това не се случва“, каза Кашъмов.

Популярен пример за такава нормативна непрозрачност станаха поправките в Закона за горите миналата година, които извадиха хиляди протестиращи на Орлов мост. Ключов повод за общественото недоволство беше поправката „Витоша ски“, поискана от едноименната фирма – собственик на лифтовете над София под ултиматум, че без тях няма да пусне съоръженията. Тогава Министерството на земеделието внесе поправките за гласуване в Министерския съвет, без да спази задължителния по Закона за административните актове 14 – дневен срок за предварително обществено обсъждане. Ведомството беше публикувало законопроекта на сайта за обществени консултации, но той престоя там само 9 дни.

Според Кашъмов, освен че не се прилага, този 14-дневен срок е и принципно недостатъчен.

В България „има култура на невслушване в гражданите“. „Това са навици от 120 – 130 години – да се управлява отгоре-надолу, не отдолу-нагоре“, посочи юристът.