Пред сградата на Централата спря автомобил с дипломатически номера и от него се изсипаха няколко туловища, които се затътриха към входа. Едното от туловищата представляваше самият другар Ким Чен Ун с тъпанарската си ливадна прическа, останалите бяха негови български домакини от партията на команчите, съветници и други маймуноподобия. Вървяха забързано към конферентната зала, където вече ги чакаха висши, средни и низши торбести бозайници, тоест оперативни работници.

Отвориха вратата пред тулупа Ун и той се намъкна в залата с присвити очи. Сигурно понеже е от жълтата раса, затова и очите му изглеждат високомерно дръпнати. Пред този негов премрежен поглед се разкри умилителна гледка. Българските му другари бяха насядали като за работна среща в полукръг, а пред тях на подиума им изнасяше лекция агент Пешка. Тя обясняваше на аудиторията с нагледни видеоматериали как ще вземат властта и какво могат да направят, ако не я вземат - преобладаваха кадри от Украйна, Сирия, Турция... И особено натъртваше на думите „етническа карта“. Накрая Пешка извика отпред да излезе някой си Дудуков, един тип със сплеснат като на пехливанин череп от задната страна и с ниско чело. Безцветната Пешка, която в тая страна имаше статут на свещена крава, обясни пред слушателите и чуждестранния гост как точно възнамерява да издърпа ушите на Дудуков, ако не вземат властта. И дори му се закани, че ще го напердаши публично с пръчка. Другарят Ун бе дошъл на обмяна на културен опит в тази далечна страна и не показа изненада от видяното и чутото, само като че ли се зачуди на мистериозния поглед на Дудуков, не можа да установи има ли нещо сексуално в изражението му или си е така възбуден по партийна линия.

- Другарю Ун, - почна да му обяснява на ухо Главния - знаете ли колко голямо име залага нашата другарка Пешка? Тя е шампионка, извела страната ни на висоти в един безсмислен спорт. Електоратът я боготвори. Освен това е последователка на една обичана от целокупното население магьосница и врачка. Имидж, граден с години. Сега е заложен. Ва банк. Блъфът е огромен. Ние решихме, че трябва да се подготви за всякакви ситуации, дори за поражение, поради това провеждаме семинар по изясняване на отношенията. Тя не само ще му издърпа ухото на малкия плоскоглавец... Знаем, че вие не си поплювате и действате радикално, но разберете ни, в Европа сме, няма да ни позволят като вас с кучетата. Ние едно време даже на прасетата ги хвърляхме... Но мина, мина, за съжаление. Аз бих го върнал онова безгрижно време, знаете ли нашите прасета колко обичаха месото на лигавите интелигенти. Крехко, нежилаво, те мотика не са хващали. Но какво да се прави, животът си тече и вече не разполагаме с такива ресурси.

- Разбирам ви, господин Главен - отвърна кратко тулупът Ун. Поогледа се, поздрави се с тоя-оня и отново се върна при Главния, явно спомнил си нещо. - Но ако не обесите поне един-двама, няма да задържите властта за дълго. Казвам ви рецептата. Бесилка. Публична. На лице, изтъквано от псевдоопозицията ви като най-демонично... Някое по-тлъстичко.

- Не, какво говорите, другарю Ун, майка му няма да позволи, тя движи доста солидни суми и връзки. Ще трябва да намажем въжето с друга някоя ключова фигура. Ще я измислим съвсем скоро. Иначе искаме да ви направим демонстрация на последните използвани от нас техники. Насам, моля.

Главния млъкна делово и подкани с поглед организаторите на срещата да подготвят презентацията. Пешка и Дудуков седнаха в близост до Ун. И се втренчиха в него с благоговение. Ееех, че в несправедлив свят живеем, мислеха си те. Този Ун си ги строява в две редици своите, коли си и си беси, колкото му сърце тегли, а ние тук на избори ще си играйкаме...

Главния застана отпред, взе показалка в ръка и изчака да настъпи пълно мълчание. Тръгна първият слайд, който преразказваше в резюме „Проектът Дудуков - България на идиотите“: в началото се проучва общественото мнение, за да се установи нивото на средната и под средната интелигентност. По този начин се изчислява състоянието на решаващия процент от гласуващото население, склонно да бъде подведено, оплетено и омагьосано за десети пореден път от началото на т. нар. преход. И ако това ниво е по-високо, му се избира за назначаване марионетка-лидер с по-висок коефициент, ако нивото на масата е ниско, се назначава съответно по-глуповат лидер. Нашите експерти, мистър Ун, изчислиха, че най-малкото Дудуков ще успее да събере вота, нужен ни да източим партийните субсидии за свои цели. А ако стигне до шеф в парламента или МС, ще е постигнат план максимум. В началото някои от колегите може да са били заблудени, че ще стане лесно и че Дудуков притежава харизма, но много скоро те се убедиха, че трябва доста да напомпаме мускули, за да се постигне ефект. Обяснявам - самият Дудуков е на такова ниво, че не се усъмнява в своя успех, което е добре дошло за нас, не ни трябват съмняващи се лидери. Той трябва да е убеден и тук не сме сгрешили, Дудуков си вярва.

Работата е там, че ние не му вярваме, защото работим със статистика и пийпълметрика. За тази цел привлякохме други наши изявени авторитетни агенти като Пешка и активирахме хибернирани клетки като бившия президент Стоянчов, разни публични фигури... А сега - Главния прехвърляше своевременно картинка след картинка, изобразяващи последователността на събитията - а сега стигнахме и до милиционер Петров. Първоначално имаше идея той да бъде лидерът, но с тоя сплескан нос и с по-тясното му профилиране го оставихме за втора цигулка. По-добре сплеснат череп, отколкото нос, нали така! Ще го оперираме и ще му върнем отново красотата, но номерът с бокса е мъжкарски, привлича и женските, и мъжките избиратели. Освен това е леко по-интелигентен от Дудуков, а това щеше да навреди на крайния резултат. Не отговаря на изискванията на масите. Да ви разкажа предисторията на неговото включване...

- Другарю Главен - рече бавно тулупът Ун. - За чичо и леля ще ви разкажа после, насаме... Но ние строим много хубави бесилки. Ако не можете на кучетата, поне развейте крачолите на някоя мразена фигура. Оня със сараите, дръндарския... Иначе няма да стане, казвам ви. От опит. Културен опит обменям с вас.

- Сакън, тавариш Ун, да не чуе гявол. Как така ще жертваме най-милото си произведение, най-успешния си проект, забравете. Той ни е резерва, може след време да направим по-едри геостратегически ходове... Но да си довърша постановката с милиционера - седмица преди включването му задействахме събитието „Спасяване на майка с тригодишно дете в катастрофа“. Това го изстреля нагоре. И самото включване беше режисирано по-умело от холивудски касоразбивач. На живо. В ефир. Брилянтно изпълнение. Мунчовците му повервАха от раз! Обаче да не кажете, че само се хвалим, тук пред вас ще си позволя да разкритикувам нашите актьори. - Главния щракна с дистанционното и на стената грейна следната снимка:

- Красавците ми - Плоскоглав Ежко-Бежко и Боксьор Веждьо! Смятате ли вие, другари, че с тези изтерзани хемороидни погледи някой ще ви се върже? Какво е това посърнало изражение? Знаете указанията, ако се наложи, магистралка от белото и действате. Блясъкът в очите е задължителен, пиленца! Смятате ли, че тук пред себе си виждате победители? Спирам с риторичните въпроси, че почвам да се нервя. Та, другарю Ун, Киме мой, Чене ненагледен, така действа пропагандата в демократичния ни свят, от нищо прави нещо и с повтаряне на мантри и ползване на медиите се постигат наистина добри резултати. Повтаряне и повтаряне, промиване и промиване. Надявам се културният ни опит да ви е от полза. Ех - въздъхна той, - лесно ви е на вас там. Хряс и готово. Ние тук толкова труд трябва да положим. Но пък от друга страна е забавление. Като мине всичко, ще дойда да си почина един месец у вас...

- Заповядайте, другарю Главен - измънка тулупът Ун. И упорито допълни - Обаче без фира няма да успеете. Пробвайте и ще видите. Когато се възнесе само един, ще усетите промяната. Ще си поемете въздух с лекота. И ще поискате още и още. Поне някой висш бандит. Поне бивш министър. Откъснете живо месо от себе си и ще останете вечно на власт.

- Аа, да си имаме уважението, драги, пепел ти на езика. Ние тук сме хора цивилизовани. До тия методи едва ли ще стигнем. Умеем я схемичката. Е, по-далечни разни дребосъци можем да подхвърлим... Но тая фира, дето викаш, не се брои...

Още по темата

19/12/2013

Нашите автори

Оперативка - Разкази от Централата

15/11/2013

Нашите автори

Новогодишен банкет – разкази от Централата

06/11/2013

Нашите автори

Дудуков, Нешка и Главния - разкази от Централата