Време ли е да се премахне данъкът върху доходите на физическите лица?

Генералният въпрос е защо още има данък върху доходите, в контекста на явното и значително субсидиране на осигурителните системи от приходите от данъци. Защо се прави един излишен оборот на пари между три бюджета?

Да видим дали с премахването на данъка върху доходите и увеличението на осигурителните вноски ще се намали данъчната тежест. Като че ли сме намерили перфектното политическо и икономическо решение. Едва ли някой ще го отрече от чисто лични интереси. От друга страна, дали ще се даде глътка въздух на НОИ и НЗОК, но само при условие да оптимизират загубите и да повишат контрола си? Оборотът на бюджетни пари е напълно излишен и защото добавя административна власт в ръцете на политиците, увеличава административното бреме и административните разходи на държавата и данъкоплатците.

Здравата логика, икономически и математически базирана, подчертавам, не политически, е да се изравни осигурителната вноска, която е дължима от държавата и от данъкоплатците и за остатъка от дефицита да се търси решение като се увеличи вноската за здраве и вноската за социално осигуряване.

С колко?

Със сигурност няма да е 10%, колкото е данъкът върху доходите.

Все по-често напоследък се повдига въпросът държавата да заплаща еднакви здравни вноски наравно с останалите осигурители. Сега държавата заплаща за децата и пенсионерите „по-малко“, в сравнение с работещите. Дали е правилно или не, е въпрос на аргументи и цели. Да приемем, че държавата се съгласи да заплаща здравна вноска за дете и пенсионер в лева, изчислен на база минималната работна заплата и действащата ставка, то тогава възниква следващия логичен въпрос - откъде държавата ще вземе тези пари? Държавата не произвежда, държавата се издържа от приходи, събрани от данъци, такси и други приходи, което на прост език означава - да се увеличи данъчното бреме! Едва ли в момент на криза това е правилното решение. Увеличаването на данъчното бреме ще доведе по естествен път до по-голямо посивяване на икономиката и най-вероятно ще има обратен ефект. Така ще пострадат не само приходите от данъци, но и приходите от осигурителни плащания. Поради тази причина засега отхвърляме тази хипотеза, защото ще има по-скоро резултативно негативен ефект.

Ще изчислим ефекта при отпадане на данъка върху доходите, без изменение на размера на здравните осигурителни вноски, плащани от държавата, до размера покриващи настоящите разходи на осигурителните институти.
Последните години данъкът върху доходите на физическите лица е в средногодишен размер от около 2,5 млрд. лв. В същото време, трансферът от централния бюджет към осигурителната система е в размер на около 3 млрд. лв. (2 млрд. лв. към НОИ и 1 млрд. лв. към НЗОК). Така изглежда картината сега и тя не удовлетворява системите – осигурителните институти, държавата и платците. Системата е дебалансирана както финансово, така и мотивационно.

Дори и да не се изравняват размерите на вноските (деца и пенсионери), изчисленията сочат, че тежестта за отделния човек може да се намали. Сега да направим математическата и икономическата сметка. Недостигът на осигурителните системи е около 3 млрд. лв. за 2014 година. Тези пари се дават от централния бюджет, в който постъпват приходите от данъци и се предоставят на НОИ и НЗОК. Така приходите от данъци заминават за осигурителни плащания – пенсии, безработица, здравеопазване и т.н.). Общата осигурителна тежест е 30,3%, а личната данъчна - за данък върху дохода е в размер на 10%. Тъй като за сметка на работника са 12,9% от осигурителните плащания, ефективната лична данъчна ставка върху брутния доход е 8,7%, т.е. сега общата данъчно-осигурителна тежест е 39%.

Бюджетът на НОИ е 9,3 млрд. лв., от които 2 млрд. лв. са субсидия (недостиг), предоставяна на НОИ от събраните данъци. Това прави 21% недостиг в НОИ. При 22,3% обща осигурителна вноска увеличението следва да бъде 4,7% пункта или вноската ще трябва да бъде 27%, като личната осигурителна тежест ще бъде 10,8% (сега е 9,7%).

Бюджетът на НЗОК е 2,8 млрд. лв., като 1 млрд. лв. трансфер е 35% от бюджета. При 8% вноска, размерът на новата вноска трябва да е 10,9%, т.е. увеличението е в размер на 2,9% пункта.

Общата данъчно-осигурителна тежест от 21,1% се намалява на 15,6% за физическите лица, независимо че общото увеличение на осигурителните вноски ще бъде със 7,6% пункта.

В таблицата се виждат ставките за социално осигуряване (ДОО), здравно осигуряване (ЗОВ) и данъка върху доходите на физическите лица. На последния ред в червено е тежестта при сегашното законодателство и при отпадане на данъка върху доходите и повишаване на осигурителните вноски.

Какви са прогнозните плюсове?

• Намалява се данъчно-осигурителната тежест за физическите лица с около 1 процентен пункт
• покриват се дори допълнителни 500 млн.лв., приходът е 3 млрд.лв, докато приходите от данъка върху доходите сега са 2,5 млрд.лв.;
• намалява се бюрокрацията и се намаляват държавните разходи по администриране на данъка върху доходите.
• гарантира се финансовото обезпечаване на осигурителните системи;
• създава се предпоставка за рестартиране на процеса за личните осигурителни партиди;

Но възниква логичният въпрос, как така се увеличиха парите, като се намали тежестта? Отговорът - разликата се заплаща от работодателя. Но и тук има решение! Защото целта е да не се увеличава бремето върху нито една от страните и същевременно държавата да не губи ресурс. Тъй като кризата продължава и на хоризонта не се вижда светлина, то увеличеното осигурително бреме за работодателите (около 500 млн. лв. на годишна база) следва да се счита за данъчен кредит при заплащане на данъка върху печалбата за съответната година, това генерира нови плюсове:

• Няма да има промяна в тежестта за работодателите;
• Ще се стимулира изсветляването на трудовите договори;
• Ще се стимулира наемането на работна ръка;
• Ще се стимулира положителната печалба.

Атанас Кацарчев е бивш заместник-министър на финансите с ресор "Данъчна администрация" 

Още по темата

23/01/2014

Анализи и Коментари

Атанас Кацарчев: Трупата „Позитания”

22/07/2013

Анализи

Атанас Кацарчев: Безсмислието на актуализацията на бюджета в числа

05/03/2013

Анализи

В кои институции ни трябва гражданска квота

23/10/2012

Анализи

Що за държава е тази, в която се въвеждат данъци, за да се облага отрицателен доход?

Следете новините ни в GoogleNews