Новият стопанин на Елисейския дворец
Изходът в битката за президент на Франция изглежда ясен още преди да е завършил изборният ден във Франция.
Кандидатът на социалистите Франсоа Оланд и сегашният президент Никола Саркози вероятно ще имат много близки проценти на първия тур. За втория Оланд води категорично с между 10 и 15 процента във всички проучвания.
Кой е Франсоа Оланд - 52-годишният най-вероятен нов стопанин на Елисейския дворец? Мнозина го смятат за приветлив и умерен. Това силно контрастира с бляскавия му и атрактивен опонент Никола Саркози. Въпреки скромния си образ на човек, който до скоро предпочиташе да ходи на работа със скутера си, неговите првърженици твърдят, че притежава желязна решителност да управлява страната. Оланд бе номиниран от френската социалистическа партия след като първичните избори на партията поставиха на изпитание неговия политически и личен живот. Един от най-драматичните моменти в тази вътрешнопартийна надпревара бе, когато неговата доскорошна партньорка Сеголен Роаял, от която има четири деца, публично подкрепи кандидатурата му.
Началото на кариерата Франсоа Оланд е роден през 1954 г. в Руан, град в северна Франция на брега на Сена, родно място на големия френски писател Гюстав Флобер и лобно място на Жана д'Арк . Израства в семейство от средната класа. След като се премества в Париж през 1968 г., Оланд завършва елитното училище HEC, а след това и Ecole Nationale d'Administration - школа за голяма част от френският политически елит. Оттам той започва политическа кариера в кабинета на Франсоа Митеран, където през 1979 г. става съветник по икономическите въпроси на държавния глава. Там се запознава с бъдещата си съпруга Сеголен Роаял. През 1988 г. е избран за народен представител от избирателен район Корез, Южна Франция. Девет години по-късно Лионел Жоспен става премиер на Франция и Оланд заема лидерския пост в социалиситическата партията на Франция за повече от 10 години. През 2008 г. след поражението на Сеголен Роаял от Никола Саркози на президентските избори, той напуска поста. Оттогава се появява и мълвата, че Оланд има афера с журналистката Валери Трирвильор. Търканията между Оланд и Роял дълго време тресат лявата френска партия. Това е така до май 2011 г., когато скандал от различен вид разтърсва френската общественост. Доминик Строс-Кан е арестуван по обвинение за изнасилване. В следващите месеци много от тях започнаха да виждат Оланд като най-добрия кандидат за изборите през 2012 г.
"Истински държавник" Доказателство за неговата широка подкрепа е това, че той се радва на честта да бъде подкрепен от бившия консервативен президент Жак Ширак. Ширак го описва като "истински държавник" способен да взема решения, прекосявайки партийните линии. Въпреки това Оланд счита себе си за умерен политик. "Не искам рязък завой наляво", каза той по време на дебат с Мартин Орби, неговият основен опонент на първичните избори на социалистите. Тя е номинирана за поста на министър-председател ако Оланд спечели. Въпреки, че счита себе си за умерен, кандидатът на социалистите избра да изгради кампанията си върху конкретни икономически политики. Оланд заяви, че ще осигури работа на 60 000 учители за следващите 5 г., както и че ще намали ядрените централи наполовина до 2025 г. Идеята му обаче за въвеждането на данък от 75% за годишен доход над 1 млн. евро срещна остро неодобрение сред опонентите му. Френският социалист заяви, че ако бъде избран няма да подкрепи фискалния пакт на Европейския съюз, ако в него не бъдат включени мерки за икономически растеж на ЕС. Оланд е категоричен -"Обещах това на французите и ще се придържам към това. Първото нещо, което Франсоа Оланд, планира да направи, ако стане първият президент социалист на Франция от Франсоа Митеран насам, е да намали заплата си с 30 на сто.
Готов да управлява Франция Наскоро излезе последната биографична книга за Оланд - "Франсоа Оланд: Силата на господин добряк", написана от журналистката Мари-Ев Малюне. Книгата рисува портрета на мъж със силин амбиции, устремен към президентския пост, същевременно избягващ конфликтите. Той определя себе си като "готов да управлява Франция" и става ясно, че той не иска да бъде президент просто така. Ако успее, той ще трябва да убеди избирателите, че разполага с необходимата основа за президент и че не му липсва увереността на миналите лидери на Франция.