Go West! (Иди на запад!)

…нови заселници за Трънско

Последна промяна на 04 ноември 2017 в 07:24 5801 1

Трънско вероятно е първата българска община, активно търсеща – и подбираща… - нови заселници. В ерата на интернет граничният край предлага бягство от градския стрес без нужда от прекъсване на контакт с клиент или работодател. Нали навсякъде в България, където има връзка с мрежата, е потенциално работно място? И то с всички екстри на географския район, в който се намира… Е, тези екстри често влияят на качеството на живот повече и от най-атрактивни социални придобивки за работещи в столицата. Струва си да осъзнаем, че новите комуникационни технологии правят китно трънско селце, намиращо се само на 80 км, алтернатива на работни локации в задръстения и прашен софийски център. 

Толкова близо е Трънско до София, че ехото от дебатите в столицата стига до крайграничната община. Чува се, че много софиянци, чиито професии позволяват, на драго сърце биха заменили градски офис с работа по интернет от местенце сред природата. Готовност изразяват особено представители на творчески професии като ИТ специалисти, хора на изкуството, дизайнери, писатели, консултанти. Все повече столичани споделят неудовлетворение от съвкупните условия за работа и живот в своя град. Нито им трябвали свръхмодерни офис-билдинги, нито фукливи небостъргачи. Чува се по-скоро жалене: „И новите небостъргачи са на творческия устрем …гробокопачи. Въдворен ли си там, секва творческият плам.“ „В офис билдинг полетът на мисълта бързо се приземява от рикошет в тавана, стените или погледа на шефа.“ „Умът на твореца иска простор наместо задушаваща теснотия в килия. Най-добре вирее сред природа, далеч от примките на градския стрес.“

Това са добри новини за Трънско, предлагащо алтернатива. Радват се местните хора, когато чуват хитроумни софиянци да перифразират старата английска поговорка мy home is my castle (моят дом е моята крепост) в мy home is my office (моят дом е и моят офис). Знаят, че благодарение на интернет днес този дом-офис по-лесно от всякога може да се премести в тяхната община. Знаят, че предлагат това, с което все повече хора свързват пълноценен живот.

В Трън чуха и критиките на датския урбанист проф. Ян Геел за средата в София. Каза, че столицата от град за човеци е заприличал - поне в централната си част - на автополигон с маргинално човешко присъствие. Е, питат се трънчани, защо тогава човек, имащ възможност за избор, да се изразходва в борба с неуредици? Защо да рискува здравето си? Защо да не се огледа за едновременно стимулираща и разтоварваща работна среда сред зеленина?

През последните десетилетия Трънско е силно обезлюдено. Хубавото е, че е останало в страни от негативните влияния в модерния свят. (Дори и мутрите още не са го надушили…) Замърсяваща промишленост липсва. Селцата до голяма степен са запазили автентичния си облик. Често наподобяват етнографски музеи на открито. Величествената природа е непокътната. Само на един час път от София, тук флора и фауна почти не познават човешка намеса. Наскоро с местен референдум срещу проект за златодобив трънчани демонстрираха непримиримост срещу запланувано индустриално замърсяване на техния край. Възприемат се като зелен авангард на България.

Местните хора очакват, много скоро тяхната община да стане хит при покупка на имот сред природата. Отрано искат да привлекат заселници, които ще ценят и пазят красотите на планинския им край. „Трябва да се умува навреме“, припират трънчани, „за да дойдат качествени заселници“. Треска ги тресе от мисълта, че мутробулдозеризмът, вихрещ се по Черноморието, в Банско и къде ли още не, един ден може да се насочи и към техния край. Не едно китно селце и градче бяха прегазени и безвъзвратно обезличени… Заради това търсят хора с ценности, образование и дух. Хора, които са отворени за трънските нрави, култура и традиции, но и хармонично ще ги обогатяват. Трън смята, че най-много може да даде на творчески натури - Трън търси творци!

Дългогодишни заселници ми напомниха да спомена, че установяването в Трънско – независимо дали с основен или втори дом – често се превръща в най-съкровен проект в живота. Зарежда с изцяло нов житейски смисъл. На един пост-преходен българин бягството в трънския край му спестява натрапеното участие в съвременния парад на суетата.

Безумно евтините стари кирпичени къщи тук са се слели с ландшафта и изглеждат все едно не са строени, а сами са поникнали по дворчетата. Градени са изцяло с естествени материали. Допълват околната природа - не й противоречат. Ако успеете да си купите една от тях – което не е лесна задача, заради многото наследници - и с усет започнете нейното възстановяване, ще усетите, как миналото оживява и започва да дава ценни съвети за нашето време. Разбирате как отминали поколения са преживявали радост и тъга. Докосвате се до техни успехи и неволи. Ремонтът става вълнуващо пътуване във времето. Вие и Вашето семейство се срещате със зареждащи емоции и преживявания, които досега са Ви били или непознати, или непонятни. Такъв проект винаги има философско измерение. От него ще научите много за Вас самите и света като цяло.

И не се страхувайте от кирпича! При добра поддръжка е не по малко дълготраен от тухлените постройки. Тук ще видите кирпичени къщи на 100-ина години в по-добро състояние от тухлени аналози в града на същата възраст. Кирпичът през лятото държи хладно, а през зимата – топло.

Дори да предпочетете да построите нова къща. Ако успеете да я впишете хармонично в зашеметяващата планинска природа и традиционния архитектурен облик на района, също ще имате ценни творчески преживявания. А те неминуемо носят дълбоко удовлетворение.

Пред кметството в Трън бронзов паметник е увековечил легендарния трънски майстор. Нарекли са го с традиционното местно име Гига. Преди стотина години задължително е присъствал по строежите на знакови сгради, будещи възхищение и до днес. Той е важна част от историята на своя край и негов символ. Местните обмислят, дали да не го направят емблема на кампанията за обратно заселване. Гига като че ли се подсмихва под мустак в очакване на новите си наследници. Радва се, че има на кого да остави красотите на Трънско, че ще има кой да ги пази.

Вперил е поглед и в кметството пред себе си. Следи за здрав морал и добри практики за доброто на трънските хора…

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1058

1

Nikolay Uzunov

06.11 2017 в 08:16

Много весела статия. в трънско няма хора, няма вода, няма дори елементарни неща като една машина за кафе а какво остава за добра телефонна връзка и интернет. нали се сещате че тея дето могат да си работят от вкъщи им трябва доста стабилна и добра връзка, нещо което в трънския край е все едно на марс да търсиш продавач на царевица :)