От няколко месеца Институтът за хуманитарни и социални науки в Скопие с директор Катерина Колозова работи над международен проект с цел да се намерят пътища за излизане от сегашния блокаж на отношенията между България и Северна Македония. Инициативата е финансирана от Вишеградския фонд и „Германския фонд Маршал“ и в нея участват учени от Скопие, София, Атина, Варшава, Будапеща и Прага.
В поредица от няколко материала публикуваме заключенията на историка Стефан Дечев, участник в проекта.
Покойният македонски историк Манол Пандевски в една от своите книги констатира, че революционерите от края на 19 и началото на 20 в. говорят много за „македонци“ и „македонски народ“, като изрично уточнява, че няма намерение да разисква в детайли какво е вътрешното съдържание, което те влагат в този термин. И това е обяснимо, след като говорим за цял един етап на „обща история“ с България, в който интелигенцията, както и части от народа се изживяват като български, въпреки наличието и на местно македонско чувство и възприемането на Македония като „отечество“. Всъщност, М. Пандевски открито признава още в далечната 1974 г. буквално както е в договора от 2017 г. моменти на „обща история“ с България и българите. Става дума за случая, в който той разглежда „присъствието на българското национално име в Македония“ и свързвайки го с „етничката сродност“ и „заедничките преродбенски борби“ („общите възрожденски борби“).
В периода между двете световни войни можем вече да говорим за различни македонски идентичности, като между тях има както взаимодействие, така и конкуренция. Появяват се и генерационни различия, особено типични за младото поколение, израсло в кралска Югославия и образовано в Белград и Загреб. Тя все повече започва да разглежда „македонския народ“ като „един от югославските народи“ и търси решение във федерализация на Югославия. Тази генерация е решителна за формирането на югославската и постюгославската македонска идентичност. И докато българският исторически разказ е изграден все едно, че винаги е съществувал „български народ“ като самоосъзната общност, то историческият разказ в Скопие след Втората световна война е изграден все едно, че винаги е имало „македонски народ“ като самоосъзната общност. Разказът е също така позициониран все едно винаги е съществувала и сякаш завинаги ще я има Югославия, а българското наследство е напълно изчистено.
Не може да се отрече и съществуването сред много дейци от миналото на т. нар. двойна идентичност. При едни тя е изразена по-силно, при други по-слабо. Има и немалко движения в двете посоки. На тези преминавания трябва и от двете страни да се гледа нормално и никой да не бъде обявяван за „предател“ и „предавник“. Тук двойната идентичност на Кръсте Мисирков, Димитър Влахов, Панко Брашнаров, Павел Шатев, Венко Марковски и т.н. трябва да се приеме като част от богатството и многообразието на живота, което ни обединява и свързва, а не като повод за клетви и взаимна омраза.
Всъщност, формирането на македонската идентичност в рамките на Югославия има по-голямо значение за културната интимност от който и да било исторически разказ. Първоначално спирането на действие на екзархийските институции и оперирането на сръбската образователна система и македонския говор в битовото и всекидневно общуване стимулира македонската идентичност за сметка на остатъчната българска. Редица постижения на модерната и съвременна цивилизация населението на днешна РС Македония получава в миналото в югославски културен контекст – радио, телевизия, пералня машина, прахосмукачка, лек автомобил и т.н. Към това можем да прибавим ролята на общественото хранене, ресторантьорството, сезонното летуване, плажовете, популярната музика и популярната култура като цяло. Ако към това додадем и престижа на Югославия в източноевропейски контекст, съчетан с ниския международен престиж на Живкова България, с изключение на спорта и оперното пеене, ситуацията се изяснява.
Колебанието и нестабилността на македонското се забелязва и в България. Като цяло в правилния исторически официален разказ македонците са част от българския народ. На всекидневно и битово равнище е възможно обаче да бъдат възприемани и като едва ли не други. Това е особено силно с оглед на политическите убийства в страната в миналото, в които самите македонци имат дейно участие, без самите те да имат различна етническа идентичност, но по-скоро различен дневен ред. Твърде често е възможно едни и същи индивиди, които ги мислят за чужденци или небългари в различни ситуационни и контекстуални условия, да възприемат дори и македонците извън България като българи. Но докато дълги десетилетия правилната идентичност на запад от Осогово е македонците като „един от югославските народи“, то в България те са многовековна част „от българския народ“.
Български и македонски идентичности ''на терен''
Защо Историята не може да бъде напълно игнорирана?
Уникалността на българо-македонския спор и другите двустранни спорове в Европа
Исторически разкази в българските и македонските учебници: какви са и какви биха могли да бъдат?
Македонските и българските учебници по история и техните ценности
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
23293
2
03.02 2022 в 02:29
Какъв сюрприз!
Последни коментари
4I4ATA
Исторически парк или държава в държавата, на която самата държава не обръща внимание
alfakentavur
След 4 ч. дебат за промените по Патриарха: Трайков не иска да е кмет на дупката на геврека, от която хората са си тръгнали
Бешката
След 4 ч. дебат за промените по Патриарха: Трайков не иска да е кмет на дупката на геврека, от която хората са си тръгнали
Mateevk
Гнусно! Училище връзва пионерски връзки на деца. Депутат от ГЕРБ гледа от първия ред (видео)
alcom4
Русия започна масирано настъпление в Харковска област