Колония (Разкази от Централата)

- Ньойския мирен договор, помните ли неговите условия? Припомням ги. Тогава оставихме тази страна с минимална армия, фактически без армия, защото тя беше победена във войната. Днес отново са победени и числеността на армията им е същата като след Ньой – около двайсет хиляди. При това силно демотивирани, защото са кадрови военни и това е работа за тях, а не задължение. Някой сега да не вземе да се чуди и пита защо го обяснявам това, дами и господа, скъпи гости на нашия годишен симпозиум. Единствената ми цел е да обявя експеримента за успешен. Опорните държавни стълбове на Територията бяха сринати. Отнехме им армията. (Една бърза скоба – последната наборна войска положи клетва пред Гоце на същата ньойска нещастна дата – 27 ноември и тая символика съвсем не бе случайна.) Взехме им електроразпределението. Унищожихме им образованието чрез ниски заплати и въвеждане на абсурдни правила. Здравеопазването им е сравнимо с това в бедните африкански страни. Поздравявам ви за успеха! Всички вас, тук присъстващите, както и останалите наши дейци, които в момента са на своето работно място и довеждат плановете ни докрай!

Достолепната фигура на Главния видимо се беше развълнувала, на първия ред пред катедрата му седяха кокетно почетните гости - неговите Шефове - дошли отблизо, а също и отдалеч. Половината от Шефовете му говореха английски, другата половина руски, но корените и на едните и на другите се губеха някъде в древна Хазария. Дудуков, Пешка, Дръндарския, Запалката, Гоце, Боце, Мадридския бандит, Болен и другите инсекти никога не бяха виждали шефа си в такова приповдигнато настроение. Всяка негова дума трептеше във въздуха. Словата му биваха мигновено преведени и изпратени по жицита накъм ушите на Шефовете му. Те кимаха при всяко негово натъртване и го гледаха заинтригувани с леко присвити по хазарски очички.

- А ваш прьезидьент пачему пуйку помилвал в день благодарности? - Попита тихичко единият от тези хитреци седящия ръб до себе си.

- Бикоз... така. Бът йорс пуезидънт защо така жестоко съобщи истината на това население - че си нямало суверена държава? - Прошепна му с дяволито изражение онзи. И продължиха да слушат Главния ужким съсредоточени.

- Ние им внедрихме наши хора, които да разясняват колко полезно и наложително е незабавно всичко нормално действащо от преди да бъде заклеймено като комунистическо и отхвърлено. Убедихме ги чрез нашите медии, че предишният тип образование е остарял и неефективен. Дадохме така наречените "права" на малцинствата, тоест създадохме беззаконие, и ги поощрихме да се размножават бурно и демографската картинка днес е изключително показателна. На екрана зад мен виждате кадри от селските училища към днешна дата. Там, където все още има такива, процентът на ромите достига 90. Чрез тези наши неплатени служители, тоест чрез най-бедните и непросветените от тях постигаме още няколко от важните цели. Старите хора се стопяват. Тук те не могат да имат спокойни старини. Ако някой от тях случайно е останал да живее на село, ромите го ограбват и пребиват. А ако се премести при децата си в града, не живее дълго, защото това не е естествената му среда. Населението, навършило 18 или 24 в зависимост от полученото образование, напуска Територията, за да работи за нас. Оставащите там с висок ценз също работят за наши компании.

Друга наша разработка в колонията е така нареченият проект „Разбираема България“ - трябва за наше удобство тая кирилица вече да бъде премахната. В Испания надписите са си на испански и не се превеждат просто така, защото там има държавност. Но тук е наша колония и ще правим, каквото си пожелаем. Изкоренихме всеки автентичен порив за национализъм и патриотизъм – чрез създаването на фалшиви националисти. А погледнете съседите на българите – гърците са националисти, турците са националисти, сърбите са националисти. Но това са държави, повтарям. А България вече е само териториално понятие, земя и хора за усвояване, наш ресурс!

На това място ораторът беше прекъснат от спонтанни възторжени ръкопляскания, подети от първия хазарски ред и залели в миг цялата зала. Главния се поклони леко и с усмивка от стиснати устни.

- Следващият наш мит, който обиколи успешно всичките ни канали за подаване на информация и стана знаме на оная част от учените им аборигени, които разработват стратегията ни в Нов български университет съвместно с наши експерти, е така нареченият либерален капитализъм. Благодарение на тази мантра да се оцелее днес в Територията е доста тежка задача. Чрез същата формула преследваме опустошаване, закриване и изкупуване на една от последните вече разпадащи се държавнотворчески институции – тяхната държавна железница. Направихме си магистралата до морето, за да могат колонизаторите ни да стигат успешно до пристанището и ключовите точки като лу*ойл например. (Познайте буквата под звездичката и печелите хиляда литра безплатно гориво!) Предстои изграждане на инфраструктура и за колонизаторите от другата страна – шев*он, за да продължат проекта с шистите. Шистите като глисти ще проядат Територията и отдолу. Когато не остане нищо незастроено, неизцапано, неизядено, неоползотворено в наша полза, разбира се, ще можем да се оттеглим. Дами и господа, вашите аплодисменти за целия ни екип професионални местни дейци – Главния посочи реда, върху който седяха българските политици и цялата зала стана на крака, за да ги аплодира.

- Преди да приключа своето изложение, позволете ми да добавя още малко детайли – Главния сключи кокетно дланите си пред тялото и дяволито продължи. - В този момент няколко милиона човешки единици от колонизираното население са така объркани, с толкова размити представи и истински разстроени души, че едва ли другаде на планетата има такова средоточие на депресия, тежки комплекси и отчаяние. Те дори когато успеят да заработят достатъчно средства с ума си, за да живеят спокойно и благодарно, усещат непрестанно тревогата и непреодолимото си нещастие като нещо болезнено, като силен зъбобол, като душебол, ако мога така поетично да се изразя. И това е огромен успех за нашия бихейвиористичен отдел, чиито представители също са днес тук сред нас. Това е плодотворна почва за изследване и през следващите няколко години, докато тече съвместното ни усвояване на природните ресурси и стратегическите планове, ще имаме възможност на спокойствие да се съсредоточим и върху душевния аспект. Той е черешката на тортата.

Както един приятел наскоро ми припомни, дами и господа, „Ерата на хората свърши, настъпи времето на орките“... Фентъзито трябва да стане реалност. Благодаря ви за вниманието.

Главния щеше да слезе от катедрата, но се върна за една последна реплика.

- Моля, доведете при мен единствения акредитиран за събитието ни журналист. Да, този същия, дето трака върху компютъра си. И моля преди да го доближите до тялото ми, да го подложите на обиск, защото ние отдавна го следим и сме го поканили тук с цел. Някъде в себе си той е успял да укрие хладно оръжие, което е намислил да използва срещу моята особа. Господине, успокойте се, нямате шансове да ни спрете. Разберете го. Нас никой не може да ни спре.

Тук престанах да пиша, защото гавазите ме грабнаха, понесоха ме към катедрата, където ме пребъркаха и откриха точно това, което им беше споменал техният шеф. Един сгъваем нож, който бях скрил в обувката си. В момента не знам къде съм. Някакъв арест или психиатрия. Пращам записките си от симпозиума с нелегалния телефон на някакъв съкилийник. Дрогират ни и не знам как ще оцелея. Но вие не унивайте и не се отч...