Доц. Искрен Иванов: Банкери се страхуват, че ще излязат имената на влиятелни европейци, помагали и помагащи на Москва

Зорница Близнашка 26 март 2024 в 09:20 7275 2

Крокус сити хол

Снимка Getty Images

Крокус сити хол

Принципен консенсус как да помогнат на Украйна за покупка на оръжия и боеприпаси - това постигнаха европейските лидери на последния Европейски съвет.

Или парите да дойдат от приходите, натрупани от "замразените" заради войната руски активи.

Идеята получи критики от Москва - броени дни след президентските избори и броени часове преди терористичните нападения в покрайнините й.

На фокус по време на среща на върха в Брюксел беше идеята за използване на приходите от запорирането в Европейския съюз руско имущество за въоръжаване на Украйна.

За целта върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел предложи да бъдат използвани 90 процента от лихвите върху замразените руски активи:

"Предполагам, че лидерите ще подкрепят предложението ми за конфискуване на печалбите от замразените руски активи, за да осигурим 3 млрд. евро годишно за отбраната на Украйна. Не плашете хората излишно! Войната не е на прага! Това, което е на прага е необходимостта да подкрепяме украинците!"

Очаква се ЕК да предложи правен текст, който да формализира предложението, както и да обясни механизма, по който ЕС ще се разпорежда със средствата.

"Става дума за активите на Руската централна банка. Те бяха замразени от държавите от Г-7, а не на олигарсите, което е съвсем отделен въпрос", уточни за програма "Хоризонт" Даниел Франкини от Центъра за международно и европейско право в Шефилдския университет за замразените руски авоари в белгийския централен депозитар на ценни книжа:

"Печалбите, за които говорим принадлежат на "Euroclear", а той е европейска институция. Все пак това са извънредни печалби и единствената причина "Euroclear" да ги държи са санкциите срещу Русия заради агресията й срещу Украйна".

Защо има страни в ЕС, резервирани към предложението?

"В продължение на години руските олигарси изнасяха към Европа активи, в които са съсредоточени не просто парите на банките, не просто паричният поток, който облагодетелства Русия, но и парите много руски олигарси. То това е индиректната цел на ЕС - чрез едно такова замразяване на активите и употребата им за закупуване на оръжие за Украйна всъщност да обезоръжи част от руското влияние в Европа. Големият проблем е, че Унгария и Австрия се противопоставят", подчерта в интервю за БНР експертът по международна сигурност и управление на конфликтите доц. д-р Искрен Иванов, както и обясни защо така са реагирали на идеята страните по време на Европейския съвет:

"Унгария се противопоставя по разбираеми причини. Нейният лидер спазва един доста близък политически флирт с Русия. Що се отнася до Австрия - руското присъствие в Австрия е сериозно, реакцията на Карл Нехамер беше очаквана. Така че да, има консенсус в Европейския съюз тези активи да бъдат използвани за закупуване на оръжие за Украйна. Доколко този консенсус ще се запази, то много зависи от тези страни, които в един момент могат да блокират едно такова решение“.

Резерви изразиха и Ирландия, и Малта:

"Малта е доста встрани от тези процеси, но останалата част от държавите, които се съпротивляват, това буди учудване. Малко или много тези руски активи, използването им за оръжие в Украйна, ще навредят на интересите и на някои богати европейци, защото техните компании, техните индустриални общности търгуваха с руснаците преди войната".

"Аз даже се учудих защо Германия не реагира при положение, че буквално месеците преди войната в Германия имаше много богати бизнесмени, които търгуваха с руските си колеги. Не е учудващо да видим някои държави, които иначе са доста пронатовски, да се съпротивляват на тези санкции, защото на практика замразяването на руските активи изцяло ще отреже последните останали канали на руската икономика към Европа", подчерта политологът.

"В момента има силна подкрепа да се използват неочакваните печалби и те да се насочват към Украйна за военни цели. Ако сме достатъчно бързи, за да приключим с предложението, ще можем да осигурим първия милиард още на 1-ви юли", прогнозира председателят на Европейската комисия Усрула фон дер Лайен.

Възможно ли е през юли Украйна да получи първия транш средства от парите за закупуване на въоръжение?

"Ако американската помощ закъснее, Европа може да се мобилизира и да изпрати тези средства на Украйна до юли месец", каза преподавателят в Софийския университет "Свети Климент Охридски", но и изтъкна, че е "скептичен дали оръжията, които ще закупи ЕС ще бъдат достатъчни на Украйна":

"Европейският съюз е икономическият гръбнак на Украйна, но военният гръбнак си остават Съединените щати - ако не отблокират своята помощ до края на март, твърде е възможно тя да закъснее фатално и затова Европа бърза", уточни доц. д-р Иванов:

"Месеците април, май и юни те ще бъдат критични, тъй като виждаме, че в момента Русия се подготвя за нова мащабна атака срещу Киев".

Терористична атака в Москва ще послужи като аргумент за мобилизация на още хора, прогнозира още експертът.

По думите му, "трябва да се дистанцираме от крайни съждения за станалото":

"За руски животи или за каквито и да са други - когато говорим за тероризъм, става въпрос за насилие срещу цивилни. Да не смесваме случилото се с войната в Украйна!"

"Не подкрепям тезата, че Украйна има нещо общо с този атентат - заплахата от глобалния тероризъм е заплаха за всички, не само за Русия", каза доцентът.

Вина към Украйна хвърли руският президент, който - според украинския му колега - така търси начини да отклони вината за масовото убийство:

"Ако руснаците са готови мълчаливо да умират в "Крокус хол" и да не задават никакви въпроси на своите служби за сигурност и разузнаване, то Путин отново ще се опита да обърне подобна ситуация в своя лична полза", каза Володимир Зеленски за Владимир Путин.

"Голяма част от стратегическите ресурси на руското разузнаване са насочени към подкрепа на режима в Кремъл, към обезпечаване на ресурсите в Украйна. Това създаде вакуум вътре в Русия и се стигна до този атентат", добави политологът, който за "Хоризонт" направи коментар и за президентския вот в страната.

Изборите за президент в Русия - вот в "пълно информационно затъмнение".

"Много трудно можем да направим категорични изводи за това, което се случи на руските избори, защото в момента в Русия е пълно информационно затъмнение. За мен легитимността на тези избори е съмнителна, защото истината е, че Путин се опитва да концентрира властта около себе си, опитва се да солидаризира руснаците около себе си в тази война", каза доцент Иванов.

Войната в Украйна, блокираната помощ от САЩ и ядрената реторика на Русия - заплаха ли са за сигурността в Европа?

"Що се отнася до войната в Украйна - чуваме на няколко пъти не просто конвенционална реторика от страна на Москва - чуваме ядрена реторика. Мисля, че това е повече от категорично доказателство, че наистина Русия ще продължи тази война, докато не постигне целите си".

"Да, Европа се активира! Да, Европа разбра, че не може да стои със скръстени ръце. И Европа разбра, че трябва да създаде армия, но ефективно сдържане на Русия без САЩ няма как да стане", подчерта експертът по международна сигурност и управление на конфликтите.

"Историята на Студената война сочи, че бидейки държави с ядрен паритет Съединените щати и Русия парадоксално така осигуриха мирното развитие на Стария континент - просто от страх да не се стигне до ядрена война".

Според доцент Иванов, блокираната американска помощ плаши Европа:

"Плаши една Франция - на няколко пъти и френският президент Еманюел Макрон заяви затова, че тя също е ядрена сила, може да сдържа Русия. Но европейците ще използват пълния набор от инструменти, защото в момента залогът е сигурността на цяла Европа и в крайна сметка аз наистина се надявам да има консенсус по този въпрос. Защото ако държави като Австрия или споменатите блокират една такава процедура, това означава, че Украйна остава без помощ".

"Истината е, че Европа няма пари да построй армия или поне високотехнологична армия. Воля има вече - това е добре! Европейските държави не искат да си изрежат, примерно, безплатното здравеопазване, безплатното образование и да влеят тези пари за въоръжение. Затова в момента този механизъм, който те използват (пренасочването на тези пари за отбранителна индустрия) е нещо като отправна точка за създаването на някакви отбранителни формации и отделно за закупуването на оръжие за Украйна".

Затова ли от месеци се говори активно за създаването на фигурата на еврокомисар по отбраната в една бъдеща Европейска комисия - след европейските избори?

"В момента в Европа се говори за създаването на Общ европейски отбранителен фонд, от който фонд всъщност да тръгват средствата, които ще се отпускат оттук нататък за Украйна и съответно средствата, които ще се използват за изграждането на обща европейска отбрана", обясни преподавателят в СУ.

"Каква е алтернативата на едно такова решение - тези пари да бъдат вложени в кохезионните фондове или в останалата част от фондовете на ЕС. Не мисля, че Европа ще се съгласи на това, а дори да се съгласи - това ще бъде просто едно временно решение".

"Европейците добре разбират, че една обща европейска отбрана има нужда от институционализация. Създаването на една такава фигура като европейски комисар по отбраната или директно да си го кажем - европейски министър по отбраната, при всички положения ще наложи и създаването на институция, която ще отговаря за това как да се разпределят тези средства. Държави като Франция, Германия, Белгия, Нидерландия няма да оставят тези средства в ръцете на останалите фондове."

Как Русия реагира на идеята на Европа за употреба на парите от лихвите, натрупани от блокираните активи?

Като "бандитизъм" и "кражба" я определи говорителя на руското външно министерство Мария Захарова, а колегата й от Кремъл Дмитрий Песков каза, че предложението противоречи на международното право:

"В юридическия отдел на всяка банка разбират катастрофалните последици от такива действия за изземване на активи както за банката, така и за страната, и за европейската икономика. Ако такива решения бъдат реализирани - последиците ще бъдат много сериозни, както за тези, които ги вземат, така и за тези, които ги прилагат".

Възможни ли са ответни санкции от Москва? Примерно, ако има останали активи на западни компании в Русия, самата страна да предприеме "огледални" действия?

"Да, напълно е възможно това да се случи и ще дам отново пример с Австрия. Да си представим, че има австрийски активи в Русия, защото Австрия винаги е била близка с Русия. Ако погледнем Европейския съюз, ще видим, че Австрия е една от най-проруските страни в него. Факт е, че много голяма част от тези австрийски активи, които бяха изнесени за Русия, наистина могат да бъдат замразени. Това е причината, поради която и Русия да използва тези пари на фронта. Това е причината, поради която в момента държави като Австрия гледат песимистично на една такава стъпка от страна на Европейския съюз.

Банки е Европа - притеснени заради възможността от нарушаване на банковата тайна

Песимизъм към идеята изразиха и западни банки, както и притеснения, че може да бъдат подведени под съдебна отговорност от Русия или да им се наложи да плащат сериозни обезщетения.

"Ще припомня - буквално след 11 септември 2001г., когато бяха терористичните атентати в Ню Йорк и Вашингтон - САЩ поискаха от швейцарските банки да нарушат банковата тайна, за да предоставят информация за това дали сред активите, с които те разполагат, няма активи на фантомни сдружения или субекти, които имат връзки с терористите. Един от малкото случаи, когато швейцарските банки са нарушавали банковата тайна и са давали информация за активите", даде пример доцентът.

"В момента това, от което се страхуват много европейски банки, включително, както Вие казахте, много европейски банкери и компании, които се иначе разположени на страни, които категорично осъждат Русия в тази война - е, че в някои банкови тайни може да излязат имената на влиятелни европейски политици, влиятелни европейски бизнесмени, доста от които са помагали на Русия в миналото. Пък, кой знае, може да продължават да й помагат и сега? Бизнесът си е бизнес!"

"Те, руските олигарси, неслучайно държат голяма част от тези активи в европейски банки, чисто и просто защото все пак те ще ги държат в евро, няма да ги държат в рубли, нали?"

"И, разбира се, има нещо друго - Европа се притеснява да не би случайно по някакъв начин това да повлияе на стабилността на еврото, защото последното, от което в момента Европа има нужда е нова рецесия", каза още доцент Искрен Иванов.

Къде е България в този казус?

На въпрос можем ли да участваме в конфискацията на печалбите на замразените руски активи - премиерът в оставка Николай Денков отговори:

"Това, което липсва в България в момента е закон, приет, който да позволява да се замразяват активите и съответно да се управляват. Такъв законопроект има подготвен от "Демократична България", но той не е разглеждат, не е приет в Народното събрание".

"Не мисля, че можем, защото България все още не е страна-членка на еврозоната", подчерта експертът:

"Ние не се разплащаме в евро. По-скоро в България големият проблем е или беше енергийната зависимост от Русия - сега той до голяма степен е преодолян. Това беше по-скоро предизвикателството, за което Европейският съюз и Вашингтон оказваха натиск върху нас. По-скоро големият проблем, по който европейците ще продължат - това е корупцията".

"Такъв закон за активите може да бъде приет след влизането ни в еврозоната. Но корупцията в България е сериозен проблем - тя облагодетелства точно държави като Русия".

"По-скоро Европа ще продължи да ни притиска в тази посока да се борим, а едва, след като постигнем тези приоритети, едва тогава да мислим за такъв закон. Защото един такъв закон иначе би облагодетелствал трети страни, а не толкова Европа", обясни политологът.

Според експерта по международна сигурност и управление на конфликтите, от последния Европейския съвет стана ясно, че:
"Най-важният приоритет от всички - това е бъдещето на Украйна и потенциалната възможност тя да стане страна-членка на Европейския съюз или поне асоциирана страна-членка под някаква форма, защото не е тайна, че Франция и Германия планират реформи в Съюза, която по всяка вероятност ще го раздели на няколко пояса".

"Вероятно в Европа в момента се обсъжда Украйна да стане част от тези пояси, така че след като войната приключи под някаква форма, нейното възстановяване да стане по-лесно", поясни доц. д-р Искрен Иванов.

Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с OFFNews. 

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

900

2

stix

28.03 2024 в 10:27

Моля,престанете с тези титли.Не е ли възможно само Иванов.Титлите да си ги споменават на работните си места.Името мисля,е достатъчно.Това разделя и без това разделеното общество.Досущ като АБпФК.Откато премахнаха ВАК и се самозабравиха.Плагиатството се отприщи като лавина.Ами,не е красиво,бе!Дори някои истински професори избягват всякакви титли публично.

345

1

Джендо Джедев

26.03 2024 в 10:24

По отношение на взимане на решения демокрациите са ужасно тромави, особено съюзите на демократичните държави. За разлика от тях, в тоталитарните клоаки решения се взимат за ден-два, като най-много време отнема самото обнародване на решението на Батюшката. За жалост това е едно огромно преимущество на режимите.