Председателят на Съвета за електронни медии доц. Георги Лозанов в интервю за OFFNews за избора на генерален директор на БНТ, страстите около назначаването на нов член на медийния регулатор и отношението на властта към медиите.

- Доц. Лозанов, по време на конкурса за избор на директор на БНТ традиционно започна компроматна война. Бе намесено включително и вашето име. Усещахте ли опит за натиск върху СЕМ при избора на новия шеф на телевизията?

- Винаги преди конкурс страстите се разгорещяват, излизат на повърхността премълчавани амбиции и преглъщани агресии, започват различни, да го кажа меко, лобистки акции – задкулисни и явни. Задкулисните не могат да бъдат доказани и затова е трудно да бъдат разобличени, но пък явните са достатъчно издайнически. В конкурса за генерален директор на БНР, например, те вървяха по посока въобще да няма такъв конкурс. СЕМ да го отложи, за да даде време на новите управляващи да намерят начин да запазят стария директор. Нищо подобно, естествено, не се случи, най-малкото защото законът не го позволяваше.

Сега натискът беше съсредоточен върху бламирането на действащия генерален директор, който има право да се кандидатира за втори мандат. Беше ясно, че обществените симпатии към БНТ през последните години са сериозно основание той да получи шанс да продължи политиката си в медиата. Заедно с това нейното балансирано и граждански коректно поведение в отразяването на протестите, събуди у управляващите, както личеше в някои от публичните им изказвания, воля за спешна санкция на БНТ по формулата „Всеки друг, но не и Вяра”.

Част от натиска минаваше през натрапчиви, но лесно опровержими твърдения като това, че г-жа Анкова не отговаря на условията на конкурса, защото има участие в търговско дружество.  Просто СЕМ притежава документ, който черно на бяло доказва, че не е така. Далеч по-неприятни са жълтите инсинуации и лъжи – например, че миналата година сме били с Вяра на о-в Тасос. Как да дадеш доказателство за негативно събитие, че не сме били там. Освен да си запушиш ушите, за да не може нарочно вдиганият „шум по канала” да заглуши собствения ти глас. Оценката на един конкурс започва от, а и до голяма степен свършва до това дали сам решаваш или под чуждо влияние. В този смисъл искам да благодаря на колегите си, смели дами, които на финала вдигнаха ръка за избора на новия директор на БНТ.

- Общата ви оценка за нивото на кандидатите?

- Конкурсът беше силен и лесен. Силен, защото имаше кандидати, макар и не много на брой, с професионални виждания и биография, които им дават реални основания да претендират за този пост. Лесен, защото силите далеч не бяха изравнени и не вярвам някой, който е гледал събеседванията по БНТ2, да се съмнява в обективността на избора, направен от СЕМ. Но като цяло конкурсът, особено в представянията на Анкова и Каменаров, беше по-евристичен и по-визионерски от обикновено, защото телевизията буквално е на прага между аналоговата и цифровата ера, което разпалва въображението и дава усещане за историчност на момента.

- Той се проведе и в друг важен контекст – на протестите и на критиките на властта към медиите и конкретно към БНТ относно тяхното отразяване. Как приемате тези "изисквания" на политиците?

- Като незаконни. Защото именно по закон медиите са свободни – и частните, и обществените, което на практика значи, че сами да определят кое и как да отразяват. Без външна намеса, която директно е дефинирана като цензура, независимо откъде идва. Но и повече от това – една от основните функции на журналистиката е критическата спрямо властта, така че няма как медийната картина да съвпада с представите на политиците.

Ние имаме либерално законодателство и по отношение на частните медии няма никакви ограничения в позицията – те, ако решат, могат да застанат изцяло на страната да протестиращите или обратното, на страната на управляващите, стига, разбира се, зрителите и слушателите да понесат това. Само обществените медии са длъжни да спазват плурализъм на гледните точки и в отразяването на протестите мониторингът на СЕМ показва, че го правят и то на завидно професионално ниво. Същото, впрочем, важи и за частните национални медии, нищо че законът не ги задължава.

Нека не забравяме, че обратната гледна точка на един протест не е на непротестиращите или на контрапротестиращите, а на тези, срещу които се протестира. И в този смисъл медиите дават широк достъп на управляващите, още повече че те за разлика от протестиращите имат тренирани публични ритори. Така че, ако не са доволни от формирането на общественото мнение, трябва да търсят причините в себе си.

- Възникна и конкретен казус покрай излъчването на парламентарните заседания по БНТ: дали законът позволява при заявка за живо излъчване от страна на депутатите да се излъчва паралелно и друго важно събитие?

- Законът не коментира възможностите на полиекрана в случая, което значи че не го забранява. БНТ е длъжна, когато парламентът вземе решение, директно да предава заседанието му. Оттам нататък е въпрос на редакционна независимост дали успоредно с него ще предлага на зрителите си и друга информация.

Парламентът от своя страна все по-често започна да се възползва от законното си право на директно излъчване, за да принуди телевизията да отразява повече неговата дейност, а не протестите отпред. Това обаче не е добра практика, първо защото е форма, макар и легална, на политическа намеса в медийния дневен ред и второ, защото може да отблъсне аудиторията, ако темите на заседанието не са достатъчно значими за цялото общество. Затова – и в току-що преминалия конкурс се чуха такива идеи, не е излишно да се помисли според възможностите на цифровото разпространение за отделен специализиран канал, по който задължително да се предават парламентарните заседания.

- След критиките към медиите, миналата седмица в парламента последва и канонада от критики към работата на СЕМ. Чу се, че съветът допуска език на омразата, етническа нетърпимост, че не се справя с регулацията, а е безучастен наблюдател. Как бихте им отговорили?

- Да, дори се чу призив да се сложи край на ерата "Гого Папийонката", мисля че го каза Минчо Минчев (депутат от КБ - б.а.). Очевидно тези назидания като в „Час на класния” бяха продиктувани от изнервеността на депутатите от протестите. Винаги се получава така – ако им се струва, че нещо заплашва властта им, първо обвиняват медиите, че го показват. Следващият въпрос е: СЕМ защо не ги е спрял? Българските политиците трудно свикват с мисълта, че избирането им не ги прави началници на медиите, вкл. и на обществените, че за щастие нямаме министерство на информацията. И че СЕМ не е такова. Смея да твърдя, а и не съм чул някой да твърди обратното, че през моите вече четири мандати като председател на регулатора през него не е текла политическа или друга воля, която да оказва натиск върху медиите.  

Вярно, че членовете на СЕМ се избират от парламента и президента, но за да работят в независим орган и от тези, които са ги избрали. Което значи, че през която и политическа врата да влезеш в него, после трябва да я забравиш. Затова, когато бях в медийната комисия на НС да представя шестмесечния отчет на СЕМ, казах на депутатите там: "Ако мислите, че регулацията на медиите предполага намеса в тяхното съдържание, наистина веднага трябва да прекратите "ерата на Гого Папийонката". Аз не съм човекът, който може да свърши това".

СЕМ в последна сметка е правозащитен орган, смисълът му е да защитава определени човешки права в медиите, но така че да не влияе върху съдържанието им. В това е трудно разбираемия за хората от властта чар на този красив европейски проект. Приемам с усмивка приемам заплахите, които се чуват от време на време: "Ако не направите правилен избор за този или онзи директор, СЕМ ще бъде закрит, ще бъде слят с КРС" или нещо подобно. Да те махнат от СЕМ обаче е част от удоволствието да работиш в него, защото напомня, че тази работата не е поминък, а възглед. Затова, макар че с в регулатора паузи и антракти съм от създаването му, все карам първи мандат…

Да не говорим, че има известен цинизъм тъкмо политиците да ни обвиняват, че не се справяме с враждебната реч в медиите, при положение, че доколкото я има, тя идва главно от техните уста.

- Имаше и друг призив към вас от парламентарната трибуна - да се затвори тв СКАТ.

- Телевизия СКАТ, както и „Алфа” създават проблеми, но това няма общо с опитите на изказалите си депутати да дават „съвети” на медиите и регулатора и то съвсем конкретни. Например, какви икономисти да се канят или съответно да не се канят в сутрешния блок на БНТ. Сякаш заседаваше не парламент, а редколегия. Един депутат дори даде позитивна оценка за бившия генерален директор на БНР и негативна за развитието на БНТ през мандата на настоящия. А те и двамата (Вяра Анкова и Валерий Тодоров - б.а.) бяха конкуренти в течащия конкурс, така че това си беше чисто лобиране от парламентарната трибуна пред независим регулатор. Даже аз не се сещам досега да е имало друг такъв случай.

Един от депутатите в медийната комисия ме попита: "Нормално ли е министър-председателят да се яви на 18-ата минута в информационна емисия на БНТ?" Отговорих, че ненормално би било, само ако някой нареди на журналистите кога да се яви, защото свободата на словото се определя не от това какво се казва – законът защитава правото на всички мнения, а от това кой казва какво да се каже. Но след партийно-схоластичните претенции в зала, разговорът в комисията беше в съвсем друг тон – на далеч по-голямо разбиране и уважение към медийното законодателство. Това, което тогава се чу от парламентарната трибуна, за мен си остава смайващо.

- Очаквате ли в следващите доклади за свободата на словото България да започне да се изкачва нагоре, а не да слиза все по-надолу?

- Смятам, че това неизбежно минава през ново законодателство, което да защити свободата на словото в страната по принципно нов начин. Но медийни закони могат да се приемат само при стабилен парламент, който има голямо обществено доверие.

- Как новият закон би защитил по-ефективно свободата на словото?

- Първо, той трябва да е за всички медии. Все по-неадекватно е в електронните медии да има строга регулация, а в „другия край” на публичността да няма никаква. Трябва да се търси баланс - по отношение на електронните медии регулацията да олеква и да се поема от саморегулацията, а вестниците или новите медии да я разпознаят за себе си и да се убедят, че тя не е държавно ограничение, а професионална привилегия. Още повече, че централен европейски принцип е  регулация на съдържанието да е безотносителна към начина на разпространение. Няма особен смисъл да се борим с порното по телевизията, ако достъпът до него в интернет е безпрепятствен.

След това трябва непременно да се помисли за защита независимостта на журналистите от собствениците на медиите, в които работят. Това не е лесно, но не е невъзможно. За да имат журналистите самочувствието, че съдържанието, под което се подписват от зависи, а не от някой друг. Именно това самочувствие е „човешкото име” на свободата на словото.

- Имате ли вече резултати от мониторинг върху нивото на звука в рекламите, след като влязоха в сила новите изисквания? Как оценявате ефективността им?

- Както обикновено - ефективността е частична. Но процесът започна и то с активното участие на саморегулацията. Удължихме малко срока на мониторинга по тази тема, защото медиите следва да внедрят софтуер, който да следи нивото на звука, а това е свързано и с ресурс. След това трябва да завършат кампаниите, които са започнали. АБРО твърдят, че производителите на реклами вече го произвеждат според новите изисквания. През есента ще обобщим наблюденията си и ако се окаже, че пак има реклами, които гърмят, ще сме принудени да стигнем до санкции.