Конституционният съд определи Истанбулската конвенция за противоконституционна. Това става ясно от справка на сайта на Конституционния съд. Решението е прието с осем гласа. Съдиите Румен Ненков, Георги Ангелов, Константин Пенчев и Филип Димитров са подписали решението с особено мнение.
Според съда декларираните цели на Конвенцията, която е насочена основно към равенството между половете, напълно съответстват на основните конституционни принципи у нас. В преамбюла на Конституцията се подчертава верността на българския народ към общочовешките ценности, сред които изрично са посочени хуманизмът, равенството, справедливостта и търпимостта. Съдиите припомнят, че правата на личността, нейното достойнство и сигурност са издигнати във върховен конституционен принцип, а равенството е сред основните начала на действащата българска Конституция.
В Конституцията ни е въведена и изрична забрана за каквато и да е дискриминация, основана на „пол“.
В същото време обаче Конституционният съд намира, че въпреки безспорните си положителни страни, Конвенцията е "вътрешно противоречива и това противоречие създава двупластовост в нея". Така съдържанието на част от разпоредбите ѝ излиза извън декларираните цели на Конвенцията и нейното наименование.
Очаквано, конституционните съдии се концентрират върху понятията за пол, които фигурират в английския и френския вариант на документа. Те отчитат, че понятието „gender“/„genre“ („пол“) присъства в Конвенцията като самостоятелна категория, различна от понятието за биологичен пол:
Конвенцията разделя биологичното и социалното измерение на пола и излиза извън рамките на възгледа за половата бинарност на човешкия вид. С посоченото в чл. 3, буква „в“ съдържание „gender“/„genre“ („пол“) се превръща в основно, носещо понятие, което е определящо за смисъла и на другите използвани в Конвенцията изрази, базирани на това понятие. Свидетелство за самостойната роля на понятието „gender“/„genre“ („пол“) представляват и множеството разпоредби на Конвенцията, които съдържат изрази, базирани на това понятие – чл. 2, § 2, чл. 4, § 3, чл. 6, чл. 14, чл. 18, чл. 49, § 2, чл. 60, § 2 и § 3 от Конвенцията. „Gender“ се употребява в изразите: „gender equality“ (преамбюл — „равнопоставеност на половете“), „gender-based violence“ (преамбюл, чл. чл. 2, 3, 4, 14 – „насилие, основано на пола“), „gender identity“ (чл. 4, § 3 – „идентичност, основана на пола“), „gender-sensitive policies“ (чл. 6 – „политики, отчитащи особеностите на пола“), „gender perspective“ (чл. 6 – „перспектива, основана на пола“), „non-stereotyped gender roles“ (чл. 14 – „нестереотипни роли на пола“), „gendered understanding of violence“ (чл. 18, 49, § 2 – „основано на пола разбиране на насилието“), „gender-based asylum claims“ (чл. 60 – „молби за убежище, основани на пола“), „gender-sensitive interpretation“ (чл. 60, § 2 – „тълкуване, отчитащо особеностите на пола“), „gender-sensitive reception procedures“ (чл. 60, § 3 – „процедури за убежище, отчитащи особеностите на пола“). Тези изрази, в зависимост от интерпретацията, могат да доведат до различни и противоречиви разбирания за философията на Конвенцията. Тя е първият подписан от Република България международен договор, в който се дава такава дефиниция на понятието „пол“ (чл. 3, буква „в“ от Конвенцията).
Според съдиите Конвенцията "проправя път към внедряване на понятията „пол“, и „идентичност, основана на пола“. По този начин Конвенцията би наложила в България да се създадат процедури, осигуряващи правно признаване на пол, различен от биологичния, в разрез с Конституцията, смятат още съдиите.
Двама от съдиите с особено мнение - Румен Ненков и Георги Ангелов смятат обаче, че Конвенцията изобщо не прокарва утвърждаването на "трети пол":
Критиците на Конвенцията твърдят, че със своята неяснота и двусмисленост дава възможност за нарушаване на гореизложените принципни положения по българския основен закон. С това категорично не можем да се съгласим, защото нито една нейна клауза не отваря вратата към утвърждаване на някакъв „трети пол“ или обвързва държавата с ангажимент да легитимира като приравни на брака извънбрачните съжителства, които обективно съществуват, при това в повечето случаи на хетеросексуална, а не на хомосексуална основа.
Двамата конституционалисти смятат, че единствено държавата може да институционализира подобни отношения и в тази насока Конвенцията не води със себе си обвързващо задължение.
Според мнението на Константин Пенчев целта на Конвенцията, както и на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете, "е защита на свободата на всеки индивид, мъж или жена, да определя своето поведение, независимо от установените в определено време и в определено общество стереотипи за социалните роли на мъжа и жената, без да се поставя под каквото и да било съмнение разбирането за биологичната същност на пола". Той не е съгласен с мнозинството от колегите си за това, че Конвенцията създава ново понятие за пол, различно от биологичния.
Колегата му Филип Димитров посочва, че мнозинството е постановило решението си "в контекста на особено шумна политическа кампания". Според него социалната функция на пола изобщо не е свързан с "измисляне на някакъв "небиологичен" пол" и дава за пример факта, че майчинството например съвсем не е задължително да бъде "биологично". Според Димитров колегите му са приели "имплицитно" тезата на президента, че полът "и като даденост, и като поведение" по българската конституция е само биологично определен.
Мнозинството е отделило твърде много внимание на преводаческите усилия във връзка с понятието „gender” или “genre” – усилия напълно излишни, защото преводът е въпрос само на улеснение и изясняване за ратифициращите страни. Единствените меродавни за приложението на Конвенцията (включително и като част от националното законодателство) са текстовете на двата езика – английски и френски, така че всеки термин може да бъде превеждан и описателно, стига това да изяснява смисъла му. В езиците, в които типичната дума за пол, “sex” има двойнствено звучене, терминът „gender” или “genre” освобождава понятието от еротичното му звучене, което на български думата „пол“ постига успешно, но в никой език на тези думи не се придава „небиологично“ значение, заключава Димитров.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
5800
11
28.07 2018 в 21:40
6000
10
28.07 2018 в 06:50
11300
6
27.07 2018 в 15:33
Непременно прочетете самото становище на КС, много добре обосновано. Как “посоченото като цел на конвенцията не съответства със съдържанието й” ; как конвенцията не налага равнопоставност, ами изличава разликите между половете, което обезмисля понятието за равнопоставеност; как двете понятия, които защитава са грешно преведени като едно в българския превод...
Да не си равим илюзии, настава време разделно.
16193
3
27.07 2018 в 14:11
Разбира се, винаги е имало, има и ще има хора с нестандартна сексуалност. Но тяхното себевъзпремане е изключение, а не правило. Бидейки основана на джендър-философията, конвенцията се опитва да обърне това и да каже, че хетеросексуалните са изключение и че всеки може да се определя като каквото си иска, а останалите трябва да се съобразяват с неговата/нейната фантазия.
Е, няма да стане!
Последни коментари
Telluris Malus
Първото заседание на 50-ия парламент ще е в сряда
Джендо Джедев
Сърбия пусна филм за ''зверствата на българския окупатор'', лично подкрепен от Вучич (видео)
БотоксПутю
Стотици украински войници от ЛГБТ общността протестираха в Киев за правото на гей бракове (снимки)
швейк
Сърбия пусна филм за ''зверствата на българския окупатор'', лично подкрепен от Вучич (видео)
Антонио Марулевски
Сърбия пусна филм за ''зверствата на българския окупатор'', лично подкрепен от Вучич (видео)