Проектът Quaero или защо иновации от чиновници не трябва да се очакват

Защо не трябва държавата да харчи пари за да създаде собствена платформа за обществени поръчки. Най-лесно ще ме разберете, ако ви разкажа историята на Quaero.

Накратко:

През април 2005 г. Жак Ширак и Герхард Шрьодер обявяват, че Европейският съюз ще финансира създаването на конкурент на Гугъл.

Кръщават проекта Quaero (търся на гръцки). Проектът е финансиран от Европейския съюз.

За разработката създават консорциум. Води го голяма френска частна компания. Тогава се е казвала Thomson, сега се казва Technicolor.

Участват още десетина компании, сума университети и научноизследователски институти.

Жак Ширак анонсира началото на тоз велик проект при обявяване старта на нещо още по-велико: Agence de l'innovation industrielle – държавна агенция за иновации в индустрията.

Стартът е типичен – гръмки събития, водени от висши политици, в които думите иновация, иновативен и подобни бъкат като бели червеи от устата на двуседмичен труп.

Важни хора с вратовръзки държат речи със сложни думи пред екзалтирани чиновници, въобще… за наивния наблюдател това изглежда като начало на една прекрасна научно-изследователско-творческа оргия, от която ще да се роди поне едно умно дете с голям потенциал.

Наивният наблюдател затова е наивен, обаче...

Оказва се, че няколко години след бурната любовна игра никой не е бременен и нищо не се ражда. Похарчват се едни стотин милиона евро пара на европейските данъкоплатци, но конкурент на Гугъл така и не се появява.

Въпреки десетките корпорации, институти и институции, организирани и финансирани от най-висши евробюрократи.

Има различни тези относно причината за провала на иновативната европейска инициатива.

Според някои, любовната игра е била твърде дълга и изморителна, и когато участниците е трябвало да извадят инструментите и да започнат работа, налягането в системата е било ниско и не е било достатъчно да осигури необходимата твърдост, щото инструментът да приеме подходяща форма и пенетративност.

Според други – не е там проблемът.

Налягането си е било ок и инструментите са били в добро състояние, но отчасти поради сложните думи, използвани от ораторите, отчасти поради феминизма, разпространен сред участничките, а и по други причини, инструментите са били насочени в неправилната посока и не се е стигнало до подходяща инструментализация.

Има и трета теза, според която причината е в сложните правила на оргията. От участниците се е изисквало да попълват твърде дълги хелт енд сейфти формуляри малко след изваждане на инструмента, но преди употребата му и това е довело до масов спад точно когато е трябвало да се върши работа.

В крайна сметка фрустрираните участници преминали към самозадоволяване и така цялата енергия на мероприятието била почистена на другия ден от плочките на тоалетните и килимите на кабинетите.

Все пак няколко частни фирми, любимки на властта прибрали едни пари, лъжейки хората, че създават конкурент на Гугъл, докато всъщност цапат плочките.

На 31 декември 2013 година Quaero официално бил обявен за суха чекия.

В обявлението се казвало:

"Ние, няколко стотин евробюрократи, заедно с няколкостотин научни бюрократи, и още десетина фирми, любимци на властта, преди няколко години подхванахме една бизнес инициатива. Да създадем продукт, който е конкурент на друг такъв, създаден и развиван от автентични предприемачи.

Най-наивните измежду нас си мислеха, че имаме шанс. На мнозинството им беше през кура, защото получаваха големи заплати, ходеха по командировки, появяваха се по разни събития и се чувстваха важни.

Имаше и малка група откровени хитреци, които разпределяха парите към частните фирми и смучеха рушвети.

Пет години по-късно и след дълго лъскане на бастуните, мислим да се откажем от този проект, защото парата свърши и e малко дразнещо да искаме още евро за понасмръдващият на мърша софтуерен труп.

Ще измислим някакъв друг иновативен проект.

И това се случило в Европа. Основните бастунджии били от Франция и Германия."

Учудващ е грубият и невъзпитан език, на който е написано обявлението.

Оказало се, че всъщност това не е оригиналният текст. Оригиналът бил поставен на сайта и стоял там три дни. После някакъв зевзек – селяк, хакнал сайта с гега и поставил своя версия. Та.. това е версията на селяка. Изненадващо, никой никога не забелязал, случката. Може би по простата причина, че след като парите за крадене били свършили, вече никой не се интересувал от Куеро.

Оригиналът на анонса съм приложил по-долу в съкратен вариант:

Уважаеми господин председател на Европейската комисия, уважаеми господин председател на Европейския Парламент, Уважаеми господин председател на Европейския съвет, Уважаеми господин председател на Съвета на Европейския съюз, Уважаеми господин председател на Европейския икономически и социален комитет, Уважаеми Господин председател на Европейския комитет на регионите, Уважаеми господин председател на Европейския надзорен орган по защита на данните, ( докладчика отпива вода) ,Уважаеми Господин председател на Европейския екип за незабавно реагиране при компютърни инциденти, Уважаеми господин председател на Службта на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения , Уважаеми Господин председател на Агенцията на Европейския съюз за широкомащабни информационни системи , Уважаеми Господин председател на Европейският институт за равенство между половете, Уважаеми Господин председател на Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност , Уважаеми Господин председател на Европейската фондация за обучение , Уважаеми Господин председател на Агенцията на Европейския съюз за основните правa, Уважаеми Господин председател на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост, Уважаеми Господин председател на Единният съвет за преструктуриране, Дами и господа евродепутати, Уважаеми служители в структурите на Европейския съюз,

Скъпи граждани на Европа,

Днес сме се събрали да отпразнуваме успешното приключване на един от най-важните иновативни проекти в новата история на нашия континент.

(бурно ръкопляскане, широки усмивки, спорадични екзалтирани подвиквания. Докладчикът успокоява тълпата с характерен жест на дясната ръка при който тя първо се вдига като за древноримски поздрав, но не по- високо от хоризонталата и после се спуска и вдига ритмично с движение само от рамото, леко сгъната в лакътя и с отворена длан – демек – спотаете вълнението за по-късно).

Преди само пет години, Ние, лидерите на Обединена Европа, осъзнавайки значението на иновациите за конкурентността на нашите страни във все по-бурно развиващият се модерен свят, стартирахме един амбициозен проект!

Проекта Quaero!

(отново избухват бурни аплодисменти, екзалтираните подвиквания зачестяват, появяват се първи сълзи в очите на по-емоционалните зрители. Отново жеста с ръката.)

В това смело начинание, ние получихме подкрепата на всички Европейски институции. (докладчика изброява отново институциите, които споменава в началото на речта, което изброяване аз ще спестя)

Нещо повече!

Получихме подкрепата на Европейската научна общност!

Успяхме да привлечем като партньори и десетки частни компании!

Компании, поставили името на стария континент върху картата на съвременния иновативен свят!
(аплодисменти, подвиквания, повече сълзи, жест)

Пет години хиляди инженери, учени и представители на десетки европейски институции работиха рамо до рамо , вдъхновени от амбициозността и нестандартността на този иновативен проект!

Бяха трудни пет години.

Няма да забравим безсънните нощи, прекарани пред компютърните екрани, димящите чаши с кафе, разхвърляни по бюрата на недоспалите програмисти, миговете на униние и екстаз…

Да, и фасовете, на най-заклетите джаги фенове, изгасени в чашите снощно кафе (умилителен смях подкрепящ свежата шега)

Пет години ние ставахме с куеро, живеехме с куеро и си лягахме с куеро. (благодарим на съпрузите си за разбирането)
(отново свеж и умилителен смях и спорадични ръкопляскания, подкрепящи шегата)

За повечето от нас това бе пръв проект от такъв мащаб.

…………………………………

и така нататък , докладчикът емоционално пресъздава преживяното за 5 години от 10 000 души в рамките само на един час. Няма да ви занимавам с пълния текст, понеже няма толкова хартия на вестника, а и фейсбука има ограничения. Ще обърна внимание само на края:

………

И така:

Пет години по-късно, нека се поздравим с огромния успех !

Всички вие доказахте, че Европа може!

И да си пожелаем още проекти като Quaero!

А защо не и по-амбициозни!
(бурни аплодисменти, нестихващи подвиквания и трудно сдържани сълзи сред цялата женска част от публиката и по-голямата част от мъжката такавa)

Същото би се получило ако тези или други някои иноватори-чиновници решат да си направят конкурент на ексел или на уърд или на аутокад или на спотифай или на окшънайз или на който и да е друг продукт, създаден и развиван от предприемачи.

В най-добрия случай ще създадат някое куцо недоносче, което ще гълта луди пари ежегодно за да не умре от вирусна инфекция. Парите ще се плащат на приятелска фирма.

Б. ред. - Текстът на Ивайло Пенчев е с оригинално заглавие "Защо не трябва държавата да харчи пари за да създаде собствена платформа за обществени поръчки". Публикуван е в профила му във фейсбук.

Още по темата

15/06/2017 Икономика

Ивайло Пенчев към КФН: Евалата бе, работачи! По-зле сте от вогони!

Следете новините ни в GoogleNews