Quantcast

Реиндустриализация или завръщане към социализма (част 2)

Юлиан Войнов Последна промяна на 24 февруари 2014 в 15:11 1929 0

„Химко“ – Враца

Първата част на текста можете да видите ТУК.

4. Реалистични ли са направените допускания
4.1. Рискови обстоятелства

Основните рискови обстоятелства при изпълнение на плана за възстановяване на „Химко“ – Враца са следните:
Липсва задълбочена оценка на пазарната конюнктура при производството на минерални торове в регионален и световен мащаб. В докладите се правят допускания за възможно търсене на продукцията на торовия завод, но без това да е аргументирано със сериозни доказателства. Надали спазването на европейските екологични и енергийни норми би било сериозно основание продукцията на завода да бъде предпочетена пред тази на неговите конкуренти.

Не е анализирана и изключително силно изменената конкурентна среда през последните години, когато в световен мащаб бяха изградени значителни производствени мощности за производство на минерални торове, както и продължаващото изграждане на такива мощности в момента.

В някаква степен е анализирано изменението на цената и търсенето на минералните торове в световен мащаб, но е подминато очакването, че производството и съответно запасите на торове ще расте по-бързо от търсенето, което ще увеличи наличните запаси.

Цената на природния газ, доколкото е анализирано нейното изменение, почива на допускането че предприятието ще бъде закупено от стратегически инвеститор, който ще има възможност да доставя газ на ниски цени директно на завода, което ще окаже благоприятно влияние върху цената на произвежданите от комбината продукти. Върху подобно допускане се гради и решението на правителството и появилите се спекулации на тази тема говорят, че това е съществена част от плана за възстановяване дейността на завода. Следва да бъде посочено, че при предишни искания на инвеститори при приватизацията на торовите заводи държавата да поеме гаранции относно възможни механизми за газови доставки на по-ниска цена, нито едно правителство не ги е удовлетворило, въпреки че понастоящем подобно решение не е изключено.

Сериозен проблем за завода представлява липсата на собствени източници за енергоснабдяване. Както вече беше споменато ТЕЦ-ът, електроснабдяването и водоочистващата инсталация са собственост на фирми на Христо Ковачки, чието ползване със сигурност би оскъпило продукцията на комбината или би наложило допълнителни инвестиции.

Липсата на складови бази в пристанищните комплекси е предпоставка за бъдещи проблеми при износа на продукцията.

Основното предизвикателство пред „Химко“ обаче е търсенето на неговата бъдеща продукция. Във всички разработки по отношение на състоянието на завода и възможностите за неговото рестартиране не присъства задълбочен анализ на развитието на пазара за селско-стопанска продукция, с която пазарът за минерални торове е неразривно свързан. 

Няма също така очаквани тенденции за пазара на нефтопродукти, както и на цените на природния газ, която е основна суровина за производство на минерални торове. Глобалното селскостопанско развитие е все по-силно свързано с развитието на пазарите за енергийни суровини. С възстановяването на световната икономика очакванията са, че цените на петрола също ще се повишават. В настоящия момент очакваните цени на петрола в средносрочен план са за цени между USD 110 и USD 140 за барел (13).

4.2. Влияние на посочените обстоятелства
Липсата на адекватна оценка на пазарната конюнктура предполага извършване на сериозни инвестиции на базата на грешни допускания за развитието на пазара. Интересно би било да се види бизнес планът, който аргументира взетото решение за възобновяване дейността на завода. Би било добре да се знае каква е Нетната настояща стойност на предприетите инвестиции, какви са паричните потоци, които тези инвестиции ще генерират с течение на времето и на каква база е изчислен срокът за откупуване на инвестицията. И тъй като съществува сериозен скептицизъм, че подобен бизнес план е изготвен, то тогава цялата инвестиционна стратегия би следвало да се подложи под сериозно съмнение. 

Ожесточената конкурентна среда е друго рисково обстоятелство, което може да възпрепятства осъществяването на инвестиционния план дори и ако останалите рискови фактори бъдат преодолени. Европейската комисия непрекъснато взима мерки за дъмпингов внос на продукти и материали от трети страни в ЕС, най-вече от Китай и торовите продукти са един от тези материали. В случая под внимание би следвало да се вземе и намерението за износ на продукция за други балкански държави, които не са членки на ЕС и съответно антидъмпинговите разпоредби на Съюза не са в сила.

Факторът с особено голямо рисково влияние е липсата на собствени енергийни източници и складови площи. Търсене на решение на тези въпроси едва след откупуването на завода от държавата е почти сигурна гаранция, че бъдещата дейност ще се сблъска с непредвидени към настоящия момент проблеми. Всъщност липса на яснота за електрозахранвате на комбината още веднъж поставя под много сериозно подозрение дали има изготвен бизнес план за бъдещата дейност на завода, тъй като разходите по това перо е съществена част от изходящите парични потоци, които в крайна сметка участват и при ценообразуването на произвежданата продукция.

Очакването, че продукцията на предприятието може да бъде пласирана основно чрез автомобилен транспорт е още един рисков фактор, който би могъл да затрудни бъдещата дейност на завода. Разбира се, нови складови бази и пристанищни съоръжения могат да се изградят и в последствие, но е много съмнително това да се случи в първоначалния период, когато всеки лев ще бъде необходим за основната дейност на завода, а при неговата неблагоприятна финансова история надали би могъл да разчита и на сериозен банков кредит. 

В същото време България е държавата в ЕС, която внася най-скъпия природен газ от Русия в исторически план, както се вижда от графика 1, въпреки че през последните месеци на 2013 г. се наблюдава известно понижение. При условие, че 80% от себестойността на минералните торове се формира от цената на природния газ, това означава, че за придобиване на конкурентно предимство при производството на торове, „Химко“ би следвало да разчита на неценови фактори.

Графика 1. Сравнение на цените на доставяния природен газ в ЕС (14)

Източник: European Commission, Quarterly report on European gas market, Volume 6, Issue 2, Second Quarter 2013


От друга страна, въпреки че търсенето на карбамид се очаква да расте с около 3.8% на година, то предлагането ще остане по-високо и ще нараства с по-бързи темпове и за периода 2015-2017 г. се прогнозира предлагането на карбамид в световен мащаб да e и дори да надхвърли търсенето с около 6%, както се вижда от таблица 1. Основна причина за тези излишъци е масивното откриване на нови мощности за производство на минерални торове през 2016 и 2017 г. В момента се строят четири огромни торови завода, от които два в Русия на EuroChem на обща стойност 5.4 млрд. долара и с годишен капацитет от 6.6 млн. тона, в Аржентина на Vale на стойност 5.9 млрд. долара и с годишен капацитет от 4.53 млн. тона и в Канада на K S на стойност 3.25 млрд. долара и с годишен капацитет от 2.86 млн. тона. Всичките тези заводи ще влязат в експлоатация през следващите няколко години. Съгласно изследване на аналитичния институт CRU (15) само през 2015 г. мощностите за производство на карбамид в световен мащаб ще се увеличат с 28%, като 57% от това увеличение ще се пада на Китай. Като брой най-много мощности за производство на карбамид през последните години са построени в региона на Близкия изток и Северна Африка (БИСА), като мощностните в този район ще продължат да се увеличават и през следващите години. Трябва да се отбележи, че за разлика от другите райони в света, които в по-голяма степен се опитват да задоволят местното търсене на торове, в БИСА изгражданите мощностни са ориентирани основно за износ. А именно това са районите най-близо до България. През 2014 г. и 2015 г. предлагането на карбамид в света ще се увеличи с допълнителни 48%.

Таблица 1. Очаквано търсене и предлагане на карбамид 2013 – 2017 г.
Световен баланс на търсене и предлагане на карбамид
(милиони тонове)


Източник: International Fertilizer Industry Association, 81-st Annual Conference, June 2013


Същевременно благодарение на увеличения добив на шистов газ, най-вече в САЩ, се очаква допълнителна експанзия на строителство на торови мощности поради много по-ниската цена на този вид газ от стандартно извличания природен такъв. Това допълнително ще засили конкуренцията в сектора и ще доведе до задържане и намаляване на цените на минералните торове. Така например, само през 2011 г. производственият капацитет за производство на карбамид и амоняк в САЩ се е увеличил с 15.8 млн. тона, като до 2017 г. се очаква той да нарасне с още 7 млн. тона.


4.3. Възможни последици
На базата на горепосочените данни е ясно, че едно производство от около 180,000 тона годишно, което тепърва стартира, ще бъде много трудно да се пребори за пазарен дял в този силно конкурентен сектор. Да се разчита на старата слава на “Химко”, когато той е произвеждал 3.5% от световното количество карбамид в настоящия момент не е много рационален аргумент за възобновяване на неговото производство. “Химко” може да разчита единствено да пласира продукцията си на местния пазар, където пък той ще срещне конкуренция от другите два торови завода, които през последните години са направили значителни инвестиции в нови мощности и са привлекли стратегически партньори и know-how на световно ниво. 


4.4. Адресиране на отговорността при управление на риска
От всичко казано до тук става ясно, че целият риск от предприетото начинание за възобновяване на дейността на „Химко“ пада върху правителството. Ясно е, че мениджърите на завода, които ще бъдат назначени от правителството, ще прехвърлят проблемите по рестартиране работата на завода, които неминуемо ще възникнат в бъдеще, върху правителството и ще очакват неговата подкрепа, най-вече финансова такава. Не е изключено правителството в определен момент да се яви в ролята на защитник на частни икономически интереси на контрагенти на предприятието, които биха се съгласили да предоставят жизнено-важни ресурси за неговото функциониране срещу определени отстъпки или законодателни и регулаторни инициативи в техен интерес. По този начин държавата би могла да се превърне в заложник на интереси, които са в разрез с обществените такива единствено поради факта, че вече ще е изразходвала сериозен финансов ресурс, който не би искала да загуби.

 
4.5. Възможни управленски действия за неутрализиране на рисковете
Основното решение за неутрализиране от страна на правителството на посочените рискове, в случай че държавата счита възобновяването на производството на “Химко” за възможно и рентабилно, би било да намери стратегически инвеститор, който да закупи завода, ако е необходимо с нейно посредничеството и който да възстанови неговото производство. От историята на завода е видно, че такива инвеститори е имало непрекъснато и въпреки това нито един от тях не е успял да възстанови работата му. В случая правителството разчита, че бившият управленски състав на комбината ще направи това, но по всичко към настоящия момент личи, че подобно намерение не почива на някакви задълбочени аргументи. 

Всъщност от гледна точка на правителството, единственият аргумент, който има огромна тежест при неговото решение изглежда е обещанието за откриване на нови 850 работни места. Районът на Враца е част от Западна България, който от своя страна е най-изостаналият регион не само в България, но и в целия Европейски съюз. От тази гледна точка едно подобно решение на правителството може и да има своето основание при условие обаче, че то почива на действително задълбочен анализ. В случая по всичко изглежда, че това не е така и че планираната инвестиция от 50 млн. лв. ще бъде поредното наливане на средства в нереформирани сектори и спорни начинания, където пазарната ефективност е последния аргумент, на който се опира даденото решение.

5. Реиндустриализация или държавна намеса в икономиката
Има сериозно разминаване в смисълът на термина “реиндустриялизация” по начина, по който той се употребява в контекста на дебата в Европейския съюз и на този в България. Дебатът на Европейско равнище започва още след началото на световната икономическа криза и особено се задълбочава след 2010 г. – 2011 г., когато става ясно, че изходът от кризата няма да е нито толкова лесен, нито толкова бърз. На 28 октомври 2010 г. Европейската комисия приема Съобщение, озаглавено “Интегрирана индустриална политика в ерата на глобализацията”, който документ става основен стълб в приетата “Стратегия Европа 2020”. В края на 2012 г. Европейската комисия поставя за цел пред държавите-членки делът на индустриалния сектор в Съюза от 15.2% да достигне 20% до 2020 г. Поставената цел е в следствие на факта, че делът на индустриалното производство и неговото значение е спаднало в ЕС през предходното десетилетие. Нещо повече, между държавите-членки има сериозни диспропорции в дела на индустриалното производство, което Комисията разглежда като една от основните причини за трудностите при преодоляването на разразилата се икономическа криза в еврозоната и в ЕС. Така например държавите с най-голям дял на промишлено производство в Съюза са Чехия (24.7%), Ирландия (23.3%), Унгария (22.7%) и Германия (22.4%). В другия край на скалата се подреждат Гърция, Франция и Великобритания, в които производственият сектор заема дял под 10% от техните икономики. Въпреки че намалелият дял на индустриалният сектор може да бъде обяснен със значителното развитие на сектора на услугите, малкият дял на индустрията води след себе си загуба на международна конкурентоспособност на съответните държави. 

От тази гледна точка се налага преосмисляне на ролята на индустриалните политики в държавите-членки. Има две възможни опции, между които отделните държави могат да избират: от една страна е стратегия, която поставя в основата си създаване на добавена стойност за клиентите. От друга страна страните могат да приемат за основа глобалния тренд за рестрикция в ръста на заплатите, което при най-лошия сценарий може да доведе до разпадане на обществото и на неговите ценности. Индустрията е основният източник на технологичен прогрес, с допълнителен ефект на добавена стойност в много странични сектори, тъй като се фокусира върху два основни стълба: научноизследователска и развойна дейност и експортен капацитет. В тази връзка политиките, базирани понастоящем на повишаване на конкурентоспособността чрез намаляване на разходите и заплатите има много неблагоприятен ефект върху заетостта, което от своя страна ограничава вътрешното търсене.

Моделът на една икономика, базиран на икономически растеж в следствие намаляване на заплатите е рискован модел, който води след себе си понижаване на качеството на произвежданата продукция и ниска трудова конкурентоспособност, докато моделът, основан на по-голяма продуктивност и ефективност на индустрията, би запазил социалния модел на отделните държави, най-вече в Западна Европа.

Характеристиките на двете посочени стратегии са обобщени в следващата таблица:

На 6 юни 2013 ЕК организира европейска конференция за индустриална политика в Брюксел, озаглавена “Индустриален ренесанс”. Основните въпроси, разглеждани на конференцията са свързани с тезата, че без индустрия рецесията ще бъде по-дълбока, задават се въпросите какво да се направи, за да се рестартира индустрията и как да се финансират инвестициите в индустрията след банковата криза, както и се обсъждат други възможности за финансиране извън банковото кредитиране.

В следствие на всички тези дебати и конференции на 22 януари 2014 г. Европейската комисия излиза със Съобщение, озаглавено “За европейски индустриален ренесанс”(16), чрез което ЕК е решена да накара държавите-членки да признаят централната роля на индустрията за създаването на заетост и икономически растеж, както и че конкурентоспособността, свързана с индустриалното производство е ней-важната област, която изисква разработването на конкретни политики. С това свое съобщение Комисията приканва Съвета на ЕС и Парламента да приемат предложения относно секторите енергетика, транспорт, комуникационни мрежи, както и да предприемат законодателни мерки, свързани с пълното оформяне на вътрешния пазар.

Основните усилия за индустриална модернизация, според Комисията, трябва да са насочени към инвестициите, ресурсната ефективност, новите технологии, умения и достъп до финансиране, подкрепени от съответните европейски фондове. Според ЕК необходимо е в Европа да бъде изградена по-прозрачна и олекотена от гледна точка на рерулациите бизнес среда, както и да се повиши ефективността на публичната администрация на европейско, национално и локално ниво, което касае хармонизация на вътрешните стандарти, прозрачни и открити обществени поръчки, патентна защита и ефикасна икономическа дипломаци по отношение на трети страни.

Комисията подчертава, че настоящата икономическа рецесия разкрива огромната важност и сериозната необходимостта от възраждане на индустрията в ЕС от гледна точка на икономическата устойчивост. Ролята на индустрията в Европа е много повече от елементарното извличане на природни и енергийни ресурси, както и от бизнес или потребителски услуги. Над 80% от износът на ЕС представлява индустриални стоки и също такъв е делът на частните изследвания и иновации, извършвани и насочени към индустриалния сектор спрямо общия им обем. Всичко това показва, че значението на индустриалния сектор е много по-голямо, отколкото показва неговият размер като дял от БВП. Почти 25% от работните места са в индустриалния сектор, в който са заети обикновено високо квалифицирани специалисти. Всяко работно място в производствения сектор създава допълнително от половин до две работни места в другите сектори. Въпреки това, от 15.1% през лятото на 2013 г. добавената стойност на индустриалния сектор в европейския БВП спада допълнително и де факто е много под целта от 20% за 2020 г. съгласно Съобщението на Комисията от 2012 г.

Основните приоритети, според ЕК, която трябва да бъдат следвани в подкрепа на конкурентоспособността на европейската индустрия са следните:

Засилване на основните направления на конкурентоспособността в индустрията и свързаните с нея политически решения, имайки предвид важността на приноса на индустрията в цялостното икономическо развитие на ЕС
Максимизиране на потенциала на вътрешния пазар чрез развитие на необходимата инфраструктура, предлагайки стабилна, опростена и предсказуема регулаторна рамка в полза на предприемачеството и иновациите, интегрирайки капиталовите пазари, подобрявайки възможността за обучение и мобилност на гражданите и окончателно оформяне на вътрешния пазар за услугите като основен допълващ фактор за индустриална конкурентоспособност
Предприемане на мерки на вътрешния пазар и на международно ниво за осигуряване на достъп до енергия и природни ресурси на достъпни цени, които отразяват международните условия.


Внедряване и прилагане на европейски финансови инструменти, базирани на ефективна комбинация от Програмата COSME (Конкурентоспособност на предприятията и средния и малък бизнес), Хоризонт 2020, Структурните фондове (регионалните фондове за минимум 100 млрд. евро) и националните фондове за насърчаване на иновациите, инвестициите и реиндустриализацията.

Възстановяване на нормалното кредитиране на реалната икономика чрез засилване ролята на ЕИБ към кредитиране на иновации и индустриални проекти. Същевременно ЕС трябва да насочи усилия за преодоляване на оставащите недостатъци, дължащи се на фрагментацията на финансовите пазари и да създаде условия за развитие на алтернативни източници за финансиране.

Улесняване на процеса на интеграция на европейските фирми и специално на СМЕ в глобалната верига на добавена стойност с цел увеличение на тяхната конкурентоспособност и осигуряване на достъп до глобалните пазари при по-благоприятни конкурентни условия.


Както е видно от представените приоритети, Европейската комисия изобщо не говори за някакво директно участие на държавата в развитието на индустриалното производство като пряк участник. Напротив, основното послание на Комисията е, че държавите-членки трябва да изградят законова рамка и регулаторен профил, които да подпомогнат частния бизнес и най-вече средните и малки предприятия като ги насърчат да извършват инвестиции и иновации в сектора на индустриалното производство. Прякото участие на държавата в управлението на индустриални предприятия не само не се насърчава, но то де факто е и забранено чрез разпоредбите, касаещи държавните помощи. И в тази връзка правителството явно съзнава, че чрез пряката намеса на държавата при откупуването на “Химко” ще наруши именно посочените разпоредби, което го и принуждава да заобиколи тези изисквания като извърши операцията чрез БЕХ, а не директно.

6. Заключение
Решението, което предлага правителството във връзка с възраждането на българската индустрия не е част от дебата за реиндустриялизация, който тече на европейско ниво. Основната цел на съобщенията на Европейската комисия е да накара държавите-членки да признаят първостепенната роля на индустрията в икономическото развитие на всяка страна и да създадат такива бизнес условия, които да насърчават иновациите и инвестициите в индустриални производства. Тези цели почиват на разбирането, че глобалните промени в търговията и промените в секторната структура на икономиките причинява вътрешни и външни дисбаланси. Тези дисбаланси значително нараснаха по време на настоящата финансова и икономическа криза и са в основата на икономическите диспропорции между страните в Европейския съюз, което налага преосмисляне на значението на индустриалната политика за възстановяване и устойчиво развитие на европейските икономики.

За съжаление в България горният дебат изобщо отсъства. Идеите, които се налагат и дебатират в обществото, въпреки използваната европейска фразеология, са в дисонанс с европейския дебат. Историята на“Химко” е пример за неадекватността на методите, използвани при централизираната икономика, когато те трябва да се прилагат в една коренно променена среда. Тъжната съдба на завода е доказателство до какво води забавянето на реформите, които в началото на прехода драстично изостанаха в сравнение с промените в останалите страни от бившия социалистически блок. Тази съдба не е следствие на демократичните промени, а на опита за запазване функциониране на една разпаднала се система в коренно нова и динамична пазарна среда. В тази връзка е погрешно правителството да играе на тънката струна на носталгичния сентимент на населението за силната икономика на България по време на тоталитарното управление, насърчавайки тази носталгия с внушението, че разрухата се дължи на демократичния преход. Същевременно не е обществено приемливо да се насочват бюджетни ресурси за възраждане на едно предприятие, което в последствие да бъде продадено на стратегически инвеститор, близък до управляващите, на който най-вероятно ще се наложи да бъдат направени отстъпки, които да компенсират ангажираността на този инвеститор с едно неконкурентно предприятие. Възраждането на „Химко“ може и да даде аргументи в полза на тезата, че правителството изпълнява програмата си за създаване на нови работни места, съгласно своите предизборни обещания. За съжаление обаче, когато тези обещания за разкриването на 250,000 нови работни места в рамките на настоящия парламентарен мандата са направени, никой не си е представял, че това ще стане буквално чрез ангажиране на държавата с икономическото управление на фалирали предприятия или такива в изключително тежко финансово състояние.

Бележки:
(13) OECD – FAO Agricultural Outlook 2012-2021
(14) ЕК измерва цената на природния газ като евро на MWh. Съгласно калкулатора на Energy Market International 1 MWh = 93 м3 газ
(15) Global Fertilizer Market Outlook, January 2013
(16) Commission calls for European Industrial Renaissance, 22 January 2014

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !

 
X