По имената им ще ги познаете

Евгений Дайнов Последна промяна на 07 октомври 2012 в 13:43 12286 23

Евгений Дайнов
Евгений Дайнов

 

Качеството на дадена политическа система личи по това какви хора привлича и издига нагоре. И не на последно място – по това как се казват. Защото доминиращата културно-политическа среда привлича хора, които са подобни на нея. Изтънчената среда привлича изтънчени хора, възпитавани в културни семейства. Просташката среда привлича простаци, израснали в съответните коптори – и носещи съответните имена.

Или накратко: по имената им ще ги познаете.

Улегналите държави знаят, че до властта не бива да бъдат допускани хора от варварски или недостатъчно цивилизовани среди. Затова, например, висшата власт в Англия никога не се оказва в ръцете на хора с имена като Кевин, Гари или Конър. Нейните премиери се казват предимно Уинстън, Харолд, Едуард, Джеймс, Антъни или Джон. Единствената жена премиер също не е Стейси или Шарън, а – Маргарет.

Българската държавност се подготвя и установява от хора с имена като Георги, Васил, Петър, Димитър, Иван, Христо, Ангел, Стефан и екзотичния Захарий. Тези хора се казват по този начин, защото така са наименувани от съответните си семейства – с малки изключения все буржоазни или даскалски. Ще рече: семейства, в които цивилизацията е на почит, и които градят планове за по-добро бъдеще както на децата, така и на страната си.

Подобни имена доминират в управлението на страната чак до края на 1940-те години. Дори първите комунистически управници, бидейки продукт на подобни семейства, носят имена като Васил, Георги и Антон. След масовата национализация от 1947 година, обаче, и последвалата бърза комунизация на страната, буржоазните и даскалски семейства са обявени за подозрителни. Властта започва да рекрутира своите кадри от социалното дъно – от най-долните среди, вегетиращи в някакво свое си регионално варварство, останали дотогава напълно невидими (каквито са горските цигани в момента, например).

Властта на цилиндрите и меките шапки отстъпва пред властта на каскетите.

Деградацията на социалната база на властта веднага проличава в деградацията на имената на властимащите. Вместо Васил и Георги (комунисти, но с меки шапки), управляват Вълко и Тодор (пак комунисти, но с каскети). Каскетният период продължава до края на 1960-те години и овластява хора с имена като Мако, Пеко и Тано. Женският еквивалент са Цола и Дража.

През 1971 година въпросният Тодор увековечава властта си с личната си „Живковска” Конституция. Вече няма нужда да се прави на момче от село – и сменя каскета с мека шапка. Иска да бъде приеман като сериозен държавник не само в Москва и Душанбе, но и „на Запад”, където каскети се носят само от неквалифицираните работници. Сменяйки шапката си, Тодор сменя и хората около себе си.

Заедно с каскета на Тодор на бунището на историята са захвърлени Пековци, Маковци и Тановци. Властта постепенно минава в ръцете на хора с имена като Александър, Андрей и Огнян – имена, показващи амбицията на родителите за напредък, свързан с Москва; както и на по-традиционните за здравите български семейства имена като Димитър, Стоян и Петър. Част от тези хора в крайна сметка организират преврата срещу Тодор и влизат в следкомунистическия период с преименуваната в БСП комунистическа партия.

Подобни са и имената на първото поколение лидери на СДС – Петър, Петко, Александър, Иван, Стефан, Георги. В двата края на този регистър има както „каскетни” (Желю), така и съвсем аристократични, като за цилиндър имена (Филип). Обновлението на лидерските кохорти както в БСП, така и в СДС не води до драматична промяна на доминиращите в (и около) властта имена. Елитът, формиран около завърналия се и поел властта Симеон също остава на ниво „средна буржоазия”, без да се издига до равнището на цилиндрите, но и без да пропада в долната земя на каскетите. Това статукво се запазва и по времето на тройната коалиция.

Идването във властта на ГЕРБ обаче произведе срив, сравним само с онзи от 1947 година. Властта върху парламента попадна в ръцете на Цецка, а властта върху сигурността на страната – на Цецо. В банката на друг Цецо правителството реши да си държи парите, за да може въпросният Цецо да финансира пропагандна правителствена медийна империя. Здравен министър стана Нанев, военен – Аню, а Тотю – социален.

При ГЕРБ обаче властта не остана само в ръцете на правителството. То лансира във властта свои близки приятели, като им раздаде големи парчета от икономиката, за да ги превърне в нещо средно между монополисти и феодали. Спас, лансиран от СДС и закрепил се при Симеон, се превърна в любимия на властта (и на нейните пари) телекомуникационен бос. Цоло се превърна в най-богатия българин, за да участва в епопеята на премиера с магистралното строителство. Заради интересите на Цеко пък ГЕРБ си навлече първото масово гражданско неподчинение от години – окупацията на Орлов мост. Дори снабдени (по рождение) с нормални имена фаворити на ГЕРБ бързо се сдобиха със съответните прякори, като например двамината депутати, известни съответно като Мозъка и Фаса; или местните партийни координатори, откликващи на прозвища като Фафлата или Пицата.

Мако, Тано и Пеко, докато бяха във властта, строиха със съветските си другари Кремиковци и АЕЦ "Козлодуй", цензурираха медиите, привикваха рокаджии в милицията и биеха печати по голите бедра на момичетата. Днес, властта олицетворявана от Цецка, Цецо, Цоло и Цеко, се чуди, как да направи с руските другари АЕЦ "Белене" и "Южен поток", цензурира медиите и привиква рапъри в полицията.

Е, верно, днешната власт не бие печати по голите бедра на момичетата, а дори окуражава максималното разголване на своите чалга-приятелки. И все пак стои въпросът: за какво ручахме жабетата, щом от Мако, Тано и Пеко стигнахме до Цецка, Цоло и Цеко? 

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

09.01 2013 в 21:49

Анализът на Евгени е страхотен. Абсолютно отговаря на историческата логика от последните 200-500 години в Еропа и наоколо. Приемането му буквално и критикуването му заради изключенията от правилото не е логично - той е прав в същността на анализа си. Подкрепям го напълно. Не виждам политически пристрастия в изводите му. Обективен е. Ето, почти рецензент на статията му станах без да съм на нивото му. Изводът е ясен - без вековни традиции и благородническа класа държавата е неустойчив исторически създатък - от това правило, ако се огледаме назад във времето, та до наши дни не прави изключение ни една нормална държава.... А тома горе са имената ми от 300 години назад до наши дни - започнали са от Добрю и Дялю, а нататък са Васил,Димитър ,Господин и т.н. - май от овчари предците ми са станали поне занаятчии и интелигенти :))) - такива ми ти работи, върви,че разбери ........

02.01 2013 в 12:39

За името Евгени сте в грешка: не е от руски произход, но е внедрено там. Коренът на името е гръцки, a самото значи "добър род". Името Ойген е немско, бивайки "преселено" в Русия се превръща в Евгени(й). Информирайте се преди да пишете, не е проява на добър вкус и развит интелект!!!

18.12 2012 в 14:36

Санчо, г-н Дайнов никъде не твърди, че човек с народняшко име непременно е човек без лични стойности или пък лош човек по подразбиране. Статията се отнася до това, че хората с народняшки имена, дори и да са добри хора, не са подготвени за властта. Много лесно тези добри хора с изявени лични качества биват манипулирани и от тях нищо добро не може да се очаква, въпреки че самите те са убедени, че правят само добрини. Е, някои са си гадняри... Не името определя действията, но името подсказва от какво обществено стъпало се е изкачил носителят му и какво може да се очаква от него.
В повечето случаи - нищо добро. Което не означава автоматически, че хора от висшите слоеве, носещи традиционно тежкарски имена, непременно са големи държавници.

13.12 2012 в 09:51

Този човек, Енгенчо де, не разбра ли, че каквото и да направи хората не го възприемат като нормален човек. Е, Азис стана известен с показване на голия си задник, но макар че пее не лошо не може да се каже че го възприемат като нещо голямо освен като просто и глупово момче, което сам или с помоща на някои други хора използва слабостта и простотията на подобни на него хора от тълпата. Та така е и с другаря Дайнов. Сигурно ще напише и изкаже още простотии. С това ще вдига пушилка около себе си. Пушилката обаче бързво отминава и той също изчезва като нея.

27.10 2012 в 11:36

Хехе, доживях моята съученичка Достена да се цитира като авторитет :)
А да знаете бай Пешо пък какви ги разправя...

27.10 2012 в 11:30

Евгени Дайнов е извънредно нагъл тип. Както навсякъде, и всичко, което е писал (драскал) е нагло, но не знам защо наглостта му минава за някаква (селска в недобрия смисъл) интелигентност.
Дайнов е човек вреден за българския обществен живот. Той именно подменя интелигентността с наглост и фалш.
Че кой е Дайнов, също Евгений (може би Онегин или нещо друго братско-съветско-руско)
Син на член на Политбюро на Българската комунистическа партия и посланик (разбирай ченге от ДС) в Лондон. Евгений е работил в комунистическото АОНСУ заедно с Първанов и подобни, учил в Оксфорд, където е учила Людмила (пак като Евгений руско име) Живкова, на стипендия на нейната (на Людмила Живкова) фондация.
Всичко това разкрива Достена Лаверн в книата си Експертите на прехода, легитимно произведение, което представлява защитена във Франция докторска дисертация.
Ако бях на мястото на Евгений, след документираните и признати от научните среди във Франция разкрития на Лаверн за него, щях да се скрия не в село Миндя от където е Евгениййй, а отвъд Миндя и да не смея от срам да си покажа носа, камо ли да продължавам да дращя безсмислици по вестниците.
Но комонистическото отроче е просто само нагло, като останалите такива като него.
Единствено мога да кажа - време е да се премахне подмяната на демокрацията от бръщолевенията на комунистическите издърнки и истината - с фалшификати, а интелигентността - с наглостта им.

25.10 2012 в 01:13

Всичките тези "аристократични" имена - Петър, Александър, Стефан и т.н. са гръцки, християнски, вкл. Евгени. Другите са стари български имена, запазени в селата, а известно е, че България е била с над 80% селско население. Е, какви да са им имената...
Статията е доста повърхностна и логиката й може да бъде лесно разбита с купчина примери. Само един - ЦЕКО ТОРБОВ!
Явно някой като Волен не е попаднал на този сайт, та да извика: " Защо се срамите да се наречете с български имена!"

23.10 2012 в 11:28

Бащата на Евгени Дайнов също е сгрешил, но това не му пречи да пише и да дава мнение по такъв въпрос/ а не само по него/ И с името Евгени можеш да се изложиш, нищо че се снимаш с китара , имаш опашка на главата/ това какво ли пък значи/ Даже и да имаш званието " Професор от НБУ" отведнъж лъсва същността му- на комплексар. Но друго си е да си син на номенклатурен другар от БКП и да си се специализирал в Англия преди 1989. Давай, Дайнов, има още неомърсени неща.

15.10 2012 в 16:51

Да се лустрира името Антон трябва ... ( в краен случай да се направи изключение, но да се замени с Антоний, по имперско е някак си, не намирисва на пролетарска пот)

15.10 2012 в 16:46

Глуповати имена? Нима дядовците на всички са били глупаци и неудачници? И кое е по глупаво -да се казваш Пеко Мицов като дядо си, или примерно Кевин Звезделинов (или нещо от тоя род ) ...Липсата на памет или срамът от предците не е проява на чувство за хумор, а по- скоро на слабоумие или комплекси за малоценност.