На 4 и 5 май Offnews публикува първа и втора част на изследването за състоянието на регионалните медии в България на Даниел Пенев. Днес публикуваме третата финална част на неговия труд.

Медиен рекет на политици и бизнесмени

В своето проучване от 2014 г. върху медийните зависимости Фондация „Конрад Аденауер“ и Фондация „Репортер“ цитират респонденти, според които някои медии и журналисти отиват в другата крайност на професионалната журналистика, като опитват да си осигурят препитание чрез рекет.

Мариета Димитрова потвърждава съществуването на тази порочна практика и обяснява как работи: журналист се обажда на представители на общинската власт или местни бизнесмени и им съобщава колко пари трябва да платят, ако искат определен материал за тях да бъде публикуван или по-често непубликуван, като второто струва повече.

„Този метод „работи“ доста успешно“, казва Димитрова. „Това е причината непрекъснато да никнат нови сайтове за новини и агенции. Идеята е просто да се правят пари, да изнудват по малко „по-законен“ начин. Тази практика се упражнява от хора, които нямат нищо общо с журналистиката, хора които нито са учили, нито са работили като журналисти преди това.“

Димитрова разказва как преди време известен благоевградски ежедневник рекетира местен бизнесмен. В продължение на няколко месеца вестникът публикува дискредитиращи материали с непроверена информация за него. По-късно представител на вестника се свързва с бизнесмена по телефона и му обяснява, че публикациите могат да спрат незабавно, само че той трябва да плати 10 000 лева. Бизнесменът иска среща с представителя на вестника, но получава отказ и уточнението, че от медията ще му изпратят договор за реклама и банкова сметка, на която той трябва да преведе сумата. На въпроса колко време няма да го притесняват, ако плати исканата сума, представителят на медията казва, че когато дойде времето, те ще му напомнят. Бизнесменът отказва „офертата“.

Иван Атанасов дава подобен пример от Област Хасково. Преди няколко години журналист от в. „Хасковска Марица“ иска да получи 30 000 лева от кандидат за кмет на Харманли, за да отразява участието му в изборите. Кандидатът отказва и на следващия ден вестникът публикува материал със заглавие „Безидеен чиновник иска да управлява Харманли“. Атанасов твърди, че от вестника са използвали подобни средства до преди шест или седем години и че срещу някои журналисти дори са били заведени дела. Според информацията, с която разполага, „Хасковска Марица“ вече не рекетира.

Гъста мъгла над собствеността на медиите

Липсата на прозрачност на медийната собственост отдавна фигурира като основна критика в национални и международни доклади за медийната среда в България.

Почти две трети от журналистите, участвали в миналогодишното изследване на АЕЖ-България, определят тази липса на прозрачност като основен проблем в българските медии. При отсъствие на регулация на онлайн медиите собствеността там е още по-мъглива, което според Мариета Димитрова намалява общественото доверие в медиите и води до обезценяване на журналистическата професия.

„Собствениците на голямата част от българските медии нямат чисто медиен бизнес, а просто използват вестници, телевизии или сайтове за обслужване на своите бизнес или политически интереси“, казва Димитрова. „Съществува пряка взаимосвързаност между прозрачността във финансирането и собствеността на една медия с водената от нея редакционна политика. Понякога се знае кой е собственикът, но реално името му не фигурира никъде. Не е нормално това да се допуска, както и никой да не носи отговорност за написаното и разпространеното и дори за въздействието над обществото и изкривяването на реалната му представа за положението, в което се намира.“

Подобно е състоянието на медийната собственост в Сливен, твърди Седларска.

„Ако отвориш даден сайт, няма да видиш [кой е собственик], защото не го пише“, обяснява тя. „Иначе в града се знае, че този сайт е лично на този журналист, друг го прави еди кой си журналист, но е на еди кой си общински съветник, а има и такива сайтове, за които не знаеш нито кой журналист пише, нито кой е собственик. Бъркотията е пълна. Няма такова нещо, в което да влезеш и да се ориентираш чие е това нещо, кой работи там, какъв му е етичният кодекс.“

Проучването на Центъра за изследване на демокрацията от септември миналата година поставя проблема в контекст. Едва 52 от всички 179 медии, обхванати от изследването, са публикували информация за собствениците и управлението си. Цели 114 от тези 179 медии не дават никаква информация за структурата на редакцията си и функциите на работещите в нея. Приблизително една четвърт от изследваните медии не са публикували информация за рекламни услуги, което поражда съмнения за неправомерно финансиране и т.н. сива икономика.

По думите на Катя Касабова от Flagman.bg в Бургас има над 50 сайта, които претендират да са информационни, но, изглежда, съществуват без приходи от реклама. „Това означава, че медията се издържа по схема, която я прави зависима“, казва тя.

Информационни сайтове с неясна собственост никнат и във Варна.

„Голяма част от тези сайтове се финансират през рекламни договори с общински дружества“, казва Спас Спасов. „Това са сайтове с екип от по един човек и нямат никакви разходи. Когато ГЕРБ спечелиха общинските избори във Варна през 2013 г., изведнъж се родиха още 4-5 сайта, които де факто копират един от друг и обслужват общинската администрация, кмета и Общинския съвет, който е доминиран от ГЕРБ.“

Спасов посочва „Варна утре“ като пример за деликатния характер на медийната собственост. „Варна утре“ е новинарски сайт от медийната група „България утре“, която според Спасов принадлежи на Министъра на младежта и спорта Красен Кралев.

„Миналата година, покрай разпределянето на едни пари от бюджет за публичност по проект с европейско финансиране, аз бях написал, че по-голямата част от този бюджет е отишла в медии, свързани с Кралев, включително и този сайт, който беше собственост на майка му“, разказва Спасов. „Той го беше прехвърлил на майка си, след като стана министър. Седмица след като написах това в Dnevnik.bg, видях, че в един и същи ден са извършени две препродажби на собственост в този сайт с цел да се заличи връзката с Красен Кралев. Но то е документирано, така че връзките остават.“

Непрозрачната медийна собственост и концентрацията на медии в ръцете на няколко групи привлече вниманието и на дипломати като френския посланик в България Ксавие Лапер дьо Кабан.

„Пресата има ролята да бъде критична към всяка власт, независимо дали е политическа или икономическа“, каза дьо Кабан в интервю за българското сп. „Икономист“ през февруари. „За нещастие тази преса е зависима от икономическата мощ на един човек, който не само е много богат бизнесмен, но също така депутат в парламента. Това вероятно днес е най-големият проблем пред българската преса.“

Въпреки че не споменава Делян Пеевски, посланикът най-вероятно има предвид именно него, тъй като Пеевски е единственият народен представител, който подхожда на описанието, защото е собственик на „Нова Българска Медийна Група“.

Бърз преглед на онлайн медиите в някои части на страната показва, че собствеността на новинарски и аналитични сайтове е още по-неясна.

Във варненския сайт Afera.bg се посочва, че той принадлежи на „Афера“ ЕООД, но няма никаква конкретна информация за собственика и редакцията освен имейл адрес за контакт. Основаният през миналата година сайт „Свободна Враца“ съдържа секции „За нас“, „Контакти“ и „Реклама“, в които обаче няма нищо освен присъствието на сайта в социалните мрежи. Regiona.bg, сайт с новини от Благоевград, Симитли, Банско, Кресна, Разлог, Сандански, Петрич и Гоце Делчев, предлага секции „За нас“, „Контакти“ и „За реклама“, които съдържат една и съща информация: три имейл адреса за контакт. В информационния сайт за Кюстендилска област Knnews.bg дори не са си направили труда да създадат подобни секции.

Сензационната журналистика срещу журналистическата етика

Финансовата криза, преминаването от печатни към онлайн издания и растящата популярност на социалните мрежи създадоха благоприятни условия за появата на изобилие от новинарски сайтове за сметка на вестници и телевизии. Въпреки че тази тенденция се забелязва почти по целия свят, тя има значителни последици за медийната среда в България поради липсата на регулация на онлайн медиите. В търсене на кликове, импресии и харесвания, сайтовете често разчитат на непотвърдена или „жълта“ информация и твърдения.

„Често информацията се подбира и поднася не от професионалисти, а много хора се информират от сайтове“, казва Анна Турлакова от Стара Загора. „Често аудиторията се подвежда от некоректно публикувана в интернет информация.“

„Десетки журналисти, ако въобще могат да се нарекат по този начин, създават „неповторими“, „скандални“ , „шокиращи“ и пр. материали на база взета информация от личния профил на някого в социалната мрежа“, коментира Мариета Димитрова от Благоевград. „Далеч от представите ми за обективност, а още по-малко за журналистика, е да разчиташ на „ровенето“ в личните профили на хората, за да напишеш нещо. Ако един журналист е неспособен да открие и развие интересна и важна тема за своите потенциални читатели, то той определено трябва да смени професията си. По-лошото обаче е, че това се прави не само за броя на читателите, импресиите и кликовете, а за да бъде умишлено злепоставен определен човек. Дали ще го направиш заради лични чувства към човека или защото някой ти е платил да го сториш, няма значение. Важното е, че в този момент ти преставаш да бъдеш журналист.“

Иван Атанасов отбелязва, че хората в малките населени места се познават и затова той избягва да публикува информация за деликатни събития и инциденти.

„Съобразявам се с човещината и това, че ако някой се е напил и ударил колата си в стълб, го приемам като моментна загуба на разсъдъка, а на като тенденция“, казва той. „Все пак на рецидивистите не прощавам.“

В свой анализ за годишния доклад на Фондация „Медийна демокрация“ и Фондация „Конрад Аденауер“, публикуван по-рано тази година, медийният експерт Гергана Куцева пише, че все повече новинарски сайтове се надпреварват в налагането на определена интерпретация на теми и събития, често в противовес на основни журналистически стандарти, норми и етични принципи. Куцева отбелязва, че много медии разпространяват непотвърдени слухове, които после започват самостоятелен живот в социални мрежи като Facebook.

В същия доклад медийният анализатор и университетски преподавател Николета Даскалова обяснява, че в идеалния случай булевардната журналистика и таблоидите могат да функционират като коректив и че проблемите произлизат от инструментите, с които си служат жълтите издания в България. Сред тези инструменти са жонглиране със слухове и спекулации, позоваване на съмнителни източници, дискредитиране на хора, разпространяване на страх и подстрекаване към нетолерантност. В резултат на тези практики, пише Даскалова, жълтите издания имат пагубен ефект върху качеството на журналистиката и на обществените и политическите дебати, още повече в случаите, когато тези медии се позиционират сред водещите медии.

Споменатите по-рано сайтове Afera.bg и „Свободна Враца“ попадат в тази категория. Бърз преглед на публикуваното там съдържание показва, че тези сайтове имат строго определен дневен ред и целят да оклеветят определени политически фигури. За целта те си служат с крайно неприличен език и агресивен тон и така директно нарушават всякакви журналистически и етични стандарти. Afera.bg често използва „скандал/скандално“, „шок/шокиращо“, „бомба“ и други подобни изразни средства с цел привличане на вниманието, както и заглавия изцяло с главни букви, сякаш авторът крещи на читателите.

Поведението на тези и други жълти медии опровергава оптимистичното предположение на Веселина Седларска, която смята, че сайтове като ПИК и „Блиц“ не могат да оцелеят на местно ниво, защото „ако има останала една малка част от думата „общност“, тя ще изхвърли такова гнусно явление“. Освен че омаскаряват обществени фигури и бизнесмени, някои регионални медии бълват сензационни истории като „Извънредно! Портокалите със СПИН вече са във Враца“, публикувана на сайта www.tribali.info в средата на февруари.

Сензанционната журналистика и депрофесионализацията в професията изтикват на преден план маловажни теми, които доминират дневния ред за сметка на сериозни въпроси и явления от обществен интерес. Родните медии като цяло пренебрегват образователната си функция, според която те трябва да създават вкус у своите читатели, зрители или слушатели, смята Антоний Димов, журналист от „Радио Шумен“, част от БНР.

„Културата и изкуството, вън от събитийното и авантюристичното им четене, са проблемно отразявани, особено за пазарно ориентираните медии“, казва Димов. „Присъстват с най-популярните си форми, с най-очакваните си форми, с най-познатите си лица.“

Поглед назад към бъдещето

При тежкото състояние, в което се намират регионалните и местните медии в България, възниква логичен въпрос: какво трябва да се направи, за да се подобрят условията, при които регионалните журналисти работят, и за да могат по-малките медии да предлагат качествен журналистически продукт с добавена стойност?

Журналисти и медийни експерти предлагат подобрения в четири посоки, като те са приложими в медиите и на национално, и на регионално и местно ниво.

Първо, голяма част от журналистите и медийните експерти, интервюирани в рамките на това изследване, смятат, че съществуващото медийно законодателство трябва да бъде подобрено, за да се осигури прозрачност на медийната собственост и за да се създадат ясни регулаторни механизми за новинарски и аналитични сайтове.

Второ, както обяснява Иво Инджов, изборният кодекс трябва да бъде променен, така че да има точно разграничение между редакционно съдържание и реклама. Така потребителите на медийни услуги ще знаят повече за целта и източника на всяка публикация.

Трето, честото нарушаване на етични норми и стандарти доказва нуждата от реформи в журналистическото образование и обучение, както и от ефективна саморегулация в медийния сектор. За ефективна саморегулация родните медии се нуждаят от един широко признат и уважаван етичен кодекс и санкции за нарушителите на този кодекс. В момента има два етични кодекса: по-стария Етичен кодекс на българските медии (администриран от Съюза на издателите в България) и доста по-младия етичен кодекс на Българския медиен съюз, към който принадлежат повечето вестници на народния представител и бизнесмен Делян Пеевски.

И четвърто, малкото на брой журналистически разследвания свидетелстват, че медиите и журналистите се нуждаят от подкрепата на работеща съдебна система, която се самосезира по разнообразни журналистически материали, защитава върховенството на закона и гарантира безопасността на журналистите. В отсъствието на такава съдебна система малкото журналистически разследвания разкриват нередности, които често остават безнаказани.

Сагата Мариета Димитрова – Атанас Камбитов продължава няколко месеца. Кметът на Благоевград настоява, че Димитрова трябва да му се извини. Ако тя поднесе извиненията си, той обещава да оттегли делото си. Убедена, че официални документи доказват правдивостта на нейните твърдения, Димитрова отказва да се извини. АЕЖ-България, част от която е Димитрова, я подкрепят и призовават кмета да оттегли делото си. С оглед на публичността на казуса и наближаващите местни избори (25 октомври 2015 г.) Камбитов отстъпва и оттегля делото си през октомври.

Преди две години Димитрова основава собствен новинарски и аналитичен сайт, Blagoevgrad-News.com, за да може критично да отразява обществени фигури и да провежда независими журналистически разследвания. Оттогава насам тя инвестира значителни усилия и време с надеждата да превърне сайта в устойчиво медийно начинание. Споделя, че днес се чувства още по-уверена в силите си благодарение на опита, който натрупва по време на казуса с кмета на Благоевград.

„Журналистиката е кауза, мисия, и аз виждам смисъл в това, защото знам, че когато нещата се правят както трябва, има резултат“, казва Димитрова. „За мен е важно да помагам на хората. Може да помогна на един човек, но аз ще съм доволна, че съм направила нещо хубаво за него.“

Още по темата

05/05/2016

Анализи

Регионалните медии в България: проблеми и предизвикателства (Част 2)

04/05/2016

Анализи

Регионалните медии в България: проблеми и предизвикателства (Част 1)