В главата на избирателя: Как политическата пропаганда използва нашата психика

Той гласува за силния, защото иска ред. Тя мрази политиката, защото я е страх. А ние просто искаме да принадлежим към нещо. Всички ние сме избиратели. Всички ние сме мишени.

Политическата пропаганда не стреля на сляпо. Тя се прицелва точно, умело и безмилостно. И все по-често често уцелва.

Днес думата „пропаганда” рядко се използва открито, но тя присъства навсякъде – от телевизионните студия до TikTok видеата. Политическата пропаганда е не просто разпространение на политическо мнение. Тя е целенасочено и често подвеждащо влияние върху възприятията и поведението ни, с цел да подкрепим определена кауза или партия.

Съвременната политическа пропаганда не се нуждае от тоталитарна държава. Тя се движи по фийдовете ни, звучи в гласовете на „нашите”, виждаме я в образите на „другите”, в емоциите на страха, гордостта или омразата. Тя обаче не действа еднакво на всички, а се прицелва в специфични уязвими психологически типове – в най-слабите и податливите на манипулация сред нас.

Когато сме с високо ниво на тревожност, които изпитваме постоянна несигурност (икономическа, социална, културна) сме естествени мишени за политическа реторика, която предлага силен ред и сигурност. Пропагандата тогава работи чрез послания от типа „Само ние можем да ви защитим.”; „Те идват, за да ви вземат страната/ децата/ ценностите.” Това е политическа „терапия” чрез страх, а когато страхът е достатъчно силен, рационалният избор се деактивира.

Когато сме с ниска медийна и критична грамотност ние не различаваме мнение от факт, не търсим вторични източници, не разпознаваме подвеждащата информация. Често вярваме на заглавието, а не на съдържанието и мислим, че „щом го казаха по телевизията”, значи е вярно. Затова сме и особено уязвими към фалшиви новини, манипулирани заглавия и емоционални твърдения без доказателства.

Социалната изолация, чувството за загуба на идентичност или несправедливост предизвиква висока нужда от принадлежност и ни кара да търсим група, която да ни даде смисъл. Политическата пропаганда веднага ни предлага готова идентичност: „Ние, българите”, „Истинските патриоти“, „Честните, които се борят срещу мафията”. Това са послания, които не убеждават с логика, а създават усещане за „ние” срещу „тях”, което е мощен психологически наркотик.

Човешкият мозък не е рационална машина. Ние страдаме от десетки когнитивни изкривявания (пристрастия и илюзии), които пропагандата използва: приемаме по-лесно информация, която потвърждава това, което вече вярваме; вярваме повече, когато информацията идва от „наш човек”; ако нещо се повтаря често, създава илюзия за истина и започваме да го вярваме, дори да няма доказателства.

Все по-често общуваме само с хора, които мислят като нас. Алгоритмите в социалните мрежи подхранват това до безкрай. Резултатът е живот в ехо камера – усещането, че „всички мислят така”, когато това е просто балон. Това ни прави уязвими на крайни убеждения, поляризация и демонизация на опонента. Вече не просто не сме съгласни, а вярваме, че другите са „врагове на народа”. И ги мразим.

Политическата пропаганда е силна, но не е всесилна. Най-силното оръжие срещу нея е осъзнатостта. Можем да се защитим като мислим критично, като използваме различни източници, за да балансираме медийния си поток, като се научим да разпознаваме емоционалната манипулация, която ни кара да се чувстваме ядосани, уплашени или виновни, като проверяваме информацията чрез сериозни и достоверни източници, като разговаряме с различно мислещи (излизането от балона е най-сигурната защита срещу поляризация).

Политическата пропагандата не е просто политически инструмент, а е психологическо оръжие. И тя действа само, ако сме неосъзнати. Затова най-сигурната защита не е цинизмът, а информираността.

Манипулацията не побеждава, когато е най-умна. Тя побеждава, когато престанем да мислим.

Изборът е наш. Всеки ден.

Следете новините ни в GoogleNews