Слатински: Казвах му на Първанов, че е президент, а не ловец, ама не слушаше

Последна промяна на 23 април 2012 в 16:44 2768 1

В края на миналата седмица службите за сигурност бяха разтърсени от поредица скандали. Бившият служител на НСО полк. Николай Марков „претопли“ тезата си за това, че службата е използвана от експрезидента Първанов за събиране на компромати срещу политически опоненти. До къде стига истината – с този въпрос OFFNews.bg потърси доц. Николай Слатински, секретар по сигурността на президента Първанов през първия му мандат.

Доц. Слатински, верни ли са твърденията, че НСО е ползвана от експрезидента Първанов за събиране на компромати срещу опоненти?

Малко ми е трудно да потвърдя, защото не съм присъствал на такива разговори. Той обикновено нарушаваше общоприетата култура на управление на сигурността да се среща с тези служби прозрачно или най-малкото в присъствието на свои секретари по сигурността. По принцип той нямаше разбиране за значението на специалните служби и мислеше, че те са инструменти на властта, а не механизми за производство на повече сигурност. В този смисъл ги управляваше значително неефективно. Не беше в състояние да им постави приоритети, които се отнасят до сигурността. А това дали е използвал службите за други неща, не мога да кажа. Той продължи да внедрява в тях разбирането, че те тези служби обслужват политиците, а не са институции по стратегическия мениджмънт на държавата. Но нищо от това, което каза Николай Марков, не мога да потвърдя. Нямам тези сведения.

От твърденията на Марков става ясно, че информацията, събирана от НСО, е използвана срещу политически опоненти...

Нямам такива сведения, но опитът службите въобще да не се занимават с присъща дейност, пораждаше в тяхното ръководство съпротива. И те горяха страшно много енергия и време, за да отстояват правото си да се занимават с това, за което са създадени. И така пилееха ресурси в опит да се опазят от бруталното въздействие на политическия елит. Това е било извън мен. Аз не бях в ловната му дружинка, аз не отговарях за състоянието на кучетата, за смазването на пушката. За това си имаше други секретари, които му бяха част от това плебейско удоволствие на един двумандатен аристократ.

Докато бяхте съветник на президента, до вас не са ли стигали подобни слухове или сигнали?

Аз нямах достъп до близкото обкръжение на Първанов. Винаги съм писал в материалите за необходимостта да не се бърка в тяхната работа, а да се мъчи да интегрира системата за сигурност. Но, пак казвам, той страдаше от дефекта на политическия ни елит, който гледа на тези служби като на инструменти за укрепване на власт, като броене на правомощия службите да бъдат към него, за да има повече неформална власт. Той беше една от основните спънки НРС и НСО да съществуват в правен вакуум. Общо взето нямаше инструменти да ги контролира, а и не даваше възможност на своите секретари да бъдат полезни на тези служби. Той практически забраняваше подобни контакти, а в същото време се срещаше с Кирчо Киров и Димитър Владимиров, а после и с Румен Миланов.

Той, абсолютно безнравствено, под предлог, че трябва да бъде винаги охраняван, използваше тези служби, когато си гледаше личните удоволствия, като един пишман ловец. Но те бяха с него дотолкова, доколкото трябва да го охраняват 24 часа в денонощието. В този смисъл съм изразявал пред него несъгласието си въобще президентът да се занимава с подобни дейности, защото той е президент и върховен главнокомандващ 24 часа в денонощието, а не първи ловец на републиката. И когато той си гледа кефа по такъв пролетарско-аристократичен начин, всъщност ангажира цялата институция. Казвал съм, че тези момчета имат нужда и от отдих, те имат и семейства, те са нископлатени, инвестират в своето образование. Той се разболя от едно желание да бъде двумандатен аристократ на републиката. В този смисъл злоупотребяваше със службите, а не защото ги караше да му гонят животните. За това си имаше други приближени. Използваше ги не по предназначение, защото се увлече в подобни ловни излети и всякакви други „културни мероприятия“ на маса с някои от олигарсите на България.

Скандалите около НРС и НСО се появиха в рамките на няколко дни – смятате ли, че е станало с умисъл?

Сценарийното мислене ми е било винаги чуждо. Николай Марков има собствена кауза. Той беше изключително несправедливо уволнен и вече премина от състоянието, когато говореше принципно важни неща, в говорене по принцип. От друга страна, върви някакъв процес на опитомяване на тези служби, на громене на лобито на Първанов, тоест на хората, които са свързани по някакъв начин с Кирчо Киров, назначавани и развивани от него. Не мога да кажа какви игри се водят, но това, което ме смущава, е че се смазва един човек, окепазява се. Той може да не е управлявал службата по най-ефективния начин, но според мен той направи страшно много, за да стабилизира службата от некадърното и вагабондско поведение в тази служба на предишния началник, който Първанов го търпя две години, защото в касата си къташе папката „Гоце“, а аз без да знам тези подробности, две години поред говорих пред Първанов и пишех, че НРС загива, че се разбива под ръководството на Димо Гяуров и че той е изключително вреден за тази служба. А той е търпян две години, очевидно без да знам, че това търпение е заради сделка, с която тихомълком да го изведат като посланик, за да не размахва папката „Гоце“.

Нямам наблюдения дали атаките от последните дни са координирани, но отново в една фина структура, каквато е НРС, се действа с грубо, без да се мисли какво би се случило със службата, когато този, който успешно я е управлявал няколко години, бива превърнат в демон, финансов престъпник и злоумишленик, въпреки всичките добри отзиви за службата под негово ръководство и за това, че тя беше стабилизирана, отвори се за млади хора, включително и такива, дошли направо от студентската скамейка. Аз си мисля, че това е брутална разправа в стила на българския политически елит – да си изразяват политическите и партийни отношения за сметка на службите. Без да се разбира, че това са оголените нерви на българската държава.

Стои ли изобщо въпросът за това на коя власт трябва да бъдат подчинени службите?

Ако се говори принципно как е в нормалните подредени държави, оговорът може да бъде само един – службите са към изпълнителната власт. Обаче тук има два детайла. Първият е, че това би довело до една свръхконцентрация на власт. Вече цялата силова власт в държавата попада в ръцете на един човек, който като главен секретар на МВР доказа, че не умее да ги координира, но умее да ги използва като инструмент за собствената си политическа кариера. И в този смисъл, колкото е важно тези служби да отидат към правителството, толкова е важно и да бъде намерен механизъм за контрол на политиците, използващи службите. Ние винаги говорим за граждански контрол на службите, но ние забравяме, че е необходим граждански контрол и върху начина, по който политиците използват тези служби.

За мен е важно да има закон за тези служби, важно е те да бъдат към изпълнителната власт, обаче, ако гаранции, че с тези служби не се злоупотребява, ние ще получим свръхконцентрация в ръцете на един човек, който изповядва силовото управление на държавата, който смята, че държавата се управлява со кротце и со благо и с една порядъчна доза кютек и насилие срещу тези, които не мислят и не действат като него.

И вторият проблем, който искам да посоча, е, че това разпределение на службите е резултат от една конструкция на държавата вече 22 години. В този смисъл то е влязло като част от обществения договор на прехода и когато ти ще променяш този обществен договор, ти трябва да го направиш с дългосрочна мисъл и цели. Не е проблемът в това службите да бъдат към Бойко или към Плевнелиев. Това е проблем как да бъде конструирана новата българска държава. Тоест, трябва да се започне не с променянето на мястото на службите, а с приемането на закон за националната сигурност, който да структурира системата за национална сигурност и със стратегия за разузнаване и контраразузнаване, която да изясни приоритетите, целите, ресурсите в системата на разузнавателната общност. А едва на края е смяната на този към когото те се водят. Ако ние започнем с това, ще се получи същата деструктивна и унищожаваща имитация на управленски действия, както се случи с ДАНС. Благодарение на крайно некомпетентния начин, по който беше създадена и управлявана ДАНС, лишавайки ни от контраразузнаване, със силовите действия на премиера и на силовия вицепремиер ние сме на път да си изгубим и разузнаването – тоест, да имаме служби, но да нямаме институции.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови