Защо се отчуждихме с децата ни, когато пораснаха

Защо се отчуждихме с детето? Често майките са склонни да приписват отчуждението на външни фактори, пише професионалното издание Psychology today.

Майките и пълнолетните деца често се разминават в тяхното мнение по отношение на причините за отчуждението.

За да могат евентуално да възстановят връзката си, майките трябва да поемат отговорност за собствената си роля в отчуждението.

В моята практика и в ежедневието си многократно и често чувам за страданията на майки, които са се отчуждили от своите пълнолетни деца, e citiran psiholog. В повечето от тези злощастни ситуации възрастното дете е това, което е инициирало отчуждаването. Публикувани са много статии за психологическите последици за майките, чиито деца отказват да контактуват с тях. В неотдавнашна статия на Schoppe-Sullivan (2023) и др. към този проблем се подхожда от уникална и изключително интересна гледна точка. Тяхното проучване се фокусира върху начина, по който майките мислят за причините за прекъсването на контактите. В това проучване са включени 1035 майки, които са били отчуждени от едно или повече от своите деца. Те попълнили онлайн проучване за причините за откъсването от семейството.

Проучването включва следните фактори за отчуждението, според майките:

Членове на семейството настройват децата срещу тях. Това включва другия биологичен родител на децата, други членове на семейството, съпрузите или партньорите на децата и внуците.

Психично здраве на пълнолетните деца, което включва пристрастяване към наркотици или алкохол, което води до  тревожност, депресия или личностни разстройства.
Лични проблеми на майката, като например това, че е била небрежна, физически насилвана или емоционално малтретирана.

Ценностни разногласия, включително сексуалната ориентация, сексуалността или сексуалното поведение на пълнолетните деца, религията и други поведения. Включва също сексуалната ориентация, религията, сексуалността и сексуалното поведение и други ценности на майките.

Развод и повторен брак, които включват настройване на разведения партньор срещу децата, обвиняване на майките за края на брака от децата и недоволство на децата от новите партньори на майките.

Резултатите са изключително интересни и доста различни от оплакванията на порасналите деца от майката, които включват:

-липса на граници;

-личностно разстройство;

-майка, която се нуждае от терапия;

-физическо насилие;

-емоционално насилие;

-липса на способност за помощ, подкрепа и емпатия;

-пренебрегване в детството.

Майките са склонни да обвиняват за отчуждението външни фактори, вместо да погледнат към собствената си роля или поведение, които са довели до отчуждаването. Почти 80 % от майките смятат, че други членове на семейството са настроили децата срещу тях. Най-вероятно те вярват, че това се дължи на партньора или съпруга на детето. Вторият по вероятност виновник е бил другият биологичен родител на децата. Накрая следва приписването на вина на другите членове на семейството и на внуците. Освен това почти 80 % от майките смятат, че психичното заболяване на децата им е причина за откъсването. Приблизително 64 % от майките смятат, че отчуждаването е предизвикано отчасти от проблемите на децата с алкохола или други зависимости. Важно е да се отбележи, че по-малък процент от жените обясняват отчуждаването с различни ценности или със собственото си поведение, включително емоционално или физическо насилие, или някакъв вид пренебрегване.

Обобщение: майките не поемат голяма отговорност за собствената си роля в прекъсването на връзката, приписвайки отчуждението на поведението и влиянието на собствените си деца и значимите други хора в живота на децата им.

Резултатите от това проучване носят важни послания за терапевтите, както и за отчуждените майки и възрастните им деца. Очевидно е, че майките и децата не се разбират помежду си. За да настъпи евентуално помирение, майките трябва да започнат процеса на разбиране на собствената си роля в отчуждението. Ако има някаква възможност за възстановяване на връзката, майките и техните деца трябва да се изслушват внимателно и дори да дефинират ясно проблемите си. Възможно е определението на майките за малтретиране и пренебрегване да се различава от това на техните пораснали деца. Възможно е също така, когато децата се опитват да постигнат независимост, майките да се притесняват и да нарушават границите, без да осъзнават, че по този начин отблъскват децата си.

Динамиката на изтласкване, която се получава, може да бъде доста стресираща. Освен това е възможно някои от поведенческите разстройства на майките всъщност да са изиграли роля за отчуждаването. Това също трябва да бъде проучено. Както предполагат авторите, важно е да се избягва отношението "правилно" и "неправилно", а вместо това да се говори открито за това каква всъщност е динамиката в откъсването.

В психологията съществува терминът "синдром на родителското отчуждение", но той се възприема като форма на емоционално насилие над детето и е наличен в случаите, когато родителите са разделени и единият родител настройва детето срещу другия.