Говориш английски или си аут

От „Ла Скала“ до футболния стадион „Сан Сиро“, от модните подиуми до извисяващата се катедрала Милано е препълнен с италиански икони. На фона на всичко това решението на един от водещите италиански университети – Миланската Политехника, да стане англоезичен подейства като нещо повече от културно земетресение. Университетът обяви, че от 2014 година повечето от неговите специалности, включително всички магистърски курсове, ще се се преподават и оценяват изцяло на английски, а не на италиански език, пише Би Би Си. Вълната на глобализацията обхваща все повече висшето образование и университетите вярват, че ако продължат да преподават на италиански, рискуват да бъдат изолирани и да се окажат неспособни да се конкурират на международния пазар. „Силно вярваме, че нашите класове трябва да бъдат международни и единственият начин да имаме такива випуски, е да прилагаме английския език“, казва ректорът на университета Джовани Адзоне. Италия може да е била люлката на последния голям глобален език – латинския, но сега този университет планира да адаптира английски като новия общ език. Прозорец на промяната „Университетите живеят в по-конкурентен свят. Ако искате да се състезавате с останалите глобални университети, нямате друг избор“, казва професор Адзоне. За него изборът е между изолацията и конкуренцията. Смята, че експериментът на неговия университет ще „отвори прозорец на промяна за други университети“. Той предрича, че до 5-10 години и други италиански университети, които имат амбицията да бъдат глобални, ще преминат към обучение на английски език. Миланската политехника е един от най-старите университети в Милано и водещ сред институтите за инженерни науки и архитектура. Почти всеки на трима архитекти в цяла Италия го е завършил. Но до какво ще доведе тази културна промяна? Това интелектуален еквивалент ли е на решението на легендарната шведска група „Абба“ да пее на английски, за да достигне по-широк пазар? Според професор Адзоне да, университетът иска да достигне по-широк пазар на идеи и английският вече е станал езикът на висшето образование, особено по отношение на инженерните науки. „Бих предпочел италианският да беше общият език, би било по-лесно за мен – но трябва да приемем реалността“, казва той. Вярва, че щом английският е станал езикът на международния бизнес, значи обучението на английски ще направи студентите му по-подходящи за бизнеса. „Много е важно за нашите студенти да имат не само много добри технически умения, но също и да работят в международна среда“. Латинският на нашето време Нуждата да бъдат привлечени чужди студенти и изследователи, включително от Обединеното кралство и не английскоговорящи страни, е друга важна причина за смяната на италианския с английски. Италианският език е пречка пред чуждестранните студенти, особено идващите от Китай и Индия, казва Антонело Керубини. Нарастващо влияние имат и оценките на университетските класации. Дори и академиците да спорят за тяхната обективност, те са все по-важни за представянето на университетите на пазара. И използването на английски в обучението, особено при изследвания, изглежда помага на висшите училища да се изкачат нагоре в класациите. Проф. Адзоне посочва и друг фактор. Европейските университети са все по-притиснати между две конкуриращи се сили – САЩ и Азия. Световна конкуренция Все по-остро се поставя въпросът за избора между изолацията и провинциалността, от една страна, и тези академични супер сили – и това ще принуди европейските университети да работят заедно, твърди проф. Адзоне. А за предизвикателството „английски език“ пред италианските студенти Адзоне казва: „Да говориш на италиански със сънародниците ни е като да гледаш цветен филм с висока разделителна способност и кристална картина. Да говориш на английски с тях, дори при най-големите им усилия, е като да гледаш черно-бял филм“. Обучение на английски означава нови учебници и материали за обучението. 3 милиона евро ще струва назначаването на допълнителен академичен състав. Но има ли и цена, която културата ще трябва да плати? На площад „Леонардо да Винчи“ с неговите меки летни цветове и шум от скутери и трамваи, където се намира университетът, вече ще отеква и международният английски. Противниците сред академичния състав на тази промяна на езика, организират протестна петиция. Те твърдят, че ще получат подкрепата на 300 професори и асистенти. „Нещо от ценността и качеството на обучението ще бъде загубено в превода, когато и преподаватели, и студенти използват английски“, твърди професор Емилио Матричани. Той призовава за свобода на преподаването, смятайки, че принудително наложеният втори език противоречи на принципа, на който се основава общественият италиански университет. Въпреки това е очевидно колко много английският е проникнал в града. В метрото и железницата указанията са на италиански и английски и италианските уебсайтове предлагат и английски версии. „Дни на кариерата“, изписано на английски, анонсира срещите между студенти и потенциални работодатели в университета. Италианска работа, английски думи Анна Реалини, която учи магистърска степен по енергетика, казва, че трябва да пише на английски имейлите си по време на стажа си в италианска компания. Също, че когато използва италиански, е критикувана. Тя е съгласна с промените. В световен мащаб Смяната на преподаването от родния език на английски език в Миланската Политехника е само един пример от световна тенденция. Броят на специалностите, преподавани на английски, расте все повече в университетите в Скандинавия, Северна и Централна Европа. В момента тези специалности в Европа са повече от 4500. Тенденцията обхваща също Азия и Южна Корея. Последиците от нея ще имат и негативен отенък – ще пострадат местните езици и култура, интелектуалният живот, по-малко книги ще бъдат писани на местните езици. За Политехниката в Милано решението е критично важно. „Изборът е между две възможности. Да останеш в изолация в твоята собствена страна, което не е е реалистично в глобалния свят, или да се отвориш и да бъдеш способен да работиш в международна среда. Нашият университет трябва да го разбере или нашата страна ще бъде изолирана, което е непоносимо за страна като Италия“.