Изборите във Франция, Германия и Холандия – три ключови битки за бъдещето на ЕС

Текстът е писан за „Жан Моне“ Център за високи постижения с фокус върху научните изследвания в сферата на европеизацията на страните от Югоизточна Европа към Катедра „Европеистика“ на Софийския университет.

Едва ли някой се съмнява, че 2017 ще бъде определяща година в отстояването и развитието на европейския проект, изпълнена с още по-големи предизвикателства и трудности. Безспорно доказателство за това е писмото на председателя на Европейския съвет Доналд Туск до 27-те държавни и правителствени ръководители за бъдещето на ЕС преди срещата на върха в Малта. Това писмо е „точка на пречупване“ не само в говоренето на европейски лидери, но и в ясното осъзнаване на необходимостта от формулирането на „решителни и впечатляващи стъпки, които да променят колективните настроения и да съживят стремежа европейската интеграция да бъде издигната на ново равнище“. Структурирано се очертават групи от заплахи, признават се грешки, посочва се пътят напред, с ясната визия за началото, историята, наученото. 

Подобно говорене чуваме все по-често, не само защото тонът е вече зададен, но и защото се задава ключова битка за настоящето и бъдещето на ЕС. Тази битка ще бъде водена на много фронтове, срещу трудни противници, с нетрадиционни оръжия и ще бъде съставена от множество по-малки битки. Три от тях със сигурност предстоят скоро - изборите във Франция, Германия и Холандия. Във всеки едни от тези избори залогът е ясен и много голям - идването на власт на отявлени или скрити противници на ЕС би могло да се окаже разклащащ удар върху страна-основателка, удар с трудно контролиран, може би, exit-ефект на домино.

В Холандия, в навечерието на изборите, които ще се проведат в средата на мрат т.г., популистът Герт Вилдерс изглежда като сигурен победител. И въпреки растящата му популярност, очакванията са, че той и неговата „Партия на свободата“ ще останат в крайна сметка в изолация в бъдещото правителство и няма да получат достъп до управлението. Все по-неясни са перспективите пред Франция, където според проучванията участието във втория тур на президентската надпревара на лидера на крайно десния „Национален фронт“ Мари Ле Пен изглежда неизбежно. Кампанията е трудно предсказуема след атаката срещу нейния най-силен доскорошен опонент Франсоа Фийон (Републиканската партия), който постепенно бива изместван от нов фаворит - независимият центрист Еманюел Макрон. През изборната есен в Германия всички удари безспорно ще бъдат насочени към борещата се за четвърти мандат Ангела Меркел, като наред с доскорошния председател на Европарламента Мартин Шулц (кандидат на Социалдемократическата партия), тя ще трябва да влезне в ожесточена битка с лидера на крайната антиевропейска партия „Алтернатива за Германия“ - Фрауке Петри.

Съвсем на скоро (21 януари т.г.), лидерите на т.нар. антиевропейски партии се събраха в германския град Кобленц, за да заявят в един глас: „Вчера бе Нова Америка, днес Кобленц, а утре Нова Европа…ние сме началото на патриотичната „Пролет на Европа“ (1) . Свързващата нишка зад всички тях е лесно проследима - подкрепата, която тези политически формирования получават от Руската федерация, чрез най-силното Кремълско оръжие в последно време - дезинформацията.

Не трябва да има никакво съмнение, че дезинформационните кампании, които се организират из страни-членки са част от добре координирана стратегия. Целта е чрез дезинформация по различни комуникационни канали, и най-вече през социалните медии да бъдат отслабени и дестабилизирани определени държави. Използват се съществуващи противоречия, създават се изкуствени нови, мултиплицират се откровено лъжливи съобщения, най-често насочени към определена личност, политическа група/партия или правителство. Друга стратегия включва разпространяването на огромен обем напълно противоречащи си съобщения, с цел да се убеди аудиторията, че има толкова много версии за едно и също събитие или факт, че е невъзможно да се установи каква е пълната истина. (2) По този начин в крайна сметка се цели насаждане на недоверие, което да отслаби волята на обществото да се съпротивлява или противопоставя.

И само убедителна реторика, вяра в ценности и упование в миналото далеч няма да са достатъчни. Няма да е достатъчно и единствено говорене от „центъра“ или пък кроене на мерки от Съвет, Парламент, Комисия. Създаването на структури като „Екипа за стратегически комуникации с Изтока“ (East StratCom Team) имат относително ограничен (макар и увеличаващ се) ресурс и инструментариум за въздействие, натоварено е с аналитични и превантивни функции и не би могло да предложи ефективни контра-мерки. За тези отделни битки ще е нужна и национална енергия, правилно и навременно идентифициране на заплахите и съответно средства за тяхното реализиране, мерки за ефективното им противодействие и ежедневна работа и ясен ангажимент на правителствата на държавите-членки. Решението на холандското правителство да брои ръчно бюлетините на предстоящите парламентарни избори, а не с машини, изглежда именно като мярка от подобен порядък. То безспорно е в резултат на заявеното от холандския вътрешен министър Роналд Пластерк опасение, че външни „държавни субекти могат да се опитат да извлекат изгода от влиянието върху политическите решения и общественото мнение в Холандия." Тук, обаче, не трябва да говорим единствено за изолирани стъпки, а за цяла система от мерки и политики. Ако към тях добавим и съществуващия в тези общества добър демократичен рефлекс и навременно проявяващото се чувство за самосъхранение, мисията изглежда възможна. Президентските избори в Австрия вече го доказаха.

--------------

(1) Думите са на Герт Вилдерс, председател на холандската „Партия на свободата“
(2) Това са част от заключенията, в доклад на „Екипа за стратегически комуникации с Изтока“ (East StratCom Team). Екипът е създаден на база решение на Европейския съвет от март 2015 г. и функционира от септември 2015 г. към Върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Европейска служба за външна дейност (ЕСВД).

Следете новините ни в GoogleNews