На 15 декември България отбелязва двадесетата си годишнина откакто подаде кандидатурата си за членство в ЕС. По случая бившият министър по европейските въпроси на Ирландия Дик Рош направи на страницата на EurActiv обзор на пътя на България към пълноправното членство в ЕС и задава въпроса дали начинът, по който съюзът се държи със страната е справедлив.
Дик Рош е бивш министър на околната среда и европейските въпроси на Ирландия и член на "Групата на приятелите на общностния метод". Групата е организатор на кампанията за "Конвенция на бъдещето на Европа" и активист за запазването на разпоредбите в Договора за ЕС, които предвиждат равенство между държавите членки в ЕС.
В деня, когато България стана член на ЕС (1 януари 2007 г.)говорих със свой колега за тогава новия член на ЕС. Церемониите по встъпването в София бяха относително спокойни и резервирани. Коментирах, че е добре, че обществото е реалистично и предвижда предизвикателствата, които членството ще му поднесе. Моят познат коментира, че умереното празнуване в България е по-скоро в резултат от смесените чувства относно идеята за самото членуване в ЕС.
„ЕС отправя груби и намесващи се във вътрешния живот на страната искания към България за промени в конституцията ѝ. Това е нещо, което никоя страна, която е вече член на ЕС, не би приела“, каза ми той. „Преговарящите в ЕС не успяха да признаят смелостта на българските водачи, които поеха политически рискове да вкарат страната си в ЕС“, добави той. Той посочи решението на българския външен министър Соломон Паси да затвори атомните реактори на страната без предварителното одобрение на парламента, както и това на Ирина Бокова, настоящия генерален секретар на ЮНЕСКО, да изпрати кандидатурата на страната за членство в ЕС в момент, когато България можеше да се обърне в друга посока. Ако те бяха проявили по-малко смелост, България нямаше да стане страна-членка на ЕС през 2007 г., а сега щеше да бъде в положение, подобно на това на Молдова. Според моя познат „старите“ страни-членки на ЕС не могат да съчувстват на новите членки и това повдига въпроса колко „равни“ са те в разширения ЕС. Тогава коментарите му ме шокираха.
Тази седмица отбелязваме двадесетата годишнина от кандидатурата на България за членство в ЕС и осмата година от самото ѝ членство и съм все по-малко сигурен, че познатият ми греши.
Може би дебатът по предложението на Европейската комисия да промени Директивата за възобновимата енергия от 2009 г. разкри проблема за равенството между страните-членки. Директивата показа политиката за производството на енергия от възобновими източници в ЕС като метод за покриване на задълженията на ЕС в борбата му срещу глобалните климатични промени. В този случай за страните-членки на ЕС като България, Румъния и Унгария задължението да използват 10% възобновима енергия в транспорта си би довело до положителни промени, подобни на тези в САЩ преди три десетилетия. Етанолните квоти в САЩ доведоха до тиха революция в американското земеделие и селски живот. То накара местните фермери да произвеждат повече храна и повече гориво – етанол и повече високопротеинова храна за добитъка. Промяната докара повече инвестиции и работни места в селските райони, допреди това поставени на колене. Тя даде на фермерите, познаващи допреди това само несигурност, равномерен и добър приход.
Европейската директива обещава да донесе подобни облаги на страните от Централна и Източна Европа, които имат неосъществен потенциал да развият биогоривна индустрия, която може да създаде хиляди работни места, да даде ново препитание за фермерите и инвестиции в едни от най-бедните региони на ЕС и да помогне на Съюза да постигне целите си за използване на възобновими енергийни източници и да намали зависимостта му от вносно гориво.
Нещата изглеждаха добре, докато ЕК не реши да намали десетпроцентната квота на 5%. Предложението имаше смразяващ ефект върху инвестициите. Директор на една от водещите в ЕС компании се оплака, че „нефункциониращата политика на ЕС превръща компаниите, занимаващи се с „чиста“ енергия в „зомбоиндустрия“. По време на дебата по предложенията имаше изразени притеснения, че политиката на ЕС по биогоривата ще доведе до заграбване на земеделска земя в развиващите се страни, че ще доведе до поскъпване на цените на храните. Както винаги се стигна до компромисно решение. Квотата не бе отрязана наполовина, а намалена на 7.5%. Промените бяха насочени срещу интересите на „новите“ членки на ЕС. Големите производители на биогорива в „старите“ страни членки могат да живеят с новите правила, но не и новите страни-членки. Ревизията на директивата и забраната за субсидиране на биогоривата затваря вратите пред възможността на селските райони в ЦИЕ да се насладят на пробива, осъществен от селските райони на САЩ.
Има и още един обрат в историята. През 2013 г. водещи компании от бранша публикуваха свои предложения с надежда да влеят малко здрав разум по въпроса за биогоривата в Европейската комисия. Тя от своя страна държа у себе си предложенията, но чисто и просто отказваше да ги публикува.
Това го казвам, не за да припомня дебата за възобновимата енергия, а за да се върна на основния въпрос – този за това доколко са равни страните-членки на ЕС. Европейският съюз в действителност ли е съюз между равни? Или, перифразирайки автора Джордж Оруел – дали ЕС е място където всички страни- членки са равни, но има някои, които са по-равни от другите? Няма съмнение, че интересите на западните, по-стари членки на ЕС смазаха тези на новите от Централна и Източна Европа. Във времена, в които все повече граждани разлюбват европейския проект, този въпрос става все по-актуален.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
29.01 2016 в 14:00
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
15.12 2015 в 22:33
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
САЩ повдигнаха обвинение на индийски милиардер за подкупи на стойност 265 млн. долара
Koel
Банан, залепен с тиксо за стена, се продаде за 6,2 млн. долара