Кремъл разгръща подривните си операции от Арктика до Африка

Питър Апс, Ройтерс 26 февруари 2024 в 17:11 4140 0

Кремъл

Снимка АП/БТА

Руски наемници се готвят да се качат на военен хеликоптер в северната част на африканската страна Мали.

Седмица след като руската прокуратура добави нея и други представители на балтийските страни в списъка на издирваните за предполагаемо насърчаване на оскверняването на съветски мемориали, естонската министър-председателка Кая Калас обяви, че разузнавателните служби на нейната страна са пресекли кръг на подпомагани от Русия нарушители в държавите от въпросния регион.

"Знаем, че Кремъл е взел под прицел нашите демократични общества", написа Калас в социалната платформа "Екс".

Тези, които следят опитите на Кремъл да дестабилизира останалата част от Европа, казват, че връзките на Москва временно са се разпаднали, след като президентът Владимир Путин издаде заповед за инвазията в Украйна през 2022 г. Десетки от дипломатите на страната в други държави бяха отзовани и машината на руската сигурност беше принудена да се пренасочи към войната.

Доклади от тази седмица на мозъчните тръстове Институт за изследване на войната (ISW) във Вашингтон и Кралски обединен институт за отбранителни изследвания (RUSI) в Лондон обаче показват, че Кремъл възстановява влиянието си зад граница. Наред с балтийските държави, като мишени се очертават съседната Молдова, Африка и Близкият изток.

Основавайки се на отчети на представители на сигурността на Украйна и на други страни, британският институт предполага, че Кремъл цели да набере кадри за мрежи, които да развива сред руснаците, напуснали страната след 2022 г. главно поради нежелание да се бият на фронта. Предполага се, че някои от тях са били насърчени от Кремъл да потърсят убежище на запад и да установят контакт със свои сънародници, сред които дисиденти, които вече могат да бъдат държани под око и използвани по желание от името на руската държава.

Сложността на някои от тези предполагаеми операции е различна. От другата страна на Финския залив, най-новата членка на НАТО (Финландия) се оплаква, че е потърпевша от една различна форма - по думите на местните представители - хибридна война, каквато се води също от 2022 г. срещу балтийските републики и Полша.

Финландците сигнализират, че нелегални мигранти от Африка и Близкия изток са превеждани през границата, или са им давани планински велосипеди, за да го направят сами. Както се прави по литовската и полската граница с Беларус, така сега и финландските власти издигат огради и обмислят молба до ЕС за промяна на правилата за имигрантите, за да могат законно да ги връщат обратно. По-рано тази година Русия прекрати дългогодишното си гранично споразумение с Финландия. Този ход бе изтълкуван като реакция на присъединяването на Финландия към НАТО.

Дирекцията за вътрешна сигурност на Естония обяви, че е арестувала десет заподозрени между декември и февруари, за които се предполага, че са участвали в операция с цел "всяване на страх и създаване на напрежение в естонското общество".

Сред задържаните е имало хора, уличени в разбиване на прозорците на автомобил, собственост на естонския министър на вътрешните работи Лаури Лаанеметс, както и на кола на журналист.

Както при обявяването за издирване на министър-председателката Кая Калас, и в този случай основната цел e всъщност да се сплашат естонците, които бяха част от Съветския съюз до 1991 г., и да им се напомни, че Кремъл все още е в състояние лесно да застраши съществуването им.

Бяха изказани мнения, че обявяването на смъртта в арктически затвор на руския опозиционен лидер Алексей Навални преди десет дни е съвпаднало умишлено с началото на Мюнхенската конференция по сигурността, по традиция един от най-големите форуми с участието на експерти по отбраната от Запада.

Новината предизвика масов шок в първия ден от проявата и, наред с изказването на фаворита за президентската номинация на републиканците в САЩ Доналд Тръпм, че може и да не подкрепи съюзниците в НАТО, накара редица значими фигури в областта на европейската отбрана открито да признаят, че се чувстват объркани от развоя на събитията.

Кремъл отрече да е замесен в смъртта на Навални. Освен това говорителката на руското външно министерство Мария Захарова каза, че естонските твърдения за ръководени от Русия операции са част от "театър на абсурда", чиято цел е да се отвлече вниманието от факта, че Естония подкрепя "тероризма" на украинския президент Володимир Зеленски.

Молдовските опасения

И двата мозъчни тръста - и RUSI, и ISW, допускат, че Кремъл е специално заинтересован от Молдова, която не е членка нито на НАТО, нито на ЕС, но от началото на 2022 г. се приобщава много по-силно към Запада. Русия и Молдова имат действащ териториален спор за Приднестровието, където Москва поддържа мироопазващи сили от разпадането на СССР.

През цялата минала година Молдова и представители на Запада изказваха пред редица медии мнения за организираната по техните думи от Русия кампания с информационни операции за подриване на правителството на президентката Мая Санду. Миналата година тя твърдеше, че Кремъл вероятно подготвя преврат.

Такива информации се появяват от 2022 година насам, като се предполага, че Русия се е надявала по това време да създаде условия за военна намеса в Молдова, но по-голямо значение е било отдадено на Украйна. Подобна версия идеално пасва на поведението на Кремъл, смятат анализатори.

През февруари 2017 г. представители на Черна гора обвиниха Русия в опит за преврат от предната година с намерението да се спре присъединяването на страната към НАТО - още едно обвинение, отхвърлено от Москва.

Русия бе свързана и с преврати в Западна Африка, включително завземането на властта от страна на военните в Мали и Буркина Фасо. Представители на Запада запазиха мълчание относно евентуален преврат в Молдова, но затова пък дадоха серия от пресконференции миналата година, на които твърдяха, че съществуват руски информационни операции за засилване на критиките в социалните мрежи, най-вече срещу молдовската икономика, и за подклаждане на насилието и политическото опозиционерство.

Според постоянния представител на САЩ при Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа Майкъл Карпентър, цитиран от изданието "Дейли бийст", изглежда миналата година целта на операциите е била "да се създаде несигурност,... да се сътворят главоболия за правителството".

През и май и юни САЩ и ЕС наложиха санкции на около десет души, предимно с руско гражданство, за "участие в дейности за дестабилизиране на правителството на Молдова", които американското министерство на финансите тълкува като част от "руските опити да се внедрят агенти под прикритие за подкопаване на демокрацията".

Институтът за изследване на войната докладва, че подобни дейности продължават, като в тях влизат твърденията на руски военни блогъри, че Молдова "се милитаризира", за да "присъедини насилствено" към държавната си територия Приднестровието, като според тях в такъв случай ще се наложи Русия да действа с войските си. Информациите за повишена военна активност на Русия в спорния с Молдова анклав може да се окаже предвестник на евентуална по-агресивна "руска хибридна операция" срещу Молдова, допуска американският мозъчен тръст, макар и да посочва, че е невъзможно да се каже кога би станало това.

Африка и Близкият изток

Макар и взаимоотношенията с Кремъл и редовната руска армия да се разпаднаха миналата година покрай неуспешния бунт на Евгений Пригожин, основаната от него частна военна компания "Вагнер" е била инструмент на Кремъл както в Близкия изток, така и в Африка. Първоначално участник във войните в Либия и Сирия, тя изпълняваше поръчки по "протекция на режима" в Централноафриканската република и установи връзки в други западноафрикански държави.

Това бе съпроводено от разширяващо се военно сътрудничество и организирани от Кремъл посещения в Москва за африкански политици "от второ ниво", както ги нарича британският мозъчен тръст RUSI, и засили връзките с африканците, завършили съветски и впоследствие руски университети. До руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. проруски настроени военни бяха завзели властта в Мали, а други бяха станали изключително влиятелни в ред държави.

Според RUSI след неуспешния бунт на Пригожин Кремъл е предприел бързи стъпки за разделянето на империята на "Вагнер", като търговските дружества на компанията на територията на Русия са преминали към Федералната служба за сигурност, а активите зад граница са попаднали пряко под контрола на военното разузнаване (ГРУ). Собствеността на "Вагнер" в Украйна също е била поделена, като ГРУ започна да поема по-голям контрол върху други операции извън границите на Русия.

Според доклада на RUSI, основан на вътрешни руски документи, това, което сега руското министерство на отбраната предлага на африканските си клиенти, е, "пакет от услуги в режим на оцеляване" (по формулировката на ГРУ). С него руската военна подкрепа е насочена към поддържането на власт на конкретни правителства.

В Мали например беше променен закон за минното дело, за да може чуждестранни активи да бъдат конфискувани и предоставени на руски компании, които да направят вложения. По този модел бяха сключени разнородни споразумения и в други държави.

При положение че "Вагнер" вече няма роля, Кремъл се опитва и да изгради образ на международен фактор на чеченския лидер Рамзан Кадиров, наричайки го "герой на исляма" и противник на Израел, особено след израелското настъпление към Ивицата Газа в отговор на нападението на радикалното палестинско движение "Хамас" на 7 октомври миналата година. Свързани с руската република Чечения благотворителни организации са достигнали до Сирия и Балканския полуостров, където осигуряват на Русия средствата за влияние сред мюсюлманското население, както и сред традиционните съюзници на Русия - сърбите.

Нито един от тези фронтове сега не е толкова важен за Кремъл, колкото е Украйна. Но ако събитията там започнат да се развиват по вкуса на Русия, а дори и да не започнат, може да нарасне изкушението за Кремъл да засили действията си на други фронтове.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови