Човекът на годината - опит за портрет

Последна промяна на 19 декември 2012 в 18:35 3256 7

Протест на Орлов мост -  14 юни 2012 г. Снимка: Сергей Антонов
Протест на Орлов мост - 14 юни 2012 г. Снимка: Сергей Антонов
Автор: Цветозар Вълков 
 
На 10 декември протестиращите на Орлов мост спечелиха годишната награда “Човек на годината” за 2012 г. на Българския хелзинкски комитет. “Протестиращият на Орлов мост” бе номиниран от Вера Гоцева. Цветозар Вълков от сайта desnite.eu представя участниците в протестите.
 
Скиори, сноубордисти, сърфисти, зелени активисти, планинари, катерачи… граждани. Все енергични и активни хора, които докато се справят с предизвикателствата на природата, са се научили как да случват нещата. Те не просто оцеляват, те целенасочено търсят тръпката на оцеляването. За тях важи с най-пълна сила слоганът: ''Природата не може да победи, но не трябва и да загуби''.

Това са хората от ''Орлов мост''. Носителите на наградата ''Човек на годината''.

Какви са хората на годината? Кои са тези младежи, които вечер си ''губеха времето'' да протестират на Орлов мост, а през деня бяха огнеборци, рамо до рамо с пожарникари и горски. В първите редици на пожарите в Бистришко бранище, Рила и пр.

С цел да представя портрет на хилядите започнах да се срещам с някои от лицата на протеста – организатори или просто участници – създателите на  клипчета, плакати и фейсбук платформа, изразяващи тяхната позиция, победила порочната система на сивия лобизъм. Очаквано се оказа, че всички те са участвали във всичко покрай Орлов мост с подръчни материали и единственият капитал, който имат, е креативност. Другото  впечатление е, че приемат наградата и заслугите си доста не персонално и скромно. Явно, за тях е лесно да случват нещата; както се казва – който го може, си го може.

Едни от основните  ''виновници''  за протестите - Мартина Попова, Андрей Ралев, Стоил Димитров, Богдан Христов, са се познавали бегло от сърфистките плажове по южното Черноморие, но когато спират лифтовете на Витоша, решават да пазят другото свое хоби.

Първите двама, без да са представителна извадка, а напротив изключение, са професионално ангажирани в зелени каузи. Непрофесионално са ангажирани в множество доброволчески инициативи, включително в гасенето на пожари. Стоил отскоро е превърнал хобитата си по катерене, сърфиране и сноубордиране в почти професионално занимание. Преди време печели конкурс за клипчета със сноуборд, след което спонсорите му се доверяват да заснема своите хобита. Богдан, компютърен специалист, пък се запалил по каузата, след като се върнал след няколкогодишен престой в Англия и се оказало, че Витоша е затворена и не може да се наслаждава на любимия спорт.
 
Питам Мартина: Какво стана, как започна всичко?
 
„След като спряха лифтовете, организирахме с приятели, сноубордисти и скиори, ''Карай за Витоша'' – няколко изкачвания и спускания на Витоша и Черни връх”, казва тя и продължава: „Бях чула, че Стоил прави хубави клипчета, само със своя апарат, който може да заснема и видео и му се обадих – нямахме камера. На събитието се явиха най-различни хора, дори няколко дядовци, запалени скиори. Заснехме клипче и го качихме в нета. Така започна всичко. Но за каузата трябваше да се работи още дълго. Не знаехме как, но знаехме, че трябва да спасим зимния спорт, без това да е в ущърб на планината и безогледното и експлоатационно унищожение. В началото беше трудно, обикаляхме по заведения, в които се събират скиори и сноубордисти и търсехме съмишленици. Не беше лесно, но лека-полека се събраха всякакъв тип съмишленици, обединени от общата страст по ските, бордовете, но не само… всякакви хора, които милеят за българската планина. Хората сами започнаха да ни търсят, за да ни помагат. Така с всеобща помощ направихме сайт, Фейсбук страница и пр. Попаднахме и на Иван – любител на планината, офроудър, човек, който се кефи на хижи. Той направи сайта. По едно време каузата се разпространи доста и дори излезе от нашите ръце и контрол. Появиха се и други групи със сходни идеи. Клипчето на Стоил се завъртя и го гледаха хиляди. Каузата започна да добива широка общественост. Разбира се, това отне няколко месеца и в един момент събитията от  Орлов мост бяха естествената кулминация и последваха своята естествена хронология. Преди Орлов мост имаше и други мащабни протести, но повечето медии не ги отразяваха. Имаше медийно затъмнение до флашмоба на Орлов мост. Дори тогава малко медии имаха адекватна реакция.” (бел. Повечето протестиращи оценяват единствено Дневник, БНР и OFFNews, като медии отразяващи безпристрастно каузата на За Витоша от начало до край).
 
Знам, че си запалена сърфистка, веднъж беше написала в своя профил: ''Всичко, което ми трябва, е лошо време и добри приятели''. Къде карат българските сърфисти?
 
„Карат навсякъде, около Варна и на Юг. Аз лично карам около Силистар и Ахтопол. Там са най-хубавите вятър и вълни. Интересното е, че като ни видят рибарите там се шегуват, наричат ни с някакъв местен термин за патици и казват: „а, щом долетяха, времето ще се разваля”. Казват го, защото знаят, че следим прогнозите и ходим там само, ако се очаква лош вятър. Най-любимият вятър за нас е най-лошият за тях и това е т.нар. вятър Мелтем (обратният интересен и идващ от северна Африка е Сироко). Това е североизточен вятър идващ от Румъния, който е страшен, защото прави мъртво течение, но на сърфистите теченията не им пречат.”
 
Искаш да кажеш, че въпреки, че имате различни интереси с рибарите относно ветровете, сте си полезни, понеже сте предупреждение за тях? Доказателство, че за всеки има място под слънцето. Там ли се запозна със Стоил и Андрей?
 
„Със Стоил сме се виждали и там, но с Андрей сме работили заедно по съвместни проекти на организациите, в които работим. Ходила съм и на доброволчески инициативи организирани от сдружението,  в което работи. Всяка една инициатива с Андрей  е цяло приключение, защото той обръща внимание на всякакви птички и растителни видове. Така например, веднъж доброволствахме на Драгоманското плато и беше изключително интересно. Той забелязва и най-невидимите същества на природата. Показва ни птички, животинки, растения. Най-удивителното беше див бадем, който цъфти в уникален розов цвят, но е доста нисък и незабележим, ако не знаеш за неговото съществуване.”
 
Питам Андрей: Как ще опишеш Мартина, знам, че тя беше един от основните двигатели на каузата За Витоша?
 
„Мартина е много отдадена на каузата, но не умее да си цени времето. Даваше всичко от себе си, без да се пести. Търчеше да организира хора, да координира направата на плакати, да организира всякакви дискусии и срещи. Марти заедно с Мария поддържат страницата във Фейсбук, а това макар да звучи лесно, не се изчерпва с постването на снимки. Трябва да запознаваш хората със злоупотребите и  това, което се случва на Витоша и да сумираш техните мнения, за да формираш единна позиция, не просто да им налагаш мнение. Всички позиции се изграждат на този принцип, в онлайн и живи дискусии и понякога е трудно да окомплектоваш мнението на всички в обща позиция, така че да няма недоволни. Това изтощава, но те не се предадоха.”
 
Марти, как мислиш, добре ли те представи Андрей, ти как би го представила него?
 
„Първо, той обратно, знае как да си подрежда времето. Другото е, че звучи все едно нещо много трудно съм правила, пък то не е чак толкова. Хората от Коалицията (Коалиция "За да остане природа в България") постоянно го правят. Не беше изтощаващо. Освен това, вече не администрирам страницата. Мария се справя чудно и сама.”
 
Андрей, с теб се запознах, когато гасяхме пожара в Бистришко бранище. Спомням си, че ти подаде GPS координати на хеликоптера с водата, толкова точно, че дори вятъра навя пръски и ни освежи. Какво стана, вярно, че пожарникарите нямаха дори радиостанции, но откъде-накъде ти?
 
„Аз се оказах единственият, там горе, с GPS! Никой от пожарникарите и служителите на Столична община нямаше. Началникът от пожарната предпочете за по-сигурно аз да пратя координатите на огнището в щаба, за да пратят хеликоптери. На косъм беше пожарът да се прехвърли в живата гора и трябваше водата да се изсипе много точно. След 20 минути хеликоптерите пристигнаха съвсем навреме. За щастие, този път изхвърлиха водата където трябва, явно трябва да се оборудват с GPS устройства.”
 
Оказа се, че за властта и направата на плакати е сложно мероприятие, какво остава за GPS? (бел. Вежди Рашидов изказа експертно становище, че протестиращите от Орлов мост имали хубави плакати и следователно някой с пари им ги е напечатал) Как се правят плакатите и се координира процеса?- питам в друг разговор Богдан.
 
„Не си представяхме, че можем сами да се справим с рисуването или разпечатването на евтини, дори безплатни и ефективни плакати. Не знаехме как се пише становище до парламентарна комисия, как се получава разрешение за шествие и още куп други тънкости, които научавахме в дългите месеци от края на декември  2011 г., до Орлов мост и след това, до днес.”
 
Как се правят плакати, какво научихте?
 
„Повечето съмишленици са млади и креативни хора и всеки помагаше с каквото може. Всички работят с Фотошоп и други програми, въпросът беше да има координация, за да се знае, на колко хора с колко плакати може да се разчита. Като събереш 20 човека, които да донесат по три плаката, вече се получават 60 плаката и събитието е подсигурено. Не е трудно, а и доста хора си носеха сами плакати, направени върху кашони и всякакви подръчни и рециклирани материали, за това и бяха оригинални, за разлика от тези на дирижираните протести. На нашите протести, никой не е идвал с еднотипно принтирани тениски и пр. Ако е имало, те са били най-обикновени непотребни и стари тениски, нарисувани с флумастер.”
 
Интересно ми е, как си снимал филмчето и клипчето с фото апарат и как се включи в каузата? - питам Стоил.
 
„Апаратът прави HD видео. Тогава ми се обадиха приятели от каузата „За Витоша” да направим ''Карай за Витоша'' и се включих с интерес. По принцип, аз съм за развитието на зимния туризъм, но не по този начин, по който става в момента. Няколко години работих на Банско и се разочаровах от начина, по който се изграждат пистите и въобще начина, по който се развива зимният туризъм с минимални инвестиции. Една година, като служител с още четирима колеги направихме ''фън парк''. Място с много скокове и рейлове (железа за пързаляне), но почти изцяло на ръка без помощ на ратрак и друга техника. Живял съм в Колорадо и там се научих да изграждам такива паркове, но там се правят с техника и по-съвсем друга технология. Тук правихме всичко на ръка и си увредих сухожилията. Не знам, как е тази година, но за съжаление до миналата нищо не се беше променило, момчетата се бъхтеха с минимална помощ от курорта. Струва ми се, че цените са несъпоставими спрямо инвестициите, които се правят.”
 
Появи се информация в OFFNews.bg, че цените в Банско са надхвърлили цените на картата в област Тирол, Австрия (за 86 курорта) и са се изравнили със сезоните цени в италианските Алпи (12 курорта, Доломити). Как мислиш, оправдани ли са цените от гледна точка на условията?
 
„Не знам какво да ти кажа. В сайта им, в продължение на 3-4 години имаше информация, че имат писта ''халф пайп'' (бел. в превод „половин тръба”, пистата прилича на огромна срязана тръба и дава възможност за салта и пр.), но де факто никога не е изграждано подобно съоръжение. Все пак, преди 1-2 години го свалиха от сайта. Ти сам каза, че в Австрия и Италия сезонните карти са за над десет модерни курорта, а са по-ниски отколкото тук за един.”

Разкажи ми за филмчетата; зная,че снимаш екстремни филмчета, печелил си фестивали?
 
„Всичко започна с едно филмче, което направих преди две години – ''Snow A Days''. То набра голяма популярност във vimeo.com и до момента е гледано близо 30 хил. пъти. Общо взето, след него потръгнаха нещата. Оттогава по-лесно намираме спонсори за такива филмчета и така от хоби стана почти професионално занимание, доколкото с него си покриваме част от разходите за любимите спортове, макар и да не изкарваме пари над разходите.”
 
Какво правиш през лятото?
 
„Катерим се много или сме в морето, когато времето е лошо.”
 
Мартина ми каза, че като ви видят в Ахтопол вече знаят, че ще се разваля времето.
 
„Да, така е. Като се изсипем няколко коли през октомври им е ясна работата. Но и те покрай нас се научиха да не разчитат само на поверия и вече следят прогнозите. Така че е взаимно, имам приятели, които научиха от тях, а  и обратно, наименования на различни ветрове и така."
 
Представих едва четири човека от хилядите, но въпреки това е очевидно богатството на характерите и разнообразието от типажи. Обединени единствено от своята страст към природата, протестиращите от Орлов мост показаха на всички, че в България има активни и загрижени граждани, които няма да позволят злоупотребите на властта. Нещо повече, отказът им да регистрират каквато и да е политическа организация и да влязат в партийни схеми е гарант, че интересите им са чисти, граждански и заявени открито. Всичко това заслужено им донесе приза „Човек на годината”.
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

04.01 2013 в 19:32

Аха :)

22.12 2012 в 19:27

Така и не разбрах какво искаш да кажеш, затова този път аз ще се изразя по-кратко: Тая награда е добре измислен PR от страна на БХК на гърба на протестиращите от Орлов мост.

22.12 2012 в 10:38

Браво на Цветозар Вълков и на OFFNews.bg за добрата и премерена статия.
Искам само да допълня, че момчето с GPS-са беше и присъда по бързата процедура за "Орлов мост"!
Поздравления за това , че не се концентрирахте само върху определена група от хора участвували в протеста! Да "зелените" и техните симпатизанти, като мене в случаят, направихме над тридесет събития преди това, но за да успеем важното е оказа лавинообразното включването на огромен брой, граждански активни хора, което и доведе до положителен резултат!
Аз лично смятам , че тази награда е награда най-вече за тях!
За "допълнителните хора"(моля да ме извините за непохватният израз) открили, че и от тях зависи нещо в тази страна! Наградата е за НЕ-безразличните хора, наречени човеци!
Честито на наградените!

Весела Коледа и Щастлива Нова Година и на наградените и на не-наградените!
Да сме живи и здрави, веели и щастливи!
Очаква ни още много работа!
Награди ще има за всички!
;-) :-D


Ама, какъв партиен финал му дръпнах!
А?

;-) :-D :-D ;-)

22.12 2012 в 10:26

Не е толкова същетвенно кой дава наградата важното е за какво е дадена и кой я получава!
В случаят я получиха хората които ме били там и сме участвували и преди това!

Никой не е отишъл там за да покрива критериите на друг! В случаят на тебе!
И се старай да не задаваш ценности на другите! Не си натрапвай светогледа!

Направете това, направете онова!

Вземи и го направи ти!

И когато направиш нещо значимо (или не) тогава давай оценки на другите! Но от позицията на стойностен човек направил нещо добро.

20.12 2012 в 10:23

Направете портрет и на организацията стояща зад "Човек на годината", защото една награда не значи нищо ако не познаваш този който я дава. Ако агент Гоце ги беше наградил с орден "Стара планина" пак ли щяхте да се радвате?

20.12 2012 в 09:06

Да, страхотно! :)

19.12 2012 в 21:52

Браво!