Quantcast

10 тези за изборната математика и внушенията "кой печели от промени в начина на гласуване"

Боряна Димитрова Последна промяна на 07 февруари 2014 в 20:00 20244 13

Боряна Димитрова
Боряна Димитрова

Откакто президентът предложи три въпроса за национален референдум по изборното законодателство, се появиха редица публикации, претендиращи, че им е ясно, знаят, или могат точно да изчислят коя партия биха „облагодетелствали“ евентуалните промени и как те биха предопределили развитието на България. Опитите да се измести фокуса от това кои дефекти на сега съществуващата изборна система трябва да бъдат премахнати към постулирането на сигурни печеливши и губещи, със сигурност ще се множат. Вероятно не е излишна и такава гледна точка, но винаги е добре да имаме предвид поуките от многобройните европейски електорални изследвания, както и примерите от по-ограничената българска практика. Избрала съм десет от тях. Със сигурност могат да се добавят и още:

1. Няма устойчива избирателна система, която еднозначно да облагодетелства една партия. Дългогодишните демокрации (като САЩ, Германия, Франция, Великобритания и пр.) имат доста различни и продължително действащи изборни системи. Това не е попречило в нито една от тях да се сменят на власт както леви, така и десни партии, да печелят с по-голямо, или с по-крехко мнозинство.

2. Общ процес за САЩ, Канада, Европа през последните десетилетия е намаляването на партийната лоялност и нарастването на дела на т.нар. независими или мобилни избиратели. Измежду многото следствия от този процес (например, експлозията на нови партии и движения) е снижаването на прогностичната стойност на чисто математическото моделиране, опиращо се на скритата предпоставка за устойчивост на електоралното поведение. Същевременно се увеличава значението на емоционалните, социално-психологически и ситуативни фактори, характерни за съвременните рискови общества. Отчитането им изисква прецизен анализ на променящия се социален и политически контекст.

3. От 1979 г. се развива платформата „Европейски електорални изследвания“, http://www.eeshomepage.net/, в която участват едни от най-авторитетните учени в тази област от водещи европейски университети. Тя е натрупала огромна база данни, анализи и сравнения между електорално поведение, избирателни системи и социални промени. Общият извод, до който достигат изследователите е, че влиянието върху вота на избирателите може да се установи само чрез комбинираното изследване на избирателната система, елитите, медиите и конкретния социално-политически контекст. Екстраполирането на вече известни резултати от избори назад или напред във времето, отчита само един от компонентите (електоралните нагласи при действащия изборен закон), но не взема предвид останалите фактори, които при други изборни правила или политически климат, също биха се променили.

4. В България са правени опити на база на резултатите в изборните секции да се моделира чисто математически вота за дадена политическа сила при определен условия (избирателна активност, повторяемост). С изключение на вота за ДПС, който почива на съвсем други характеристики, всички останали опити са били грешни и заблуждаващи за партиите (2001, 2009г. и пр.) И това не е заради лош математически модел, а заради подценяване на социологическите и политически фактори.

5. Влиянието на компонентите на избирателната система може да бъде отчитано като обща посока на влияние, но само в съвкупност с останалите елементи на политическата среда. По отношение на конкретните дилеми в България три тенденции могат да се смятат за силно вероятни: 1/ Увеличаването на броя на избирателите чрез задължително, или електронно гласуване, намалява тежестта, „потапя“ контролирания и купен вот. Не защото може да го преодолее на 100%, а защото го обезсмисля. От увеличаване на избирателната активност „страдат“ най-много партиите, които имат абсолютно твърд и контролиран електорат, който не може да „накаже“ своите представители; 2/ Електронното гласуване дава шанс за приобщаване към електоралното тяло на избиратели, които по различни причини (хора с увреждания, живеещи вън от България и пр.) не могат да упражнят правото си на глас. Може да се очаква ръст на избирателната активност от страна на по-млади и образовани хора (които биха упражнили дистанционен електронен вот), но е възможно настоящите очаквания за прилив на гласове да са силно преувеличени. Упражняването на вота не зависи само от възможността, но и от степента на приобщеност на живеещите вън от страната с нейните проблеми, а българската държава прави твърде малко за това; 3/ Пропорционалното гласуване като правило раздробява вота, дава шанс на повече партии да влязат в парламента, докато мажоритарното, обратно, фаворизира големите партии. Най-облагодетелстващ големите партии е мажоритарният вот на един тур; по-голям шанс за алтернативни кандидати дава мажоритарният вот на два тура, особено ако могат да участват не първите двама, а трима кандидати, спечелили над определен процент (каквато е системата във Франция) и ако избирателните райони са по-малки.

6. Всички изследвания, както в България, така и в европейските страни показват, че вотът на негласуващите се разпределя аналогично на този на гласуващите (това важи както за индикаторите, които отчитат „втори по предпочитание вот“, така и „форсиран“, т.е. близък до задължителния, вот. При хипотеза преференциална пропорционална, или смесена система по-високата избирателна активност по естествен път би намалила шанса на най-малките партии (тези 20-30-40 формации, които получават около и под 1% на изборите) и би увеличила тежестта на най-големите и средните – които се колебаят около 4%-та бариера. Това важи за всички партии, безотносително от характера им – десни, леви, националистически, популистки и пр.

7. Демографските прогнози за България са силно песимистични. Което означава, че все по-малки групи ще имат все по-голяма тежест на изборите в следващите десетилетия, а това все по-силно ще изкривяват резултатите. На този фон дебатите за номериране на бюлетини, за перфориране и пр. и пр. са дебати на ланшния ден и на отработените схеми. За всеки политик и гражданин, чийто хоризонт не свършва до отсрещната махала, е стратегически важно да се създадат условия за разширяване на избирателния корпус, за да може максимален брой хора да бъдат привлечени да гласуват.

8. За нито една страна не е добре да прави чести промени в изборното си законодателство. Промяната в правилата преди всеки следващ избор е сред най-ярките прояви на политическото инженерство. Точно невъзможността да се предвидят всички кумулативни ефекти, обаче, и най-вече – промяната в политическия климат, води като правило до крах на изборното инженерство ( експериментът с 31 мажоритарни мандата, лансиран от Г.Първанов и ощетил БСП с 5до 7 мандата). Затова не „предвиждането на победителя“ е главното при добрите изборни системи, а устойчивостта им и участието на избирателите.

9. Водещ аргумент за промени в изборната система е отстраняването на доказани дефекти на действащото изборно законодателство и практики и повишаване на доверието в изборния процес. Това е основният тест, на който би трябвало да бъдат подложени евентуалните законови промени, а не на спекулативното пресмятане кой ще спечели и кой ще загуби.

10. Няма идеална избирателна система. Нито пък изборната система автоматически води до повишаване качеството на политическия живот. Надали някой се заблуждава, че ако приемем немската избирателна система, България ще заприлича на Германия. Но надали и някой се заблуждава, че ако Германия имаше и половината от нашия контролиран вот, или толкова голяма емиграция, щеше да предприеме спешни промени в изборното си законодателство. Това е разликата с България.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

02.03 2014 в 09:49

"коя партия биха „облагодетелствали“ евентуалните промени"?
Мажоритарните избори в 240 едномандатни избирателни района в два тура ще облагодетелствуват единствено хората. Възможността и шансът на хората на България да се отърват от назначаваните от сегашния задкулисен "елит""политици" е в такава промяна.Тези избори могат да дадат и прозрачност на процеса на вземане на решения и отговорност на управляващите за взетите решения.
Иначе Б.Д. е права. Никоя система сама по себе не решава нещата.

10.02 2014 в 19:18

Как да гласувам, можете ли да ми помогнете?
1. „ДА” при мажоритарни избори в два тура за 100% „народни избраници” , може би „ДА” при 50/50, „НЕ” за „партийни избраници” при останалите варианти - мажоритарни в един тур - за част /колко?/, 50/50 или 100%.
2. „ДА” за задължително гласуване при мажоритарни избори в два тура за „народни избраници” , „НЕ” за „партийни избраници” при останалите варианти.
3. „ДА” при „електронно” гласуване от РС за избиратели извън територията на България и в оборудвани избирателни секции в България, „НЕ” при неясен въпрос.

09.02 2014 в 19:53

С ИК на Лая Манолова и с неговия чл.209 ал(2) цитирам:Бюлетините се подреждат в кочан по 100 бюлетини. При
откъсване върху бюлетината и върху кочана трябва да остава един и същи
номер, който да се сравнява от избирателната комисия след попълване на
бюлетината и преди пускането й в избирателната кутия
се отнема тайната на вота. Това никой ли не го вижда или е удобно за всички в НС? НОМЕРИРАНА бюлетина е СВЕТОВНА НОВОСТ.Даже при БКП не беше така.

09.02 2014 в 17:00

много подробен и добър анализ. С тази заблежка че общите неща за страни с улегнала дълго практикувана демокрация, не са обезателно приложими към нашия случай. Не са приложеми и поради съществна разлика в манталитета на българина от манталитета на западноевропееца или американеца. Вярно, изборите са малко игра на хазарт. Но толкото видимото дробене на дясното у нас и в други бивши комунистически страни е нещо което изисква специално изследване. У нас лявото изглежда по здрава, макар пож физиономия още да не е изчистено. Но дясното може да мимикрира в псевдодясно и конюктурно.

08.02 2014 в 21:20

Най-малката партия управлява България, а най-голямата партия е в опозиция, каза по БТВ лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Затова Ахмед Доган е най-добрият политик на прехода.
Този парадокс показва преди всичко колко е калпава избирателната ни система, а не толкова колко е велик политикът Доган. И колко много се нуждае от ремонт. Нека да поставим същия Доган в условията на избирателната система на САЩ - дали би станал повече от разсилен на губернатора на Калифорния???

08.02 2014 в 18:31

"Тая Боба тръшна в земята и Мира Янова-Радова , дет е такована как малка от дрът пиргиш"

Напълно си права Марийке .... тая мое да изкара и 140% за герп .... толкова много си верва и обича

08.02 2014 в 10:48

Наистина публикацията е хубава и обективна. Учудва ме хъсът да коментираш нещо, което не разбираш. Моят съвет е да изчетете Теорията на публичния избор, Теоремата за медианния избирател, функцията на политика; функцията на бюрократа. Също така - що е пряка и що е представителна демокрация и как те разкриват вота на избирателя. Едва сетне давайте мнение за авторката. Празани и кухи коментари, които ще се превърнат в празен у кух вот.
У нас най-активните гласоподаватели са пенсионерите /те спадат към "твърдия електорат"/ и през последните години стимулирания електорат /роми/ и тези групи определят как?, колко?,какви?, и какви? блага ще произведем в националното стопанство и как ще ги разпределим. При все, горецитираните групи определят отговора на тези въпроси не трябва да се изненадваме от резултатите. Каквито изискванията определени, чрез вота НА ИЗБИРАТЕЛЯ такива и резултатите - ЦИГАНИЗАЦИЯ!

08.02 2014 в 09:54

Уважаема госпожо, съжалявам Ви, червеното у Вас е отвратително.

08.02 2014 в 00:43

"Затова не „предвиждането на победителя“ е главното при добрите изборни системи, а устойчивостта им и участието на избирателите."
____________________________
Аз, за разлика от дипломатичната Боряна, ще съм вулгарно точен:
ЕДНА КАЧЕСТВЕНА ИЗБОРНА СИСТЕМА НЕ МОЖЕ ДА ПЪЛНИ ПАРЛАМЕНТА С НРАВСТВЕНИЯ ОТПАДЪК НА НАЦИЯТА. Верно е, че във всяко стадо има мърша, но ако стадото Парламент е съставено преобладаващо от мърша, то разпадането на държавата и нацията е неминуемо.

08.02 2014 в 00:35

До Таня:
Ти да не би да си Таня Буруджиева? Която разбира от социология колкото на дядо ми магарето разбираше музиката на Моцарт...