Долу ръцете от пенсионната система (част първа)

Препечатваме текста от блога на Юлиан Войнов

На 14 декември 2014 г., само след няколкочасови разговори, правителството, в лицето на премиера Бойко Борисов и финансовия министър Владислав Горанов постигна договореност с представителите на двата основни синдиката в България – КНСБ и КТ “Подкрепа” - за кардинална промяна на пенсионния модел в държавата, който беше заложен през далечната 1999 г. и който устоя в продължение на 15 години, въпреки различните удари, които понесе през годините. Постигнатите договорености не бяха обсъдени с никой извън присъстващите на тази прословута среща и заложените параметри в съвместния меморандум изненадаха не само широката публика и заинтересованите страни, но и представителите на самите управляващи и коалиционните партньори в правителството.

Основната промяна в модела на пенсионното осигуряване, съгласно новия член 4б в преходните и заключителни разпоредби на бюджета за ДОО за 2015 г., който беше приет от народното събрание на 19.12.2014 г., касае задължението на лицата, родени след 31 декември 1959 г., които за пръв път започват работа, да изберат дали да се осигуряват за втора пенсия в универсален пенсионен фонд или да разчитат единствено на солидарния фонд в НОИ, като изборът може да бъде направен еднократно в рамките на 1 година. На 23.01.2015 г. Министерството на финансите излезе с нови предложения за промяна със задна дата на вече приети разпоредби, касаещи пенсионната система, според които натрупаните вноски в универсалните пенсионни фондове (УПФ) на тези, които решат да ги прехвърлят в НОИ ще се натрупват в т.нар. Сребърен фонд. Целта на това упражнение е в последствие, ако хората решат да се върнат в УПФ, държавата да им прехвърли обратно точната сума, която са превели преди това в Сребърния фонд. Това е още едно изключително смущаващо предложение, защото ако прехвърлените пари в Сребърния фонд няма да се използват и ще стоят в него, докато съответното лице се пенсионира (или поне до 5 години преди да навърши пенсионна възраст по закон – друго ново предложение), то тази схема с нищо не помага на НОИ да подобри финансовото си състояние. Напротив, тези пари ще бъдат изкуствено извадени от обращение и вместо да бъдат инвестирани от пенсионните фондове, те ще стоят в БНБ на минимална лихва. За разлика от приетите предложения, които не допускат връщане в УПФ, след като лицето веднъж е прехвърлило средствата си в НОИ, новата инициатива на МФ допуска многократно прехвърляне между стълбовете. Изобщо новите инициативи вместо да изясняват намеренията на правителството, те повдигат още повече въпроси и създават впечатление за хаотични действия, обърканост и липса на адекватна преценка какво точно се цели и какъв резултат се очаква.

Прокараните в законодателството промени, са инициирани от ГЕРБ с основни застъпници финансовият министър Владислав Горанов и шефката на бюджетната парламентарна комисия Менда Стоянова и са подкрепени от ДПС и част от БДЦ. Основната теза на застъпниците на промените е, че всъщност те дават възможност за избор, което е една много демократична възможност, докато техните противници твърдят, че с това се слага край на пенсионния модел такъв, какъвто го познаваме до момента. От тази гледна точка е важно да се разбере защо управляващите предприемат този ход и възможно ли е с предложените мерки да се решат назряващите проблеми в пенсионната система в България? Такива проблеми безспорно има и те ще бъдат засегнати в настоящата публикация, но въпросът е дали чрез разбиването на пенсионния модел и принуждаването на работещите да се осигуряват единствено и само в НОИ проблемите могат да бъдат решени или тези стъпки ще доведат до много по-големи такива. В момента основните защитни тези на все още работещия пенсионен модел са насочени на първо място в защита на интересите на осигурените и пенсионните дружества и едва на второ място се посочват проблемите, които биха възникнали за държавата и то основно от намаляващата ликвидност на пазара за ДЦК. Всъщност промяната на пенсионния модел в момента може и да изглежда удар срещу осигурените лица и пенсионните фондове, но в бъдеще неговото унищожаване ще се върне като бумеранг върху държавата и държавния бюджет. За съжаление тогава ще бъде безкрайно късно да се взимат каквито и да са мерки за решаване на възникналите проблеми и тяхното решаване ще изисква ангажирането на все повече бюджетни средства, като в крайна сметка тяхното набиране ще се стовари върху населението чрез повишаване на данъчната тежест. Мантрата на управляващите, че пенсионните фондове не могат да гарантират пенсиите на бъдещите пенсионери и че това може да бъде направено единствено от НОИ ще се окаже една много сериозна манипулация, защото НОИ може наистина да гарантира пенсиите на излизащите от трудовия пазар индивиди, но тази гаранция минава единствено и само през бюджета, а държавната хазна се пълни от данъците на всички данъкоплатци. НОИ няма на разположение друг инструментариум, с който да решава проблема със своите намаляващи приходи и вливането на ликвиден ресурс от пенсионните фондове в момента може и да закърпи възникналата финансова пробойна, но това е само временно решение и след неговото изчерпване тази пробойна ще се появи отново.

Същевременно разбирането на управляващите, което беше повторено многократно е, че пенсионните фондове само акумулират средства, но в момента, в който започнат да изплащат техния дял от пенсиите на бъдещите пенсионери, доходите на тези хора ще намалеят, защото допълнителните средства от фондовете няма да компенсират намалелите плащания от НОИ. Това разбиране се дължи на факта, че от момента на включването на пенсионните фондове в изплащането на пенсиите, плащанията от НОИ ще намалея с 27%-28%, колкото е делът на средствата, които осигуряващите се превеждат в пенсионните фондове от техните осигуровки. Опасенията са, че фондовете няма да разполагат с толкова средства по личните партиди на осигурените, за да покрият този луфт от 27-28%, а те ще могат да допълнят по-малко от 24% от полагащата се пенсия на правоимащите (в някои случаи доста по-малко), което автоматично означава намаление на доходите на пенсионерите, а това е сериозен политически проблем. И разсъжденията в тази посока от страна на управляващите се базират на разбирането, че ако така или иначе НОИ ще трябва да допълва образувалия се недостиг на средства, то не е ли по-добре тогава всички осигуровки да постъпват само в НОИ и държавата да носи цялата отговорност за доходите на пенсионерите, а частните фондове да бъдат изключени от схемата, защото те така или иначе не могат да гарантират очаквания от тях размер на допълнителна пенсия, а същевременно използват част от постъпващите в тях осигуровки за собствена издръжка и за разходи, които при НОИ няма да се налага да бъдат правени. И от тази гледна точка много хора могат да решат, че управляващите са прави. Въпросът обаче е дали с подобни мерки не се натоварва държавата с непосилни разходи в бъдеще и второ, дали наистина се решават натрупаните проблеми в пенсионното осигуряване в момента и дали всъщност тези проблеми не се замитат, за да се предпазят собствениците на някои пенсионни фондове, които управляват постъпващите в тях средства не в полза на осигуряващите се, а в своя лична корпоративна полза? Същевременно това прикриване на проблемите не се ли прави именно защото управляващите очакват определена подкрепа от тези собственици в определени бъдещи моменти, касаещи основно изборния процес и дали този вид действия не се дължи на вече поети ангажименти от определени партии към тези собственици именно във вече отминали изборни процеси?

Тук няма да бъде даден еднозначен отговор на тези въпроси, а по-скоро ще бъдат предоставени факти, на чиято база всеки ще може да направи своите заключения. Факт е обаче, че пенсионната система в България има своите проблеми и те трябва да бъдат решавани, но на базата на стойностен анализ, пълноценен дебат и чрез ангажирането на всички страни в процеса, а не чрез силово налагане на определени решения, които в най-добрия случай са спорни, а в най-лошия – вредни за държавата и за българските граждани.

Видове пенсионни системи и причини за пенсионната реформа от 1999 г.

В началото е важно да направим разграничение между разходо-покривния модел на изплащане на пенсии, прилаган от НОИ и капиталово-спестовния модел, упражняван от универсалните пенсионни фондове. Известно е, че разходо-покривният модел работи на принципа: сегашните работещи, чрез своите осигурителни вноски, изплащат пенсиите на сегашните пенсионери. Т.е. при този модел пенсиите на настоящите пенсионери правопропорционално зависят от осигурителните вноски на настоящите работещи, които от своя страна зависят от броя осигурени и от размера на осигурителните вноски. Основният проблем на този модел е, че той може да работи адекватно само когато има устойчиво съотношение между броя на работещите и броя на пенсионерите и когато броят на работещите (значително) превишава броя на пенсионерите.

В България това не е така: от дълги години статистическите данни са безпощадни и те показват, че България е на едно от първите места в Европейския съюз и изобщо в света по отношение на темпа на застаряване на своето население. Според данните от последното преброяване на населението на България от 2011 г. делът на населението на възраст над 65 години се е увеличил от 16.8% през 2001г. на 18.5% през 2011г., докато делът на лицата под 15-годишна възраст от 15.3% от населението през 2001 г намалява на 13.2% през 2011 г.[i] Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира най-добре чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 г.) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60-64 г.). За сравнение, през 2001 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора. След 2008 г. това съотношение е обратно – 100 души излизащи от трудоспособна възраст са замествани от 91, през 2009 г. от 82, а през 2010 от 74 души. По данни от Преброяването на населението през 2011 г., това съотношение е 70, което показва, че в страната вече е настъпила стагнация по отношение на подмладяването и развитието на трудоспособното население. Нещо повече, съгласно прогнозните данни на Европейската комисия за състоянието на населението на България в трудоспособна възраст[ii] (15 – 64 години) през 2060 г., то ще намалее със сериозните 39.3% и от 4.866 млн. през 2013 г. ще достигне 2.962 млн. Единствено Латвия ще ни изпревари по този показател, като нейното население в трудоспособна възраст до 2060 г. ще се стопи с 42%. Третата държава със съотносими показатели е Румъния, но тя изостава значително със своите 28.5%. Средната стойност за ЕС е намаление с 11.6%. Същевременно възрастното население (над 65 години) ще се увеличи драстично и неговият дял от общото население на България от 19.4% през 2013 г. ще достигне 31.7%. В случая трябва да се подчертае, че най-възрастното население, над 80 години, ще се утрои, като делът му от 4.4% от общото население през 2013 г. ще достигне 12.2% през 2060 г. Разбира се, подобно развитие е в унисон с развитието на демографската картина на страната, според която населението на България ще намалее до 5.5 млн. души през 2060 г. от около 7.3 млн. понастоящем, което представлява спад от почти една четвърт. Всичко това говори, че разходите на държавата за пенсии, социално подпомагане и здравеопазване ще се увеличават с бързи темпове през следващите години и решаването на този проблем трябва да е сериозен приоритет на държавната политика, който да изключва всякакви популистки своеволия и ефективни, но вредни в своята същност действия

Именно поради горните притеснителни факти, в далечната вече 1998г. се предприемат стъпки за намаляване на фискалния натиск върху пенсионната система на страната и оттам индиректно върху държавния бюджет чрез прилагането на тристълбов пенсионен модел. Важно е да се отбележи, че започналата реформа е резултат на натрупалото се политическо съгласие по време на правителството на Иван Костов. Приемането на настоящия модел на пенсионната система съвсем не е краткотраен процес. През целия период на 90-те години след рухването на комунистическия режим се полагат усилия и се предприемат отделни действия за избистряне на начина, по който трябва да се извърши пенсионната реформа в България, но тези действия по-скоро са решения на проблемите на деня, а не дългосрочни такива.

Основните мотиви за въвеждането на съвременния пенсионен модел са следните:

• Растящи бъдещи задължения и очертаващи се огромни финансови дефицити; През 1998-1999 г. дефицитът на НОИ е сравнително малък, спрямо днешните стандарти, от порядъка на 200 – 400 млн. лв. Но всички разчети сочат, че в следващите от 3 до 4 години дефицитът ще експлодира, което ще доведе до пълна катастрофа на осигурителния модел
• Ниски и почти еднакви пенсии – коеф. на заместване на дохода 25 – 27 на сто; Новият модел на пенсионната система е приет, тъй като пенсиите се преизчисляват, което води до тяхното увеличение с около 13%.
• Високи осигурителни вноски, комбинирани с намаляваща събираемост; През 2000 г. осигурителната тежест в България е над 40%. Такъв е размерът на дела от брутните плащания на фирмите към техните служители, който влиза в НОИ. Само за фонд „Пенсии“ комбинираните плащания от бизнеса и служителите са над 30% (32% през 2000 г.) от брутното плащане. Понастоящем вноските на работодателите и служителите за пенсионно осигуряване е 16%.
• Демотивация за участие в обществената осигурителна система и бягство в сивата икономика; Сивата икономика в България по различни изчисления е около 30%-35%, а дори и повече. Масова практика е трудовите договори да се сключват за минимално плащане (минимална работна заплата), на чиято база се определят социалните осигуровки, а разликата до реалната заплата да се получава безотчетно на ръка.

Ясно се вижда, че настоящият пенсионен модел в страната не е самоцелна прищявка, а е продиктуван от текущото състояние на държавните финанси и на базата на прогнозите за демографската картина. От тази гледна точка неговата кардинална промяна, без предварителна оценка на въздействието е не само сериозна грешка, но и предпоставка за драстични фискални и бюджетни проблеми в България в следващите години. Защитата на частните пенсионни фондове в случая би следвало да е една от последните причини за притеснение.

За разлика от разходно-покривния модел на пенсионно осигуряване, практикуван от НОИ, универсалните пенсионни фондове натрупват превежданите в тях пенсионни осигуровки в лични партиди на осигурените лица и във всеки момент натрупаните средства могат да бъдат проверени. Осигуреното лице е собственик на тези средства и то няма да ги загуби, каквото и да се случи с него. Разбира се, тук проблем може да възникне с начина на управление на активите, но това ще бъде засегнато по-надолу. Това, което е важно да бъде отбелязано в случая е, че пенсионните фондове в България работят на принципа на дефинирания принос (или дефинираната вноска), а не на принципа на дефинираната полза (или дефинираното плащане). Разликата между двете системи е, че при дефинираната полза получателят на плащането, в случая пенсията, е гарантиран, че това плащане е предварително дефинирано по размер и не зависи от промените на капиталовия пазара, като целият риск от тези промени се понася от пенсионното дружество. При метода на предварително дефинирания принос, осигуреното лице е длъжно да прави предварително дефинирани вноски, на базата на законовите изисквания, но плащанията, които то ще получи след пенсионирането си ще зависят от начина на управление на активите на фонда и от флуктуациите на капиталовия пазар през целия период на натрупване на средствата. В този случай целият риск се поема от осигуреното лице, въпреки че този риск е извън неговия контрол и зависи от мениджмънта и назначените експерти във фонда, които извършват управлението на неговите активи.

Именно този риск в случая, който е свързан с местния и международен капиталов пазар, управляващите искат да заобиколят, като всъщност го прехвърлят на НОИ, опитвайки се да преоформят модела на социални плащания на осигурените лица от дефинирани вноски в дефинирани ползи. Както беше посочено в началото, това е много скъпо занимание и ще натовари непосилно държавния бюджет, от една страна, а от друга, това всъщност е опит за изключване на пазарната логика, заложена в пенсионна реформа в България, което е най-важната нейна характеристика и връщане към социалистическия модел на пенсионно осигуряване, който новата система замени. Именно непосилната финансова тежест, която разходно-покривната пенсионна система стоварва върху държавния бюджет е всъщност първопричината за цялата извършена пенсионна реформа. Тази реформа не решава въпроса за справедливостта, която управляващите, основно от ГЕРБ, си мислят че третират. Тази реформа решава въпроса за финансовата и макроикономическата стабилност на държавата и бюджета, тъй като всички разчети показват, че липсата на реформа ще срутят държавните финанси и оттам целия икономически и социален живот в страната, както и ще имат много тежко политическо отражение върху протичащите в държавата процеси.

Успешни примери на пенсионни системи, изградени на капиталов принцип

Този модел, както беше посочено, не е съвършен. Той създава проблеми на много места, където се прилага, но е вярно също така, че и на много места той постига много добри резултати и води до повишаване на ползите за осигуряващите се. Типичен пример в това отношение е Чили, където разходно-покривният модел е изцяло заместен с капиталово-спестовен, който води до между 50% и 100% увеличение на получаваните пенсии в сравнение с техния размер преди реформата[i]. Според пенсионната система в Чили това, което определя пенсията на работника, са парите, натрупани от него в личната му пенсионна сметка през годините, през които е работил. Нито работникът, нито работодателят плащат осигурителни вноски. Работникът не получава и осигурена от правителството пенсия. Вместо това, 10 процента от неговата заплата, идващи от плащаните преди това осигурителни вноски, се депозират, без да бъдат облагани, от работодателя му всеки месец в личната му пенсионна сметка. Тези 10 процента са изчислени при допускане за 4-процентова средна реална възвращаемост на личните пенсионни сметки (ЛПС) през целия трудов стаж, така че типичният работник да има достатъчно пари в сметката си, за да си осигури пенсия, равняваща се приблизително на 70 процента от последната му заплата. Работникът може да внася под формата на доброволни спестявания до още 10 процента от заплатата си всеки месец, които също се изваждат от облагаемия доход. Възвръщаемостта на ЛПС е освободена от данъци. При тегленето на парите след пенсиониране се заплащат данъци според данъчна скала в момента на получаване на парите.

Основните изисквания за коректното функциониране на модела в Чили обаче са адекватен надзор, липса на намеса на политическите сили в избора на надзорни органи, работеща съдебна система, липса на корупция и т.н. И от тази гледна точка решението на правителството за промяна на системата всъщност може да се разглежда като отказ от реформи и опит за решаване на натрупаните проблеми чрез прехвърляне на контрола от пазара в лоното на политическите послушковци, които ще правят това, което техния началник им нарежда, но основно с парите на всички данъкоплатци – директно, чрез пенсионно-осигурителни вноски в НОИ и индиректно, чрез трансфера от държавния бюджет. Още веднъж трябва да се повтори, че решаването на проблема в пенсионната система по начина, предложен от управляващите, ще доведе до разпределение на неговата финансова тежест върху всеки гражданин на България, въпреки че това ще става неявно, чрез данъчната тежест и размера на събираните данъци. Това решение всъщност ще ни върне в изходна позиция, в която ще действат горните четири посочени недостатъка, които пенсионната реформа през 1999-2000 г. беше призвана да премахне.

Причини за решението на правителството

Понастоящем промяната на пенсионната система идва в момент, когато се натрупват няколко негативни събития във финансите на държавата и в пенсионното осигуряване в страната.

• На първо място дефицитите в НОИ ежегодно се увеличават и излизат вече извън контрол. Де факто държавният бюджет осигурява вече 49% от приходите на НОИ, като извън задължителния трансфер от републиканския бюджет, съгласно Кодекса за социално осигуряване, в размер 12 на сто върху сбора от осигурителните доходи на всички осигурени лица, който е в размер на 2.7 млрд. лв., бюджетът на институцията е планиран с дефицит от 2 млрд. лв. за 2015 г., който се формира основно от фонд „Пенсии“ в размер на 1.8 млрд. лв. и който ще бъде покрит отново от държавния бюджет. Следва да се отбележи, че от 2000 г. до момента размерът на дефицита, който НОИ отчита всяка година, се е увеличил почти 4 пъти!
• На второ място, създадените опасения за правилното управление на натрупаните средства в пенсионните фондове. Този проблем обаче съществува от доста години и фактът, че управляващите чак сега са разбрали за него не ги оневинява за липсата на адекватен контрол през всичките години, през които тези проблеми бяха видни и се трупаха под безучастния поглед на държавата.
• На трето място е необходимостта за осъвременяване на пенсиите, които бяха замразени през целия предишен мандат на ГЕРБ, което понижи средното ниво на доходите на пенсионерите спрямо средната работна заплата в страната с около 5 процентни пункта спрямо нивото отпреди кризата.

Грешна пенсионна реформа или грешка в нейното прилагане

Основният въпрос, който възниква след всички тези данни е дали проблемът е в самия пенсионен модел, който функционира в България и дали всъщност неговото налагане не е истинската причина за настоящите проблеми? Възможно ли е пенсионната реформа, която беше направена преди 15 година да е била грешна и сегашните управляващи всъщност да се опитват да коригират една политическа грешка, допусната толкова отдавна? Отговорът на тези въпроси е отрицателен и той трябва да се търси не в съществуващия модел, а в отклонението от (а защо не и саботирането на) неговото прилагане през годините.

Всъщност съгласно разчетите на оригиналния пенсионен модел от 1999 година, десет години след началото на пенсионната реформа бюджетът на НОИ е трябвало да спре да отчита дефицити и неговите разходи да бъдат напълно покривани от постъпващите осигурителни вноски[v]. В периода 2008-2009 година приходите и разходите на НОИ е трябвало да се изравняват и след това приходите да остават по- високи от разходите – т.е. НОИ да започне да генерира излишъци за десетилетия напред. Това обаче не се случва, като причините са две. От една страна очакваните приходи са по-малки, отколкото са били първоначално прогнозирани, но разминаването е минимално, в рамките на 1% от БВП, като основна предпоставка за него е най-вече започналата през 2009 г. икономическа криза, която повлия на икономическата заетост, работните заплати и останалите параметри, характеризиращи системата.

От друга страна обаче разминаването в очакваните разходи на НОИ са драстични. Според разчетите от 1999 г. разходите на НОИ за пенсии и социално осигуряване е трябвало да бъдат от порядъка на 6.4% от БВП, докато в действителност тези разходи са около 10%. Така общата картина е, че в настоящия си вид пенсионната система генерира около 10% по-малко от очакваните приходи и над 90% повече от разчетите за очакваните разходи.

Основната причина за тези по-високи разходи е на първо място по-големият брой пенсионери, които получават пенсия от НОИ спрямо първоначално очаквания. Към настоящия момент в България има 2.2 млн. пенсионери, докато според първоначалните разчети те е трябвало да бъдат 1.67 млн. В интерес на истината броят на пенсионерите само на базата на осигурителен стаж и възраст намалява и през 2006 г. достига 1.64 млн., но значително се увеличават пенсионерите, които получават пенсия поради болест или инвалидност. Друга основна причина за този половин милион повече пенсионери в България е изключително високият брой ранни пенсионирания. Според Световната банка в България 40% от мъжете и 18% от жените, без тук да се включват пенсионерите по болест, се пенсионират по-рано от законово определената възраст. Като цяло 57% от мъжете и 36% от жените в страната получават някаква пенсия – за прослужено време, за възраст или по болест, като най-драстично е увеличението на пенсиите по болест. Това са зашеметяващи цифри, които не са характерни за нито една друга държава в Европа.

Както се вижда от графика 1, въпреки че през последните 13 години (до 2013 г.) броят на пенсионерите остава сравнително постоянен и въпреки че броят на осигурените лица се е повишил, най-вече по време на икономическия бум до 2008 г., то размерът на пенсионните плащания нараства и от 9% от БВП достига до 9.92%, като основното увеличение се случва след началото на кризата. Намалението през 2011 г. и 2012 г. се дължи на замразяването на размера на пенсиите от бившия финансов министър Симеон Дянков във връзка с неговите усилия за рязък спад на генерирания през 2009 г. висок бюджетен дефицит.

Графика 1. Основни характеристики на пенсионната система

Ясно е, че има много сериозен проблем с критериите, по които се отпускат пенсии, най-вече по отношение на инвалидните пенсии и че ако увеличението на разходите за пенсии продължи с подобни темпове, пенсионната система в България ще експлоадира. Важно е да се каже обаче, че тези проблеми се трупат единствено в разходо-покривния модел на НОИ и че те са следствие на политическите решения, взимани (или невзимани) през годините. Тези решения водят до драстично увеличаване на дефицита на фонд „Пенсии“, като най-драстичното нарастване е през 2006 г., след което той почти перманентно се задържа над 1.5 млрд. лв., приближавайки се в определени години до 2 млрд. лв., за да надхвърли тази граница през 2015 г. (съгласно прогнозния бюджет).

Графика 2: Дефицит на фонд „Пенсии“ (в лв.) към 31 декември на годината за периода 2003 г. – 2013 г.

Графика 3: Социални осигуровки за ДОО и ДЗПО към 1 януари като % от брутната заплата по категории труд

Както се вижда от графика 3, след 2000 г. пенсионната система е подложена на изключително резки политически решения, касаещи размера на осигурителните вноски.

Увеличението на вноските през 2002 г. се дължи на началото на действие на универсалните пенсионни фондове за ІІІ-та категория труд, като първоначално отчисленията за тези фондове са в размер на 2% от цялата вноска.

Таблица 1: Осигурителни вноски за втори стълб пенсионно осигуряване (като % от брутната заплата)

Всъщност най-драстичните намаления на пенсионните вноски започва от правителството на тройната коалиция през 2005 г. Именно от този период започват и сериозните проблеми на НОИ. Съгласно актюерските прогнози на института от края на 2005 г. се очаква той да отчита дефицит до края на 2010 г. Въпреки това, през 2006 г. правителството на тройната коалиция (БСП, НДСВ и ДПС) намаляват драстично пенсионните вноски с цели 6 процентни пункта и новите прогнози вече категорично сочат, че НОИ влиза в период на перманентен дефицит за целия период до 2050 г. Въпреки това тройната коалиция прави още едно намаление през 2009 г. с допълнителни 4 п.п. Сякаш този умишлено предизвикан срив в приходите на осигурителния институт не е достатъчен, но през 2007 г. коалицията увеличава пенсиите номинално с 21%, въпреки че в Бюджет 2007 г. са предвидени средства за тяхното увеличение от 8.5%. И тъй като след всички тези политически решения приходите в НОИ буквално се сгромолясват, правителството на тройната коалиция въвежда от 1 януари 2009 г. законовото изискване чрез трансфер от държавния бюджет държавата да превежда във фонд „Пенсии“ на института 12% върху сбора от осигурителните доходи на всички осигурени лица за календарната година. Ясно се вижда, че всички тези действия са финансово необезпечени и че тяхната цел е много повече насочена към задоволяване на очакванията на електората (а защо не и неговото подкупване) във връзка с предстоящите през 2009 г. парламентарни избори, които БСП катастрофално загуби, а НДСВ дори не успя да влезе в парламента. С идването си на власт през същата година правителството на ГЕРБ намалява още веднъж вноските за пенсия с 2 п.п., но още през следващата година това намаление почти е неутрализирано, като се приема, че от началото на 2011 г. пенсионните вноски се увеличат с 1.8 п.п.. Така, това се превръща в първото увеличение на пенсионните вноски за целия предишен 9 годишен период, през който те са намалени с общо 16.2. п.п.

Представените данни не целят да дадат аргумент в защита на тезата, че вноските в НОИ задължително трябва да се увеличат, каквито настоявания се чуват в момента, по ирония на съдбата от страна на БСП и АБВ, а че всяка необмислена политическа намеса в основните макроикономически и финансови системи на държавата водят да сериозни последици, които не могат да се видят с просто око и няма как да бъдат преценени от неподготвени хора. Всъщност предложението за увеличаване на осигурителни вноски без да се предприемат действия за намаляване на разходите на НОИ прилича много на приемането на държавен бюджет с предварително фиксирани завишени разходи и в следствие на това изкуствено раздуване на приходите с цел постигането на някакъв баланс или минимален дефицит. Увеличаването на осигурителните вноски може и да е необходимо, но не може този ход да бъде разглеждан като панацея за решаване на сериозните проблеми в НОИ, защото вероятността повишените ставки да доведат не до увеличаване на приходите на НОИ, а до тяхното свиване, или най-малкото до минимална промяна, е напълно реална. Ето защо това, което категорично може да се каже, че е сбъркано в пенсионния модел на страната е приемането на закони без оценка на тяхното въздействие, по чисто политически причини. Проблемът е, че дори и при наличието на такава оценка, некомпетентният политически натиск е незаобиколим фактор, който оказва съществено влияние върху протичащите в обществото процеси.

Какви проблеми се опитва да се реши правителството със своето решение

От тази гледна точка решението на управляващите да ликвидират втория стълб на пенсионния модел за сметка на първия става още повече неразбираемо и всъщност разкрива основния мотив за неговото взимане – проблемът не е в разходите на системата, а в желанието за контрол върху частните пенсионни фондове. Ясно е, че прехвърлянето на спестените пари от тях в НОИ няма да доведе до никаква промяна на съществуващите проблеми в първия стълб на системата. Дори и да се прехвърлят всички натрупани 8 млрд. лв. в НОИ, тези пари няма дори да стигнат за едногодишно плащане на пенсиите на всички пенсионери. Същевременно те ще покрият трупания от НОИ дефицит за максимум 4 години. И от тази гледна точка нека обърнем внимание какво се случва в частните универсални пенсионни фондове, което наистина е притеснило управляващите, за да решат да ликвидират с лека ръка цялата пенсионна система в България, изградена през последните 15 години.

Понастоящем в България оперират 9 универсални пенсионни фонда (УПФ), както следва:

1. УПФ „ДОВЕРИЕ“
2. УПФ „СЪГЛАСИЕ“
3. УПФ „ДСК-РОДИНА“
4. ЗУПФ „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“
5. „АЙ ЕН ДЖИ УПФ“
6. УПФ „ЦКБ-СИЛА“
7. „УПФ – БЪДЕЩЕ“
8. УПФ „ТОПЛИНА“
9. УПФ „ПЕНСИОННООСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ“

Пазарен лидер по брой осигурени лица и натрупани осигурителни вноски е УПФ „Доверие“, следван от ЗУПФ „Алианц България“, УПФ „ДСК-Родина“ и УПФ „Съгласие“. В края на всяко тримесечие Комисията за финансов надзор публикува отчет за доходността на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване за последните 24 месеца. Базата за оценката на доходността на фондовете е цената на техните дялове, която е валидна за последния ден на съответното тримесечие. Съгласно изискванията на чл. 20 ал.2 на наредба № 9 на КФН, стойността на един дял на фонда се изчислява, като стойността на нетните активи на фонда към края на предходния работен ден се раздели на общия брой на дяловете на фонда към края на същия ден. Така всъщност цената, на която се търгуват дяловете на фондовете през последния ден на тримесечието е равна на тяхната цена, постигната в края на предпоследния ден на тримесечието.

Втора част от текста можете да видите тук. 

Още по темата

27/01/2015

Анализи

Долу ръцете от пенсионната система! (част втора)

Следете новините ни в GoogleNews