Като стъпка в подобряване на прозрачността в отношенията между банката и клиента определят експертите предложените промени в Закона за потребителския кредит.

Голямото постижение на този закон е, че блокира възможността на банките да увеличават лихвите при неясни условия.

Това обаче съвсем не означава, че лихвите ще паднат. Напротив - може дори да се увеличат, коментират експерти от банковия сектор за OFFNews.

Проектът

На 30 януари 2014 г. група депутати от управляващата Коалиция за България и ДПС внесоха в Народното събрание проект на закон за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит. Вносителите, начело с Йордан Цонев и Румен Гечев рекламираха пред медиите промените като ключа към решаване проблемите на дребния кредитополучател с банките, които сега могат да променят правилата в своя изгода и негов ущърб.

Бързи кредити

Първата промяна се отнася до бързите кредити в малък размер (до 399), но с огромни лихви, които досега се изплъзваха от каквато и да е форма на контрол. С промените и тези кредити ще попадат под същата регулация, на която подлежат и заемите над 400 лева.

Йордан Цонев определи това като малка стъпка, която предхожда създаването на специален закон, който ще регулира малките кредити до 400 лв.

Дребен шрифт

Вносителите на промените забраняват и т.нар. "малък шрифт" в договорите, който често е "виновен" за редица "изненадващи" условия по погасяването на кредита за непрочелия внимателно договора си кредитополучател.

Договорите трябва да са написани "по ясен и разбираем начин, като всички елементи на информацията се представят с еднакъв шрифт". Депутатите от управляващата коалиция стигат още по-далеч - в проектозакона те разписват дори минималния размер на шрифта, който трябва да е "не по-малък от 12".

Лихви

Методиката за изчисляване на лихвените проценти е един от критичните въпроси, предизвикали съдебни дела и разпалили медийни дебати, който вероятно отново ще е един от "горещите картофи" и заради предлаганите сега промени. Сега банките имат право да определят лихвените проценти на базата на няколко компонента, един от които зависеше от "промяната на пазарните условия". Неясната формулировка, заради която вноските на много кредитополучатели набъбнаха много над първоначално договореното, доведе до дела срещу банки, част от които клиентите спечелиха.

За да бъде потушено напрежението, сега вносителите на проектозакона предлагат променливия компонент (референтен лихвен процент) да бъде обвързан с обективни индикатори или индекси: индексите LIBOR, EURIBOR, SOFIBOR или с комбинация от тях и/или индикатори, публикувани от БНБ и Националния статистически институт.

За да осигурят прозрачност и по-голяма яснота на условията, при които се сключва договорът, вносителите на законопроекта са записали в него, че:

"Кредиторът прилага референтния лихвен процент на база пазарен индекс или комбинация от тях и/или индикатори, по определена от него методика. Методиката определя в ясна и разбираема форма начина на изчисляване на размера на референтния лихвен процент, включените в него компоненти (индекси и/или индикатори), количествено им изражение, тяхното съотношение, както и факторите и условията, обуславящи промените в референтния лихвен процент. Методиката е подробно описана в сключения между страните договор за кредит и не може да бъде променяна едностранно от кредитора за срока на договора.

Кредиторът публикува на интернет страницата си данни за размера на референтните лихвени проценти, които прилага. Когато референтният лихвен процент е приложен на база на определена от него методика, кредиторът публикува използваната от него методика, заедно с цялата информация, въз основа на която е определен конкретният размер на референтния лихвен процент."

Едностранна промяна на общите разходи по кредита ще бъде допустима единствено когато в договора за кредит изрично е предвидена такава възможност и в текста ясно са описани обстоятелствата, при които може да се променят общите разходи. Въпросните обстоятелства не трябва да зависят от волята на кредитора, подчертават вносителите на проектозакона. Всички уговорки, които противоречат на тези условия или ги заобикалят, са нищожни, пише още в проектозакона.

Промяната в методиката ще доведе до яснота и предвидимост за клиентите. Това обаче не означава по-ниски лихви. След рязкото понижаване на индексите в условията на криза ще следва неминуем ръст и обвързването на лихвените нива с тях ще доведе автоматично до съвсем законното увеличаване на лихвите по кредитите, прогнозират експерти.

Предсрочно погасяване

Вносителите на проектозакона правят още един реверанс към кредитополучателите, като забраняват на банките да събират наказателни лихви при предсрочно погасяване на кредитите. Тук има две изключения: бързите кредити с размер под 400 лева и предсрочно погасяване на ипотечните кредити още през първата година след усвояването им. Наказателната лихва не може да надвишава 1% върху сумата на предсрочно погасения кредит, е записано в проектозакона.

Такси

Със законопроекта се забранява на банките да събират такси и комисионни за действия, одобрение и усвояване на кредит, както и за неговото управление. Кредиторът няма да може да събира повече от веднъж такса и/или комисионна за едно и също действие. Въвежда се изискване вида, размера и действието, за което се събират таксите и комисионните да се описват ясно и точно в договора за кредит.

Обезщетение

Друг критичен момент за неизрядните клиенти на банките с ипотечни заеми е фактът, че банката има правото да продаде ипотекирания имот и в същото време да продължи да събира пари от кредитополучателя.

Ако поправките бъдат приети, банката ще е длъжна преди подписване на договора да даде възможност за избор на клиента си - дали да му даде "по-скъп" заем и при невъзможност за погасяването му да вземе само имота, без да предявява други претенции или да му даде необходимата сума при по-ниски такси и лихви, но ако се наложи да продаде имота да има правото да продължи да събира пари от него.

Банката ще може да предприеме действия по принудително изпълнение съгласно Гражданския процесуален кодекс в едномесечен срок от обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Законът няма да важи за сключени преди влизането в сила на закона. Ако бъде приет, той ще влезе в сила три месеца след обнародването му.