Сегашният турски план относно Нагорни Карабах включва мир в замяна на територии в полза на Азербайджан. Боевете обаче не престават въпреки обявените примирия, тъй като Армения изразява категорично несъгласие: Ереван предполага, че тази отстъпка може да доведе до нови териториални претенции. Президентът Никол Пашинян припомня „Мюнхенския сговор”, когато Хитлер, след като получил по мирен път част от Чехословакия, окупирал цялата страна.

Москва не допуска Анкара като страна в преговорите тъй като няма никакви основания за това. Турция все още не участва пряко в преговорите, обаче осигурява азербайджанската армия с въоръжение и боеприпаси, прехвърля в района на бойните действия хиляди джихадисти от Сирия, предполага се, че турски оператори управляват ударите на техните безпилотни самолети „Байрактар”.

При продължителни бойни действия Азербайджан може да изтощи Армения и да спечели необявената война. Това обаче ще бъде в определен смисъл лична победа на турския президент Ердоган, който превърна Азербайджан в инструмент на завоевателната ислямистка политика на Анкара. След това Ердоган със сигурност ще материализира политическото и икономическото присъствие на Турция в региона и то не само на Кавказ.

Най-сериозната опасност обаче е домогването на Ердоган към Каспийския район. Сега там се събират морските граници на Русия, Казахстан, Туркменистан, Иран и Азербайджан, като всяка от страните разполага с военноморски сили. Русия е базирала там Каспийската флотилия в състав няколко бригади и дивизиони кораби, включващи над 25 плавателни съда, някои от тях взели участие в бойните действия в Сирия.

Другите четири страни разполагат с кораби от времето на СССР, ще трябва да си строят на място кораби или да купят от Русия.

Русия разполага в района на Каспия с решителен превес в силите спрямо съседите си, защото само тя може да попълва състава с нови кораби по канала Волга-Дон от Черно море и от Зеленодолския завод "Горки" на Волга.

Само преди дни руското министерство на отбраната обяви, че Каспийската флотилия е започнала учения в централната част на Каспийско море, в които са привлечени екипажите на ракетни кораби, включително "Татарстан" и "Дагестан", както и от малките ракетни кораби "Углич" и "Велики Устюг". Ердоган обаче може да промени баланса на силите, като даде достъп на САЩ до Каспийско море и до неговото въздушно пространство.

Известният израелски анализатор Яков Кедми лансира интересна версия: Турция може под прикритието на военна поддръжка на Азербайджан да построи няколко военни бази в Каспийско море и да доведе там войска на НАТО. Тогава военни самолети на САЩ и Великобритания ще могат да провеждат стратегически операции над морето.

Кедми заяви: ”Ако някой в РФ допусне това, него могат да го застрелят без съд!” Наистина навлизането на НАТО в региона може сериозно да усложни там положението на Русия: Ще стане необходимо увеличаване броя на корабите във Флотилията, разполагане на допълнителни сили от ПВО и ПРО, привличане на допълнителни части към бреговата отбрана.

В състояние ли е турският президент Ердоган да направи всичко това? Вън от съмнение е! Изкушаващо е припомнянето на една ретроспекция от миналото: През юни 1974 г. Франция се подготвяше за президентски избори и тогава вестник „Монд” точно прогнозира, че победител ще е Валери Жискар д'Естен, защото той е „политическа проститутка, владееща над 40 пози”. В този смисъл Ердоган не трябва да бъде подценяван.

Оптимистично за Русия е, Иран и Казахстан няма да празнуват съседството със САЩ и НАТО. Туркменистан вероятно ще остане неутрален. И все пак проблемът пред Русия ще бъде реален и сериозен.

Всъщност сегашният голям проблем на Путин е да не допусне предпоставки за по-нататъшно сближаване между Анкара и Баку. Не е ясно как ще бъде постигнато, защото ако Нагорни Карабах все пак падне, това само още повече ще изостри хегемонистичните амбиции на Ердоган да възвърне миналия блясък на Турската империя. Малко известна е програмата на Ердоган за възхода на турската нация, която до 2099 г. трябва да бъде изведена на четвърто място в света след САЩ, Китай и Русия.