- Исусе, къде ходиш? Ела при мен!
Това не е молитва. И даже молба не е.
Майката на Исус му е дала такова име. Викам го да го питам дали е ял нещо и да полафим.
- Ял ли си, Исусе?
- Ядох.
- Какво яде?
- Хамбергар.
- Добре, моето момче. Ела да те гушна. Нали знаеш, че си мой човек.
Прегръщам през раменете приятелски Исус всеки път, щом го видя. Ръката ми просто се оказва на такава височина.
Тази година е постъпил в първи клас. Социалните го докарали в училище. Тялото му е с големината на първокласник, но иначе е дванайсетгодишен. От останалите първолачета се различава само по преживелиците си.
Пръстчетата му са подути в ставите. Кокалчетата на втората фаланга са счупени. И са зараснали криви. Казва, че го боли, а свитата усмивка на още детското лице потвърждава с лъчите си, че наистина го боли.
- Ти, Исусе, не си малък вече. Нищо, че си в първи клас. Ще ти правят ли операция на пръстите?
- Не. Само гипс.
- Дай пет, приятелче!
Исус разперва крива длан и пляскаме. Доволен е. А училищният лавкаджия, на чиято територия сме се срещнали, кой знае защо първо отмества поглед. А после се обръща с гръб към нас и ръцете му се повдигат на височината на лицето.
Той ми разказа за Исус, когато срещнах дребосъка за първи път в лавката.
- Тая трябва да я убият с камъни. Виж му ръцете. Неговата майка ги е чупила. Строшила ги е с нещо. Исусе, свали си шапката. Виж как е горила главата му и го е удряла, целият е в белези. Като му порасте косата, ще се скрият.
Исус се усмихва, взима си чая и излиза.
- Коя майка така бие? – продължи лавкаджията. – Изкривила му е пръстите, за да го съжаляват, като проси по улиците. Да му дават повече пари.
Влизам в час, но кривите пръстчета не излизат от главата ми. Отварям учебника. Трябва да почна отнякъде. А учениците, които иначе са неудържими, този път мълчат. Нещо в мен ги е притеснило. Опитвам се да съм интровертен, но не много успешно.
От учебника ме поглежда „Песен за човека“… Търся едни думи. Интересува ме един специален израз… Сякаш той ще ме спаси. Вярвам в силата на думите. Те могат да спасяват.
Точно тези няма да ме спасят:
„и рекох полека,
без злоба,
човешки,
да пробвам със тази история“
Не мога да пробвам с тази история. Малкото циганче ми се усмихва всеки път и не стигам доникъде. Тя, случката, станала в… Меден рудник… Няма начин, брат. Исус се озъбва безропотно и прекъсва изречението. Ред зъбки и светещи зеници.
С тази история никой не може да пробва. Може би само Стивън Кинг или Дейвид Линч, но тяхното няма да звучи правдиво, ще е напудрено. Изобщо, защо ги споменах тия двамата? Повече би прилягало на някой видиотен руски писател да преразкаже Исусовата история по онзи руски начин, с който всяко зверство може да заживее на книга.
Ние всички сме разпнали Исус и дори всеки ден го разпъваме по няколко пъти, сутрин, обед и вечер, по едно разпятие преди хранене. Майката на Исус от Библията е обратното на майката на Исус от Меден рудник. Недостигът на майчина ласка води до физически изменения у организма и това не са литературни украшения, а доказана биологическа мутация. Любовта е закон физически, но това вече звучи банално. Защото евтините песнички превръщат Истината в някаква безобидна дъвка.
В един от следващите дни, докато минавах по коридора на първия етаж, където са първокласниците, както се бях умислил, дочух сподавено даскалско съскане зад гърба си. В дъното на коридора някаква колежка от началните учителки беше изкарала вън от класната стая едно детенце и му нареждаше с всичката си насъбрана извън училището злоба наставления от сорта на „повече такива неща в моите часове да не съм видяла да правиш“… Тя бе с гръб към мен и в един промеждутък успях да доловя, че в ръцете й виси като парцал самият Исус. От Меден рудник. Лабилните й нерви не издържаха, собствената й ярост я възпламени и ръцете й почнаха да се сипят безразборно върху главата на детето… Върху тази белязана и без друго кратунка. Удряше сляпо и нареждаше.
Може би ако разполагаше с чук и гвоздеи в този момент, щеше да ги използва.
Исусе, прости им, те не знаят…
Ако искате да кажете нещо на автора, можете да му изпратите мейл на f@belezi.eu .
