Два възгледа за фазата, на която се намират бойните действия в Украйна, са водещи при оценката на ситуацията в сегашния момент:

Първият - за изчерпване на съдържанието на втората фаза на войната и постепенен преход към следващата, трета фаза.

Бойните действия през последните седмици губят динамика и постепенно приемат облика на позиционна борба. Активни остават две напраавления: Харковското, където украинската армия осъществява настъпателни действия за излизане на държавната граница с Русия и за застрашаване на основните комуникациите на руската групировка в Донбас. И направлението Северен Донецк – Лисичанск, където руската армия, след като изгуби възможности за настъпление на широк фронт, прегрупира силите си за излизане на административната граница на Луганска област.

Тези действия бележат финалната част на втората фаза на войната в Украйна. Нейната главна цел за руската армия беше овладяване на територията на Луганска и Донецка област до техните административни граници и при благоприятна обстановка – завоюване на сухопътен коридор от Крим до Приднестровието, с овладяване на Одеса и окончателно отрязване на Украйна от крайбрежието на Азовско и на Черно море. Тези цели не бяха постигнати.

И руската армия, и въоръжените сили на Украйна се нуждаят от оперативна пауза, което обаче не означава че бойните действия ще затихнат по целия 1200-километров фронт. Що се отнася до района на Донбас, там определено се наблюдава спад в активността. (Този възглед се застъпва в частност от военния експерт от Азербайджан Агил Рустамзаде, който е участвал в разработването на плановете на Азербайджан за войната в Нагорни Карабах през 2019)

Вторият - за това, че кулминацията във втората фаза на войната все още не е настъпила и изпълнението на определящите за нея цели ще продължи, в това число и с нови средства и способи.

На отделни участъци на фронта продължават да се водят бойни действия с крайно висока степен на напрежение. Русия успява да мобилизира определени резерви, които обаче се въвеждат „неграмотно”, без да бъдат достатъчно добре окомплектовани и подготовени.

Наблюдава се и определено „пробуксуване” в доставката или в усвояването на постъпващото западно оборудване и въоръжение от страна на украинската армия. Количеството ново въоръжение все още не е довело до качествено изменение в съотношението на силите на фронта.

Имайки определено количествено превъзходство на определени участъци, на руските сили не им се отдава да постигнат принципни изменения. Украинската страна провежда грамотни тактически действия, но също не успява да достигне коренен прелом.

Кулминацията предстои, в зависимост от постъпването на фронта и от усвояването и използването от украинска страта на бойната техника и на въоръжението, доставяни от Запада.

Планираният от руска страна още от самото начало на бойните действия дълбок двоен обхват на най-боеспособната украинска групировка, тази в Донбас, не постигна своите цели защото настъплението не се води стремително, а се осъществява под формата на методично „прогризване” на украинската отбрана, без пробиви в оперативна дълбочина. Постигнатото от руска страна напредване от няколко, до няколко десетки километри в дълбочина на отбраната, нямат принципно значение, защото не води до стремително нарушаване на оперативната устойчивост на украинските войски.

Ако Украйна успее да подготви и съсредоточи необходимите оперативни резерви, достатъчно по количество обучен и подготвен личен състав, въоръжен с тежко въоръжение и бойна техника, която да превъзхожда аналогичните руски образци, или да позволява прилагането на способи, които не са достъпни на русктата страна, Украйна би постигнала стратегическия прелом.

Ако това не се случи, постепенно войната ще премине в третата фаза, позиционна по характер. И тогава ще встъпят в сила принципно различни механизми, които ще определят победата или поражението. Те ще бъдат преимуществено военно-икономически. Ще победи този, чиято икономика е по-жизнена или който има достъп до решаваща външно-икономическа и военна помощ. (Сред застъпващите тази гледна точка е израелският военен експерт Григорий Тамар, офицер от Израелските сили за защита.)

В сегашната фаза на войната неблагоприятно за Русия влияние оказват следните външни фактори:

Страните членки на ЕС съгласуват и предстои приемането на т.нар. шести пакет от санкциите срещу Русия, който ще включва и ембарго върху нефтените и газовите доставки.

Приемането на Швеция и на Финландия в НАТО е на дневен ред и е възможно да стане факт още преди завършването на войната в Украйна. А това неизбежно ще повлияе върху крайната развръзка.

Общата граница на Русия с НАТО ще се увеличи с около 1300 километра по суша и с около 60 километра по море. Шведският остров Готланд дава на НАТО такава позиция в Балтийско море, че практически елиминира всякакви възможни действия на руския Балтийски флот извън неговите бази. Общият съвкупен вътрешен продукт на държавите, членки на НАТО нараства с над 800 милиарда долара, което представлява около половината от сегашната икономика на Русия.

В допълнение към вече отпуснатата от САЩ военна помощ от 13.5 милиарда долара, конгресът прие допълнителна, извънредна помощ за Украйна от 40 милиарда, която се очаква да бъде утвърдена от Сената в близките дни.

Извън тези суми, в САЩ влезе в сила Законът за ленд-лийз, който ще действа през тази и следващата година. Той предвижда сключването на междуправителствен договор за предаване в аренда или в дълг с отсрочено плащане на въоръжение и военни материали от асортимента на отбранително-промишления потенциал на САЩ.

Украйна ще получи високотехнологично оръжие, като САЩ ще предоставят и необходимото обучение на украинския личен състав. Договорът позволява президентът на САЩ да одобрява конкретни позиции без да е необходимо поотделното им гласуване от Конгреса.

Съгласно предварителния списък, изготвен от украинската страна, , вече е утвърдена доставката на следните позиции: бойни машини на пехотата М2А3 Bradley; танкове М1А2Abrams; самоходни артилерийски установки М109А6 Paladin; реактивни системи за залпов огън на колесно шаси HIMARS; универсални пускови установки РСЗО М270 MLRS; норвежки подвижни зенитно-ракетни комплекси NASAMS и многофункционални леки изтребители четвърто поколение F-16.

Договорът по същество представлява неограничен безлихвен кредит, чието фактическо изплащане ще включва единствено онези позиции, които след завършването на войната останат за използване в Украйна, без това да включва боеприпасите, разходното имущество, унищожените или не върнати в САЩ техника и въоръжение.

След проведения на 10 май телефонен разговор на френския президент Емануел Макрон с президента на Китай Си Дзинпин Reuters цитира френското комюнике:

“Двете страни потвърдиха своята ангажираност да зачитат териториалната цялост и суверенитета на Украйна”. А това включва и окупираните територии в Донбас и Крим.

Тази формулировка свидетелствува за преоценка в Китай на изложените от Путин - при посещението му в Пекин на 4 февруари, 20 дни преди агресията - виждания за подготвяната война с Украйна. Очевидно е, че на настоящия етап в Пекин се възприема, че Украйна е в състояние, с мащабната помощ от Запада, да отвоюва всички окупирани територии, в това число и Донбас и Крим. А това във всички случай ще повлияе на надеждите в Русия за безрезервна поддръжка от страна на Китай.

Според съветника в президентството на Украйна Олексей Арестович, върху следващата фаза на войната влияние ще оказват и някои вътрешни фактори. 

Арестович посочва, че в Русия се подготвят и са в ход сериозни промени в ръководството на въоръжените сили.

По предварителни данни, началникът на ГЩ армейски генерал Валери Герасимов „де юре” все още заема длъжността, но фактически е бил отстранен. Сега се решава дали да му се даде възможност „да изкупи” допуснатите грешки, или не.

Отстранен, по думите на Арестович, е и генерал-лейтенант Сергей Кисел, командващ на 1-ва танкова армия, елитно ударно обединение, на което основно се разчиташе за постигане на целите в първата и във втората фаза на войната. Срещу генерал Кисел е заведено съдебно разследване, което може да бъде премине към квалифиция „държавна измяна”.

Разследва се дейността и на заместник-начаалника на ГЩ и началник на Главното оперативно управление на ГЩ генерал-лейтенант Сергей Рудской.
Сменен, отново по цитирания източник, е и командващият на Централния военен окръг генерал-полковник Александър Лапин.

Според Арестович, открито се проявяват и противоречия по отношение бъдещето на окупираните територии в Южна Украйна.

След изявлението на Георгий Мурадов, постоянен представител за Крим в администрацията на президента на Русия, че

„териториите в Южна Украйна, които бяха заети от руските войски, ще бъдат включени в състава на Русия като част от автономния район Крим”,

последва категорично заявление от страна на Дмитрий Песков, говорител на президента на Русия, че такава стъпка е възможна само след формиране на легитимни органи на местната власт и провеждането на референдум.

Украинското Главно управление на разузнаването разполага с данни, че органите на руската Федерална служба за безопасност и на военното разузнаване на Русия в тези райони се намират в състояние на остър конфликт по повод на „изнасяното от Южна Украйна богатство” – от зърно, до селскостопанска техника.

Малко хора си дават сметка защо през 2014 г. бяха формирани „две републики” в Донбас – Донецка и Луганска, и какво е разделило тогава „двата братски народа”, които живеят там. Истината е банална: едната „република” е била дадена за „разграбване” на Федералната служба за безопасност, а другата на военното разузнаване на Русия. Като на моменти тогава конфликтите между тях са били по-остри отколкото на двете републики с украинските власти.

Изявлението от страна на Песков свидетелства също така за отказ от по-нататъшно изостряне на напрежението, каквато ескалация би последвала след присъединяването на окупираните територии в Южна Украйна към Крим.

Това заедно с промените във военния връх свидетелствува, че ръководството в Кремъл започва да планира следващата фаза във войната с Украйна при отчитане на реаланите военни възможности, за разлика отпреди, когато политическите цели определяха военните задачи.

Това може да се проследи и по измененията в групировката на войските конкретно на бойното поле за усилване като основно на Луганското направление, където местни органи са докладвали, че на определени участъци руските войски вече са излезли на административната граница на областта.

„Тоест, завършва Арестович, за Русия третата фаза на войната под въздействието на външни и на вътрешни фактори може да има по-ограничени цели: излизането на административните граници на Луганска област; след това преминаваме във фазата на позиционната борба; укрепване отбраната на основните направления; продължаване на подготвката и подвеждането на оперативни резерви, като едновременно с това се търсят политико-дипломатическси средства за „излизане от войната”.

За въздействие върху украинското ръокводство ще продължи терорът с масирани ракетно – бомбени удари по цялата територия на Украйна.

Според Агил Рустамзадзе, като цяло руската групировка в Донбас е изтощена, защото освен преките загуби, воденето на активни настъпателни действия от втората седмица на април досега, оказва силно негативно въздействие върху нейните морални и бойни сили.

Засега без обявяването на всеобща мобилизация, като оперативен резерв се подвеждат части от групировката на Русия, изтеглени от Сирия, значителен контингент от т. нар. „Казашка войска” (паравоенни структури, основно в Кубан и в поречието на Дон), както и военнослужещи от запаса, служили по договор в предишни военни конфликти, в това число в състава на т.нар. частни военни компании.

При равнището на дневните възвратими и невъзвратими загуби, които търпи руската групировка в Украйна, в момента около 400-500 души, тези способи за попълване на личния състав удоволетворяват текущите потребности, но не осигуряват формирането на нова ударна групировка за повече от едно стратегическо направление.

Съществува очевиден вектор, който ще се запази и през следващата фаза на войната: Тъй като се наблюдава отново маневриране с част от силите на армията на Беларус в приграничните райони с Украйна, на Украйна ще й се наложи да задели сили и средства за прикритие на границата с Беларус.

Част от силите на Украйна трябва също така да прикрива и направлението откъм Приднестровието. Вероятно руските сили ще се опитат да подновят активността си на Харковското, на Херсонското направление и в Донбас, но едновременно с това ще пристъпят към изграждането на ешелонирана отбрана по най-важните направления за евентуален преход към преговори.

Андрей Пионковски, един от лидерите на демократичните сили в Русия, отбелязва:

„От 24 април, когато се състоя визитата на държавния секретар на САЩ Блинкен в Киев, до днес наблюдаваме каскада от немислими преди половин месец решения на САЩ и на Запада, като цяло, по оказване на максимална помощ на Украйна. Целта беше формулирана ясно и еднозначно от секретаря по отбраната на САЩ Остин: „Победа на Украйна, възстановяване на нейната териториална цялост и отслабването на Русия до степен, тя да не бъде в състояние повече да повтори подобна агресия”.

Според Пионтковски, Путин и военните в Русия все по-ясно осъзнават колосалния разрив между военните възможности на Русия и последните решения на Запада за подкрепа на Украйна. Окупацията на Украйна и унищожаването на украинската държавност, досега основна цел на Путин и главно съдържание на неговия политически живот, повече не стоят на дневен ред.

Войната преминава в плоскостта на завоюването на отделни територии. Максималното, на което разчита, по думите на Пионтковски, върхушката в Кремъл, сега вече се ограничава с анексията на Донецка, Луганска и евентуално на части от Херсонска област. За реализацията на тези цели се разчита на засилен военен натиск, но и на инструмента на преговорите.

Най-страшното за Путин е не това, че провалът му става явен, не общественото мнение е от значение за него. По-голямата част от обществото може да бъде заблудено, непокорните може да бъдат изолирани и репресирани. Реалната заплаха за Путин е неговото обкръжение.

Може да се предполага, че реално вече ръководството се осъществява от „постпутинска хунта”. Още повече, че между тях се очертава, според Андрей Пионктовски, консенсус за „затягане на конфликта” - с цел да се извоюват максимални териториални отстъпки, в това число и чрез принуждаване на украинското ръководство към преговори по условията на Кремъл.

А Путин им е необходим само до момента на развръзката, за да понесе лично цялата отговорност за военната авантюра спрямо Украйна както вътре в Русия, така и извън нея.