Всички имате интерес от честни избори  

След т. нар. консултации при президента, остана лошото усещане, че в България отново се играе дребна политическа игра, в която важните неща се забравят. Още през декември беше ясно, че президентът прибързано обяви 28 март за дата за изборите. Вместо да проведе консултациите си тогава и на тази база да насрочи вота, вероятно воден от желанието си да осигури бързи избори на опозицията, той сгреши. Сега се опитва да събере аргументи да премести датата на изборите, защото вярва, че избори през април или май ще са по-удобни. От другата страна, видяхме медицински експерти и министъра на здравеопазването в много нетипична и абсурдна роля. Те очевидно искаха да защитят датата 28 март за произвеждане на изборите, без да имат нито един медицински аргумент за това.

Изборите са най-видимата част от политиката, но те не трябва да стават част от политическата игра. Това е правило, което повечето умни политици знаят, а другите го научават по трудния начин. Опиталите да си играят с изборни правила много рядко печелят, но за сметка на това загубилите от това са много и известни. Кадрите от Сената на САЩ би трябвало да подсещат за това българския политически елит. Изборите са опасен огън, с който никой не трябва да си играе, защото той лесно може да изгори тъканта на демокрацията. Нейното възстановяване не е лесно и понеже е изградена основно от доверие, отнема много време. Точно за това за всички политически играчи на предстоящите избори, със или без напомнянето от Капитолия, трябва да е пределно ясно: вие всички имате интерес от честни избори.

Провал на вота ще е край за ГЕРБ

Това на първо място важи за ГЕРБ, които поне номинално, за първи път директно ще организират администрирането на изборите. В тази си роля те са под огромното подозрение, че искат да ги провалят. За тях трябва да е ясно, че провалът на вота - неговото касиране или поставянето му под съмнение от международни наблюдатели, ще бъде вероятно фатално за партията. При подобно развитие, освен петното за държавата, най-малкото, което ще се случи, е загуба на всякаква европейска идентификация за ГЕРБ. Свободните и честни избори са основа на политиката в Европа, условие някой въобще да разговаря с теб. При провал на изборите, ГЕРБ няма да се нареди до Орбан, а по-скоро да Мадуро.

Това по никакъв начин не трябва да радва опозицията, защото тя също има своята роля. Колкото и примамливо да изглежда, един провал на изборите няма да донесе позитиви на никого. Демократична България и Отровното трио-Мая Манолова вече направиха заявки да “охраняват” вота. Тук има една голяма опасност и тя е дребните грешки в секционните комисии да бъдат представени като голям системен проблем, който променя изхода от състезанието, а това е дълбока заблуда. И двете коалиции трябва да разберат, че разклащането на доверието в механизма на изборите и на доверието в изборния резултат води до само едно нещо, от което те могат само да загубят – ниска избирателна активност. Ако Мая Манолова, Христо Иванов и Отровното трио искат да изкарат на вота само твърдите ядра на партиите, могат спокойно да продължават да говорят за опорочен изборен процес. Тук рискът за Мая Манолова е още по-голям, защото настоящият изборен кодекс, с всичките му проблеми и най-вече прекъснатата професионализация и модернизация на изборния процес, се дължи на нея.

Вероятно най-изкушен да докаже нечестността на изборите е Слави Трифонов. За него важат всички вече споменати неща и още няколко. Хората в “Има такава държава” трябва да са наясно, че те имат политически шанс да се качат на една вълна от недоверие в политическата система, която минава през известно време. Само преди шест месеца, в началото на кризата, съвсем не беше толкова ясно, че те биха пожънали такъв електорален успех, както изглежда днес. Ако някой от тях си представя, че скандални избори, с касиране резултати и евентуалното им повтаряне, ще работи за тях, могат и да се лъжат. За момента те изглеждат като най-автентичния антисистемен играч, но при едни по-бурни политически времена, това може да се промени и да се появи далеч по-гласовит или краен от тях играч, който да се качи на протестната вълна. Ако пък смята да се установи в политическата и партийната система, Слави Трифонов трябва да знае, че той няма да бъде оценяван с рейтинга от телевизията, а с доверието, което гражданите вече имат в институциите, които той представлява. Една от тях е изборите.

БСП имат история със заиграването с изборните правила, след като през 2009 г. в последния момент промениха закона и вкараха 31 мажоритарни района, от които не успяха да спечелят нито един. Именно тези преки мандати приближиха ГЕРБ до пълно мнозинство и еднопартиен кабинет в 41-ото НС. Това би трябвало да е урок за партията, че тяснопартийната употреба на правилата за избори обикновено се връща като бумеранг.

Случилото се в Сената трябва да е червена лампа за Радев

За Румен Радев случилото се в Сената на САЩ би трябвало да е сериозна червена лампа. Нагнетяването на напрежение, преминаването на някои червени линии в противопоставянето между институциите е опасно. Всеки политик трябва да си дава ясно сметка, че всяка негова дума резонира по различен начин в главите на различни хора в обществото – някои умерени, други крайни. Това, заедно с постоянното повтаряне на мантрата за “опорочените избори”, може да избухне в лицето на всички политици. Ако гражданите не вярват, че изборите за депутати са честни, защо трябва да вярват, че изборите за президент няколко месеца по-късно ще са по-честни и да участват в тях? Още повече че ниската избирателна активност рефлектира много по-директно, когато става въпрос за мажоритарен избор. А ситуацията с неясната дата за парламентарните избори всъщност увеличи отговорността на президента. Дали изборите ще са през март, април или май, има голямо значение за тяхното администриране поради пандемията. В този смисъл, Радев е вече солидарно отговорен за организирането на изборите с ЦИК и правителството. Един провал може съвсем лесно да се припише на лошо подбраната от президента дата за вота.

Изборите са денят в който гражданите имат власт

На последно място, но не и по значение, сме ние, гражданите, бъдещи избиратели. 30 години след промените изглежда, че ние още не сме разбрали, че изборният ден не е денят на ЦИК, нито на правителството, или на прекупвача на гласове. Като се има предвид състоянието на медиите, съдебната власт и всякакви други системи за контрол на управлението, това е денят, в който ние имаме за малко най-голямата власт. Затова ние също имаме интерес не само от нормален процес на избори, но и от вярата, че това, за което сме гласували, излиза в официално обявения резултат.

Даниел Стефанов е изборен експерт, политолог по образование. Преминал е обучения за изборен наблюдател към Европейската комисия и ООН. Наблюдавал е избори в Африка, Азия, Балканите и Русия. Работил е за мисии на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и ЕК. Преподавател по Избори и избирателни системи в НБУ. Автор на англоезичния подкаст за избори “Votes&Ballots”.

Следете новините ни в GoogleNews