Тази война е съвсем истинска и ще продължи дълго

Започвайки войната в Украйна Путин стана жертва на самия себе си. Сбърка жестоко. Хвана се в капана на собствените си лъжи.

Още на 24 февруари 2022 г. бе ясно, че обявеното от него СВО (специална военна операция) няма да е "Киев за три дни" и че никой в Украйна не чака руските танкове с цветя, хляб и сол. Началото на истинска, кървава, брутална и зловеща война в Европа шокира целия цивилизован свят. И имаше ефекта на отрезвител за приспаното западно общество. Светът се бе върнал на 1 септември 1939 година - в момента когато танковете на Хитлер навлязоха в Полша.

А всичко вървеше толкова добре за кремълския диктатор.

Анексията на украинския полуостров Крим бе минала по мед и масло, а хиляди "путинферщеери" (Б. ред. - Putinversteher - германски неологизъм за хора, които вярват безпрекословно във всички абсурдни аргументи на бившия кагебист. Изразът до голяма степен се припокрива с термина "полезни идиоти", приписван на Владимир Илич Ленин за хора от западните общества, които искрено подкрепят идеите на болшевиките) от всички европейски държави бяха убедени, че Москва възстановява историческа справедливост, че иде реч за легитимни интереси, че Крим винаги си е бил руски...

И тук аналогията с Хитлер е съвсем директна. Добрата стара Европа бе позволила "аншлуса" на Австрия и Мюнхенския сговор от 1938 година, с който германският фюрер сложи ръка на Судетска област на Чехословакия.

Реакцията на анексията на Крим и нашествието в Донбас не получиха адекватен отговор. И също като Хитлер, окуражиха Путин да повярва, че всичко ще му се размине безнаказано. И не става дума за въведените полусанкции и официалното заклеймяване, Европа не направи почти нищо за противодействие на антиевропейската пропаганда.

Европейският съюз и либералната западна цивилизация като цяло отдавна бяха забравили за средствата и механизмите на пропагандата. Бяха се превърнала в удобна жертва на хибридни атаки, на които прекалено дълго време се гледаше с насмешка. В началото бяха абсурдно звучащи и наглед безобидни твърдения за "забраната на кривата краставица" и "официално разрешената педофилия" в Скандинавия, но после се стигна до директни намеси във вътрешните дела дори на държави, които не са "пета колона", а са с устойчиви демокрации. Руската пропаганда помогна както за Брекзит, така и за възхода на редица радикални и крайнодесни партии в различни европейски страни. Всичко това бе способствано от алгоритмите на социалните медии, които все повече се превръщаха в балон за мнения, съвпадащи с нашето - прекрасна среда за това да разкажем как ни ръсят с кемтрейлс, че сред нас бродят рептили, за страшните илюминати, за това че земята всъщност е плоска и за това, че ваксините убиват. Така абсурдни и лесно опровергаеми твърдения привлякоха огромни групи последователи.

В продължение на 10 месеца OFFNews осъществяваше инициатива „Информация срещу дезинформацията“, финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС), която се опита да обяснява основните механизми на работа на пропагандата. За това как можем да я разпознаваме и как да се предпазим от нея. Правихме и постоянен мониторинг на пропагандните и дезинформационни внушения срещу ЕС, НАТО и срещу демокрацията като цяло. И попаднахме на десетки, а може би и стотици примери, за които разказахме на читателите си. Стараехме се да отговаряме на фейковете, изградени върху обществените страхове с факти.

Ако се върнем съвсем малко назад, не с години, а с броени месеци, ще видим как дезинформационните твърдения често имат ефекта на метеорит. Те са ярки, но мимолетни. Възпламеняват разгорещен дебат, събужда гняв и радикализъм и изобщо не се интересуват логични аргументи. После скандалната тема бързо угасва без въпросните гневни хора да са осъзнали, че са станали жертва на дезинформация. В общество като българското, в което медийната култура е на последно място в рамките на ЕС, това може да е много опасно.

За съжаление каквото и да говорим, каквото и да правим, промяната няма как да е лесна, щом дори председател на медийния ни регулатор разпространява хибридната пропаганда на Кремъл.

Днес вероятно почти всеки е забравил, но в началото на тази година много масово се разпространяваха твърдения как срещу приемането ни в Шенген по въздух и вода България е поела ангажимент да приеме десетки хиляди бежанци от Афганистан, в което нямаше нищо вярно.

Фактът - не дойдоха!

После пропутинската партия Възраждане съчини новината, че паметникът Шипка ще бъде разрушен, че там вече били поставени огради, които да попречат на хората, които искат да отпразнуват 3-ти март да не могат да стигнат до върха. Единственият довод е, че щом са нарязали Паметника на съветската армия, по-известен сред софиянци като МОЧА, сега нищо няма да им попречи да посегнат на Освобождението. Като враг отново са заклеймени "безродниците", "соросоидите", "либералните нечовеци", "антибългарските управляващи", "посолството".

Фактът - никой не спря хората да празнуват Освобождението на Шипка, никой не е бутнал паметника и никой няма намерение да го бута.

След това първо в социалните медии бе разпространено твърдение как ще махат стихотворението на Иван Вазов "Аз съм българче" от учебниците. За целта бе използвано едно единствено изречение от коментарна статия на външен автор в сайта на "Свободна Европа". Спекулацията обаче бе масово споделяна, коментирана и бе удобно тиражирана от опредени журналисти, медии и политици, насаждащи паника и страх. По правило с уклон към Кремъл и Москва.

Фактът - Никой не е махнал стихотворението на Иван Вазов "Аз съм българче" от учебниците. Никой и не иска да го маха.

Това, разбира се, са примери за целенасочена дезинформация, насочена директно към българската публика. Такива пропагандата на Кремъл използва на локално ниво в различни държави. В Германия фокусът е върху нецивилизованите мюсюлмански нашественици от Азия и Африка. В Северна Македония целта е обществото да бъде убедено, че Западът го унижава и цели да му отнеме правото на самоопределение. В балтийските държави повтарящият се многократно рефрен е как населението им се е стопило и как от отличниците в СССР са си разрушили икономиката и са се обрекли на нищета, влизайки в ЕС. Това се повтаря непрекъснато и за България, въпреки че изобщо не е вярно. Реалността е, че когато работеха Кремиковци, Химко-Враца и Плама-Плевен плюс още стотици мастодонти на централно планираната НРБ икономиката ни не е била по-силна, отколкото е днес. В същото време се тиражират манипулативни твърдения за икономическите успехи на Руската федерация.

Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила

Самият Джордж Оруел признава, че за модел на антиутопичната система в книгата се "1984" е комбинирал тоталитарните системи на нацистка Германия и на комунистическия Съветски съюз. Днешна Русия на Путин изглежда като прекопирано копие. Там нацистите се наричат денацификатори, потисничеството е свобода, а цензурата - независими медии. Кремъл обвинява Запада, че ограничава свободата на словото, борейки се срещу пропагандата. Че се нарушава правото на другата гледна точка, което е задължително в журналистиката. Но удобно забравя, че истината и фактите не са обект на гледна точка - няма алтернативна истина. 

"Западните цензори", блокирали изцяло пропагандни медии като "Раша Тудей" и "Спутник", и в момента позволяват масово тиражиране на наративите на Кремъл и облъчване на общественото мнение, включително с информационни агенти на местна почва. Затова пък "свободната Русия" не остави нито една независима медия. Под ножа през последните години паднаха изключително качествени руски медии, които днес трудно оцеляват зад пределите на федерацията. Списъкът е много дълъг - Ехото на Москва, Телеканал Дождь, Радио Свобода, Настоящее время, Важные истории, Гулагу нет, Новая газета... Редица журналисти и малкото истински опозиционери бяха набутани в затвора. Стигна се и до невероятни абсурди. Кремъл забрани Достоевски, Оскар Уайлд, Мураками и Стивън Кинг за ЛГБТ пропаганда.

Четирихилядници от цяла Европа, съединявайте се!

Тази година Москва бе особено активна в опитите си за хибридната намеса в политическите процеси в редица европейски държави. В някои случаи успя, в други - не. Очевидно е обаче, че възходът на популистите и крайнодесните в Европа не минава без финансовата и информационна подкрепа на Кремъл. Постигнат бе и впечатляващ резултат. По време на летните избори Европейският парламент се напълни с депутати, обслужващи интересите на РФ. За щастие те все още са изолирани от системните политически семейства. Но докога? 

И докато западните демокрации имат дългогодишни традиции и са устойчиви, то заплахата за държавите от Източна Европа е съвсем реална. Показателен пример затова са изборите в Молдова и Грузия. В тези страни Путинова Русия инвестира, и то много успешно, в партийно строителство и корумпиране на местни политически авторитети и резултатът от това е видим. Въпреки силните проевропейски настроения в задкавказката република местните управляващи от партията Грузинска мечта, правят всичко възможно да отклонят страната си от Европа и да я върнат отново в руската сфера на влияние. Включително и чрез зловещи изборни манипулации.

Наскоро Молдова за малко не се върна с години, ако не и с десетилетия назад. Чрез местен олигарх, избягал с милиард долара от страната в посока Москва, бяха похарчени милиони евро за купуване на гласове за проруски кандидати и за гласуване с "не" на референдума за членство в ЕС. Кампанията за малко не се увенча с успех. Гласовете в полза на евроинтеграцията изпревариха с по-малко от процент противоположната опция. 

Вместо финал

Пропагандата, дезинформационните и хибридни кампании срещу ЕС не са стихвали от години. Напоследък обаче усилията, които Кремъл инвестира в тях, са много по-мащабни. Особено след началото на пълномащабната война в Украйна. Това също е война, която не се води с оръжие. Война, която тепърва ще се ожесточава. Загубим ли я обаче, със сигурност ще дойдат и руските танкове.

Този документ (или друг продукт) е създаден в рамките на инициатива „Информация срещу дезинформацията“ , финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС). Изразените възгледи и мнения са единствено на авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ИООС. Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.

Следете новините ни в GoogleNews