Малкото часове по история спънаха четвъртокласниците на теста

Последна промяна на 07 юни 2012 в 05:09 1301 0

Четвъртокласници на теста за външно оценяване, Снимка: БГНЕС
Четвъртокласници на теста за външно оценяване, Снимка: БГНЕС

В понеделник Министерството на образованието, младежта и науката прадстави резултатите от националното външно оценяване на четвъртокласниците в страната. Стана ясно, че децата са най-слабо подготвени по история.

Защо тестът затрудни толкова учениците? За отговор на въпроса OFFNews.bg потърси доц. Георги Якимов от Историческия факултет на СУ. Той води дисциплини, свързани с проблемите на образованието по история в българските училища.

Доц. Якимов, защо историческата част на теста за ученици след IV клас толкова затрудни децата?

Самият предмет „Човекът и обществото“ е съчетание от исторически и географски теми. В теста 12 от 20 въпроса са свързани с историята - с ключови събития, дати, важни селища и обекти от българското развитие. Свързани са с обичаи, традиции и културни забележителности. Има много понятия, които ще им трябват по–нататък в историческото и хуманитарно образование. Тестът е съобразен с програмата. Не може да се каже, че е напревено нещо неправомерно, което да ги затрудни. Може би самите ученици не са чели достатъчно или не са усвоили понятията, за да срещнат такива трудности. Като че ли напоследък има тенденция учениците по-скоро да гледат и слушат, отколкото да четат. Трябва да им се обясни, че историята изисква четене и по-сериозна подготовка. Тестът отговаря на самата програма, даже в изпита е дадена съвсем малка част от заложения в програмата материал. Някои от дадените понятия дори се изучават още от трети клас и се преповтарят в четвърти. Това се прави, за да се създаде една основа на децата. Не трябва да забравяме, че голям процент от тях прекъсват образованието си още на тази възраст. По тази причина е важно да се формира добра база. Тя обхваща културата за миналото на България, функционирането на обществото. Ако това не се овладее навреме, по-нататък става по-трудно.

В такъв случай възможно ли е програмата да не е съобразена с това колко децата могат да възприемат?

Програмата е готвена от специалисти. Все пак се изготвя от много години, тя излезе през 99-а година. Сега идва на преден план, че има пропуски в знанията на учениците. От министерството го казаха като констатация, но нямаме конкретни данни като проценти колко ученици не са се справили с историята. И ето например, един от въпросите е свързан с трети март. Ако едно дете не познава националния празник, какво е правило в училище?

Всъщност, сигурен съм, че има и деца, които са се справили. По-добре е да дадем тях за пример на останалите, а не да искаме да занижаваме нивото.

Програмата не е лека, но не може да се каже, че е тежка. Тя, освен самото знание, трябва да научи децата да четат. Добре е да се формират навици, които ще им помогнат.

Запознат ли сте със самите учебници? Как е представен материалът в тях? Възможно ли е лошата структура да е спънала децата?

Познавам учебниците. Те са добре направени като полиграфия и визуализация. Някой, който е по-напреднал в тази сфера, може да има и критики, но според мен са добри учебниците. Родителите обаче трябва да са наясно, че учебниците следват програмата. Авторите не си измислят какво да се учи в училище. Към учебниците има и учебни тетрадки, в които децата могат да се упражняват. Така че според мен като начин на поднасяне на материала те са добри.

Има ли практически шанс да се поразчупят занятията, щом децата вече са склонни да възприемат повече чрез слушане и гледане? Какво може да се направи, за да се подобри усвояването на учениците? 

Това зависи от самите учители и от възможностите на технологично равнище. Добре е да могат да отговарят на нагласите на децата.

Много важно е да се подобри базата в училищата, за да се привнесе и визуализация, на която децата откликват. Мисля, че има разработени интерактивни учебници и за тази възраст. Те не са в хартиен формат, а са на файлове. Там информацията е поднесена много по-съвременно.

От друга страна, учители, които се стараят, са си направили и презентации. Това безспорно помага на децата, поднася материала на техен език. Логично е, че когато им е интересно, ще усвояват и повече. Но и те самите трябва да полагат усилия. Няма резон да се смята, че децата са прекомерно натоварени. Не са чак толкова преуморени.

Какъв е хорариумът по история за четвъртокласниците?

Мисля, че е 51 часа - два часа седмично единия срок и един час седмично другия. Това е така от 1999 г. и го въведе един министър, който е историк по образование, Веселин Методиев.

Всъщност, най-важното е, че в цялото развитие на историческото образование у нас сега се учи най-малко история. А ако неяснотите и пропуските започнат от ранна детска възраст, това неминуемо ще окаже доста негативно влияние по-нататък. Историческото образование е важно за националното самосъзнание, за самочувствието, за обществената, а по-късно и политическа ориентация.

Значи това външно оценяване очертава как реагират децата на намалените часове по история?

Да, хубаво е да има такова оценяване, за да могат да се направят закючения. Не е добре да се орязват толкова хуманитарните науки. Цикълът за цялото образование, в който се изучават историческите знания, е много малък. Сега часовете са най-малко в сравнение и с тоталитарния период, и с предосвобожденския. Няма как времето да им стигне за качествено усвояване на материала. Това важи особено много за понятията, те са нови за учениците и им трябва време да свикнат с тях. Ако сега не се научат да ги използват правилно, по-нататък в главата им ще стане една каша. Това са понятия, свързани с религията, политиката, държавното устройство, демокрацията. В някои страни акцентират точно върху това на зрелостните изпити: има ключови 60-70 понятия, които са фундамент в представите за история, общество и политика.

Доколкото знам, в момента в МОМН работят комисии, които имат идея да променят програмата. Може да променят и хорариума, не знам.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови