Четвъртокласниците в България са най-слабо подготвени по история. Това показват резултатите от националното външно оценяване, проведено в цялата страна, представени днес от Министерството на образованието, младежта и науката. Тестовете от външното оценяване бяха по предметите български език и литература, математика, "Човекът и природата" и "Човекът и обществото" (разделя се на география и история в по-горните класове). Най-лоши са резултатите на въпросите по история в теста по "Човекът и обществото". Децата се затрудняват в отговора на въпроси като:

Кое е вярното твърдение? А) Славяните били мореплаватели. Б) Славяните почитали много богове. В) Славяните строили големи градове. Кой източник на знания за миналото е материален? А) носия Б) снимка В) договор Кое е първото име на българската държава след Освобождението? А) Княжество България Б) Царство България В) Република България Как Васил Априлов помогнал на българите по времето на Възраждането? А) съставил „Рибния буквар” Б) участвал в Априлското въстание В) дарил средства за създаване на училище Коя културна забележителност се намира в град София? А) Боянската църква Б) Асеновата крепост В) Мадарският конник Владетел на голяма държава, в която живели много народи с различен език и религия, се нарича: А) аристократ Б) патриарх В) император През 1018 г. царството на Самуил пада под властта на: А) Османската империя Б) Византийската империя В) Латинската империя  

Въпросът за материалния източник на знания, чийто верен отговор е "носия", е получил най-малък процент верни отговори от всички въпроси във всички тестове във външното оценяване - 50.09%, с изключение само на последната задача от теста по математика, при която верните отговори са 49.85%. Всяко пето дете не знае, че Боянската църква е в София. Приблизително толкова четвъртокласници не разбират значението на думата "император" и не знаят защо Националната априловска гимназия в Габрово носи името "Васил Априлов". 1/3 от децата явно не знаят или не свързват името Василий II Българоубиец с цар Самуил, може би са чували за 15-те хиляди ослепени български войници, но не правят връзка между това и поробването ни от Византийската империя. Резултатите по история са по-слаби от миналогодишните, очевидна е посоката, в която трябва да работим, призна зам.-министър Милена Дамянова, коментирайки обобщените данни. Друг изненадващо нисък резултат от същия тест, но не в частта по история, е получил въпрос, свързан с правилата за безопасност на пътя. Само 55.84% са отговорили вярно на въпроса "Къде трябва да се движат пешеходците, ако шосето няма отделна алея или тротоар?". Правилният отговор е "В" - "Срещу движението на автомобилите". Близо 45% от четвъртокласниците обаче са посочили някой от другите два отговора: "По посока движението на автомобилите" и "Само в средата на шосето". Следващата критична точка за четвъртокласниците е българската граматика, показват резултатите от диктовката по време на изпита по български език и литература. Най-големи затруднения те срещат при изписването на гласните в неударена сричка. Ако това не е изненада за учителите, неочакван е вторият по честота проблем - степенуването на прилагателни имена, очертал се при диктовката. В същото време в общо четирите изречения за диктовка само на едно място има степенуване. В изречението: "Един глиган застанал до един дъб и започнал да трие зъбите си в кората му, за да ги направи по-остри". Два са въпросите от теста по български и литература, с процент верни отговори под 70%, който спрямо останалите отговори е значително по-нисък. Първият е свързан с диктовката и главния герой в нея - глиган, който си остри зъбите. Въпросът е : "Кога глиганът остри зъбите си?", а верният отговор - "преди да възникне опасност" са улучили 68.37%. По-критичен от този се е оказал въпрос №9: "На кой ред всички думи са написани вярно?". Правилният отговор "Б" - "скъпоценна, писмена, неизменна" са дали 62.4%. Тестовете от външното оценяване се проведоха в 1938 училища. От випуска - 62 179 ученици, по български са се явили 57 819 ученици, по математика - 57 910, по "Човекът и природата" - 57 605, а по "Човекът и обществото" - 57 752-ма. Въпросът откъде идва сериозната разлика в броя на децата от випуска и явилите се на задължителните изпити не получи конкретен отговор от МОМН.