Рисковете на националната революция

Фьодор Лукянов,

главен редактор на списанието
"Русия в глобалната политика"

Украйна преживя прелом, от който започва нова епоха. Какво следва нататък никой не се наема да предскаже еднозначно сега, но е важно да се разбере същността на събитията.

В разгара на политическата криза, когато тя още не беше дошла до кървавата кулминация, ред киевски коментатори писаха, че ставащото е краят на Украинската съветска социалистическа република (УССР). Държава, която се е излюпила от Съветския съюз и в продължение на 20 и повече години е съхранявала основните черти на съветска република. Вероятно това е най-точната оценка.

Независимостта на Украйна беше дарена отгоре, благодарение на ожесточената борба на руското демократично движение, а след това и на ръководството на РСФСР против Кремъл и Горбачов.

Украинският народ не е принасял жертва на олтара на свободата, а плавно премина от една реалност към друга. От 1991 до 2014 г. украинската политика се крепеше на неформален коалиционен принцип - посока към Европа, но при съхраняване на общия дизайн (преди всичко икономически), наследен от предишния държавен строй.

Поради отсъствието на други варианти, националната идентичност се определяше най-вече от западната част на страната, най-цялостна в идеен план.

Но концентрацията на национална самобитност неизбежно започна да спада, защото в чистия си вид този продукт не можеше да бъде възприет от останалата част от населението.

В същото време икономическа база на Украйна бяха източните райони. По-точно самото съветско наследство. Не само промишлените предприятия, но и комплексът търговско-икономически и хуманитарни отношения с Русия, които помогнаха на много обикновени граждани да преживеят, а на олигарсите - да забогатеят.

Украйна фактически премина в режим на паразитно съществуване, очаквайки от външните сили, че те ще решават нейните проблеми в замяна на обещанията, че тя ще направи "правилния" външнополитически избор.

Този модел (който естествено имаше промени през годините, но по същество не се промени) изчерпа себе си по много причини - и от вътрешно, и от външно естество.

Главната от тях - спря да осигурява каквото и да е развитие на страната, превръщайки се в самообслужване на все по-корумпираните управляващи слоеве. Ситуацията с договора за асоциация на Украйна с ЕС стана нагледно доказателство за това, че в украинската върхушка отсъстват каквито и да са мотиви за действие, освен желанието да се задържи на власт и да гарантира своето благополучие.

По-нататъшните събития показаха, че ръководството на страната няма и елементарно политическо чувство. Интелектуалният и морален банкрут, който постигна Виктор Янукович в голяма степен е произведен от самия него. И той вероятно заби последния пирон в ковчега на проточилата се във времето Украинска ССР.

Движещите сили на Майдана са образ на националната революция, която сега изгражда своя мит - герои-мъченици, пролята кръв, саможертва в борбата за свобода. Този модел, ако вземе скорошни примери, е моделът на Балтийските страни или Азербайджан, където в центъра на Баку има Алея на шахидите в памет на жертвите след вкарването на съветските войски на 20 януари 1990 г.

Националната революция има свой дневен ред, който най-идеологизираната част от сегашните победители обезателно ще следва: да определи "антинационални сили", да забрани идеологии, свързани с "проклетото минало", лустрация, желание да се покаже лоялност не само към новата власт, а към новата система от символи.

Такива попълзновения е имало в Украйна и преди, но импулсите затихваха в лепкава и неразбираема среда. Сега жертвите служат за катализатор и оправдание на действията на радикално настроените. Доколкото тези действия съответстват на практиката на Източна и Централна Европа след падането на комунизма, те няма да срещнат сериозни възражения от страна на Запада, даже ако натягането на положението добие систематичен характер. Още повече, че патосът на радикалите видимо има антируска насоченост, което устройва Европа и САЩ.

Паралелно, разбира се, ще започне процес на стремително пребоядисване на номенклатурата в новите цветове и приспособяването ù към изменилите се условия. В лагера на победителите има предостатъчно представители на системната опозиция, която иска да запази властта си. Тя има повече опит от "полевите командири", така че има предимство в политическата игра, която започва.

Без съмнение периодически ще звучат възклицания, че "някой се опитва да открадне победата" и призиви това да не се допуска. Но украинската политическа култура се заключава в усукването и протакането на всичко, и ще стане така, че ще потъне даже и мощният радикален подем. Безкрайно да се възбуждат нови Майдани няма да се получи. След революционни промени пламъкът, който е довел до тях, обикновено спада. Наистина не веднага, защото все още го има в изобилие.

Напълно е възможен вариант, напомнящ последиците от Оранжевата революция: победителите встъпват в яростна схватка един с друг.

Амбициите на лидерите, започвайки с излязлата на свобода Юлия Тимошенко и завършвайки с вождовете на "Десния сектор", не предполагат наличието на силен конкурент. Съревнованието, за съжаление, ще се води според степента на радикалност на риториката.

Какво може да означава всичко това за Русия?

Първо, вероятно отваряне на теми, които изглеждаха затворени през 2010 г., когато беше подписано Харковското споразумение за Черноморския флот и беше приет статут на Украйна като необвързана страна. Появяването на дневен ред на въпроса за влизане на Украйна в НАТО пренася цялата колизия в плоскостта на международната сигурност и съответната реакция на Русия.

Разбира се, гледайки сегашното състояние на Украйна е невъзможно да си представим, че Североатлантическият алианс може сериозно да обсъжда приемането на такава държава и разпространението на натовските гаранции върху нея.

Но отношенията на Русия и Запада във връзка с Украйна сега са спортно-хазартни, а това не способства за трезвото оценяване на рисковете. За този ентусиазъм от страна на НАТО за разгаряне на страстите дори не е нужен натиск от Киев, който ще настоява за евроатлантическа интеграция, предизвиквайки раздразнението на Москва.

Второ - отношенията между източната и западната част на Украйна в новите условия могат да провокират големи усложнения. Ако частите от Украйна, които не подкрепят Майдана, не се обединят в значима сила, върху тях ще се стовари много силен психологически и политически натиск.

Съботният конгрес в Харков и поведението на водещите фигури на "Източното крило" не оставиха усещане за енергия и реална готовност да отстояват своите интереси.

А "националната революция" изисква последователна украинизация и по същество - разрушаване на начина на живот, който се е съхранил в преимуществено рускоезичните области. Балтийските страни със своята система на "мек апартейд" и Азербайджан, където арменофобията служи за държавотворен елемент, показват степента на вероятност за търпимост от страна на "национал-революционерите".

Пред Русия стои тежка дилема. Ситуация, подобна на Прибалтика, може да се възпроизведе в далеч по-голям мащаб. Помощ от Москва ще търсят ориентираните към нея жители на Украйна, чиито права ще бъдат ощетени в хода на "националното строителство". Ако Русия игнорира това или се задоволява със страшни, но нищо не значещи ноти на външното си миистерство, това ще се отрази и на самочувствието, и на престижа. Намесата във вътрешните работи на съседна държава изисква твърда политическа воля, осъзнаване на крайната цел и увереност в нея и само по себе си е твърде рисковано.

Краят на историята за "Украинската ССР" открива нова страница. По съдържание тя е подобна на това, която стана в Източна Европа след разпадането на Съветския блок. Но по силата на размера, сложността и спецификата на Украйна, всички остри проблеми с които се сблъскаха посткомунистическите държави тук ще бъдат в по-ярка и по-извратена форма. И ако в началото на 90-те нямаше великодържавни конструкции за влияние (по това време Русия беше извън борда), сега те са неизбежни.

И накрая, сегашната Украйна е наследила територия, за която трябва да е благодарна на съветските генерални секретари. И смъртта на Украинската ССР не само значи край на определен социално-политически модел, но също така позволява да се постави въпроса за конфигурацията на самата държава.

Оригиналната публикация: Риски «национальной революции»

Следете новините ни в GoogleNews