Пак да кажа – няма добра власт, но има безконтролна власт и власт под контрол, който ограничава лошите ѝ практики.

Известни са два, впрочем свързани, типа контрол върху властта – медиен и граждански. По отношение на първия у нас отдавна няма кой знае какви очаквания, напоследък обаче като че ли губи значение и вторият, и то в най-радикалната си форма – протестите. Не че няма такива, напротив, през седмицата в около 30 точки в страната активно се протестираше. Но какво от това? Очертава ли се някаква различна политическа перспектива, повдига ли се нивото на солидарност в обществото, раждат ли се нови лидери на общественото мнение? С всеки изминал ден протестите сякаш се банализират, превръщат се в демократичен декор на една публична среда, в която думата „демокрация” все по-рядко се чува, включително от устата и на самите протестиращи.

Обезценяването на колективното недоволство тръгна още с въвеждането на негативния етикет „протестъри” и то за гражданите в политическия смисъл на понятието, които преди пет години излязоха на улицата в защита не на собствените си интереси, а на демократичните ценности. За да се стигне днес до протести без или поне с трудно различим граждански фокус. Исканията на част от тях фактически са пряко адресирани към премиера Бойко Борисов, който гледа да ги удовлетвори и така да ги превърне в нещо като „площаден пиар” на правителството. Някои искания пък са толкова рамкови – като справянето с бедността, например, че не стават за друго, освен за партийна пропаганда. Обикновено тук първа е БСП и лично Корнелия Нинова, но и президентът Румен Радев няма нищо против да се качи на тази лодка, колкото да създаде „решетникови подозрения” за намеса от Изток.

Протестът на майките на деца с увреждания е особен казус. И той започна с конкретни искания, които предизвикаха законови промени – доколко адекватни, е отделен въпрос. Но след „изцепката” на Валери Симеонов се превърна в най-голямата заплаха за управляващата коалиция, тъй като удовлетворяването на искането за оставката на хлевоустия патриот може да я разпадне. Майките обаче се борят за по-човешки живот на децата си и нито убедено са заявили, нито вероятно искат да събарят правителството. Това би било „колатерална щета” от протеста им, която да напомни за общата смътност на целите и ефектите от уличния натиск днес, за прекъсната връзка между тях.

Да протестираш, не е лесна работа и не е достатъчно да си недоволен, а още по-малко да си политически подкрепен, необходимо е гражданско умение да властваш върху властта. Иначе сблъсъкът вместо с нея става между протестиращи и непротестиращи. Както се случи по магистралите, блокирани от недоволните заради цената на бензина, върху които се нахвърлиха изнервените шофьори, а жандармерията трябваше да ги разтървава. В такива случаи резултатът е 1:0 за рефера.

Клипът за кастинг и реклама на студентската телевизия „Алма матер”, създаден от директора ѝ Башар Рахал, предизвика скандал, но някак безславен. Заваляха упреци в пошлост и сексизъм и като изключим самия директор, почти никой друг не го защити. А стилистиката му очевидно искаше да припомни славното студентско предаване „Ку-ку” от началото на прехода и да продължи младежката контракултура, която то създаде. Защо не се получи?

Първо, защото „Ку-ку” се роди от новопридобитото тогава право да прекрачваш общоприетите норми, което днес звучи анахронично и инфантилно. Второ, защото „Ку-ку” излъчваше смелост и воля за съпротива, а директорът Башар демонстрира самодоволство и изисква подчинение. Трето, защото, независимо че не приехме Истанбулската конвенция, обществото е развило далеч по-голяма чувствителност към мачисткото поведение, особено пък университетските среди. Четвърто, защото с похотливата си закачливост клипът попада в чалга-матрицата, която влиза в непримиримо противоречие с академичния дух, а една студентска телевизия, иска или не, трябва да се съобразява с него. И т.н.

Ако не друго, клипът беше тест какво може и главно какво не може да си позволява оттук насетне телевизия „Алма матер”. И фактът, че той сравнително бързо беше свален от сайта ѝ, е доказателство, че тестът работи.

***

Коментарът е част от авторското предаване на Георги Лозанов „Необичайните заподозрени”, което се излъчва всеки петък от 22 часа по телевизия Bulgaria ON AIR. Гост по първата тема в новия епизод е Васил Гарнизов, социолог, а по втората - Любен Дилов-син.