МЗ отрича за замърсяване по плажовете: Такива новини нарушават спокойствието на туристите

Министерството на здравеопазването (МЗ) обяви, че не приема за коректни данните от независимото изследване на Асоциация "Активни потребители" за морската вода. Ведомството излезе с позиция по повод широко коментираните резултати от силно замърсени проби на морската вода на 11 от популярните плажове по нашето Черноморие.

Според МЗ подобни новини манипулират общественото мнение и нарушават спокойствието на гражданите в разгара на туристическия сезон.

МЗ посочва, че не е ясно по каква методика са събрани пробите, нито в каква лаборатория са изследвани. Не било правилно и да се вземат в дни след силни дъждове, защото било известно, че в такива дни има по-силно замърсяване. В такива дни става въпрос за краткотрайно замърсяване.

Държавният здравен инспектор доц. Ангел Кунчев кани авторите на изследването да вземат заедно проби и да ги изследват заедно специалистите от РЗИ.

Институции си прехвърлят топката

В същото време от позицията става ясно, че и МЗ отказва да поеме отговорност за трайния проблем с изливане на фекални води в реките и морето. След като тази сутрин екоминистърът Юлиян Попов каза, че проблемът с бактериите Escherichia coli (идващи обичайно от фекални води) в морето не е екологичен, а здравен, МЗ коментира, че изливането на тръбите не е в правомощията на РЗИ-тата и подобни твърдения уронвали престижа на институцията.

Публикуваме пълната позиция на министерството:

Министерството на здравеопазването не приема за коректни данните от изследване по съвместна инициатива между група „Микробиологични рискове в околната среда, проект SUMMIT“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Асоциация „Активни потребители“. Здравното ведомство категорично отрича публично оповестените данни, с които се манипулира общественото мнение и чрез които се дискредитира работата на държавните институции и доверието в тях, нарушавайки спокойствието на гражданите в разгара на туристическия сезон.

Държим да отбележим, че изследователите и авторите на проучването, чието призвание е да са в полза на потребителите, не са сигнализирали Регионалната здравна инспекция (РЗИ) Бургас, предоставяйки своевременно информацията, с която разполагат, за да бъдат предприети адекватни мерки, включващи информиране на обществеността и, в случай на необходимост, временна забрана за къпане. Нещо повече, информацията от страна на изследователите, е предоставена чрез публикация на сайта https://aktivnipotrebiteli.bg и разпространена от медиите на 17.08.2023 г., повече от две седмици след проведеното изследване. Освен това не са предоставени протоколи за реда и начина, по който е проведено пробонабирането.

Съгласно действащото в страната законодателство, РЗИ извършва мониторинг на качеството на водите за къпане по показателите – Чревни ентерококи и Еscherichia coli.

В случай на краткотрайно замърсяване, следва да бъде организирано вземането на една допълнителна проба, за да се потвърди, че инцидентът е приключил. Тази проба не е част от базата данни за качеството на водите за къпане. Когато е необходимо да се замени игнорирана проба, се взема една допълнителна проба седем дни след края на краткотрайното замърсяване. В допълнение, бихме искали да подчертаем, че в периода 30 -31.07 в района на Южното Черноморие е имало обилни валежи, които оказват влияние върху показателите на водата за къпане. Ето защо, РЗИ Бургас периодично дава указания на гражданите, че не се препоръчва влизането в морската вода до два дни след силни дъждове. На всеки постъпил сигнал за лошо качество на водите за къпане, прилежащи към конкретен плаж, РЗИ-Бургас реагира бързо и организира своевременно пробонабиране и анализ на вода от посоченото в сигнала място за къпане, като при излизане на резултатите информира писмено заинтересованото лице и/или институция.

Това изискване ясно очертава компетентността относно мониторинга на водите за къпане и отново подчертава, че възникването на краткотрайно замърсяване, следва да е обект на специално проследяване и при необходимост, предприемане на мерки.

Изпитванията на РЗИ Бургас се извършват в микробиологичната лаборатория на Лабораторно изпитвателния комплекс (ЛИК) на инспекцията. ЛИК е акредитиран по всички национални и европейски стандарти със Сертификат за акредитация № 254 ЛИ, валиден. Тези обстоятелство са видни от публичния Регистър на Българската служба по акредитация (БСА) на адрес: https://www.nab-bas.bg/registar/laboratoren-izpitvatelen-kompleks-pri-rzi-burgas-254-li-10804.html. Следва да се посочи, че в публичния регистър на БСА не се откриват данни за премината процедура по акредитация на лабораторно изпитвателния комплекс при СУ „Св. Климент Охридски“, извършил микробиологичния анализ, визиран в проучването на Асоциация Активни потребители.

Не на последно място пробонабирането се извършва от висококвалифицирани служители на РЗИ Бургас, преминали необходимото обучение.

Във връзка с направени твърдения в публикацията, държим да направим следните уточнения:

„Нашите резултати и тези на РЗИ – Бургас могат директно да бъдат сравнявани“.

Направеното заключение от екипа учени е подвеждащо, тъй като методите на изпитване са различни. Методът на изпитване на ЛИК на РЗИ Бургас е в съответствие с изискванията на Наредба 5 и в обхвата на акредитацията. Резултати, които могат да бъдат сравнявани, са тези, взети по еднотипен начин, по едно и също време и място, а след това са едновременно изпитани в две отделни лаборатории по един и същ метод.

„Установените при това изследване резултати за микробиологично качество на водите за къпане коренно се различават от съобщеното от РЗИ-Бургас за същите локации“.

Провежданият от РЗИ Бургас мониторинг на качеството на водите за къпане е публично достъпен. Регионалната здравна инспекция планира и обявява дати за пробонабиране още в началото на летния сезон. Графикът за вземане на проби за всяка зона за къпане на територията на Южното Черноморие е публикуван официално на интернет страницата на здравната инспекция. Видно от публикуваната информация на „Активни потребители“, пробите на РЗИ Бургас са взети в друг времеви интервал, различен от времето на вземане на пробите, обект на публикацията.

„Основен индикатор за замърсяване на водите за къпане е количеството на бактерията Escherichia coli“.

Посоченото твърдение също е непълно и неточно. Изследователите цитират Наредба № 5. Тя обаче определя два индикатора – Чревни ентерококи и Еscherichia coli. Публикацията не съдържа информация за проведени анализи по показател Чревни ентерококи.

„Лимита за морска вода е 500 клетки (наричани още cfu) за 100 мл“.

В публикацията се посочва, че Escherichia coli не трябва да се открива в 100 мл питейна вода. Такова нормативно изискване има. Това обаче не важи за водите за къпане. Многократно в изследването се говори за „лимит“, какъвто обаче по този показател не е определен нормативно в действащото европейско и национално законодателство за водите за къпане. В Приложение № 1 към Наредба № 5 са определени стойности, които се отнасят за класификацията на водите за къпане, при спазване на критериите, посочени в Приложение № 4 от същата наредба. То изисква оценката на качеството на водите за къпане да се извършва винаги на основата на база данни, получени най-малко от резултатите от 16 взети проби или от 12 проби, при наличие на специфични обстоятелства посочени в приложение № 2 от наредбата.

„Здравните власти трябва да помогнат за откриване и затваряне на каналите и тръбите за отпадъчни води“

Следва да бъде обърнато внимание, че това е извън правомощията и компетентността на регионалните здравни инспекции и подобни неверни твърдения уронват авторитета на институцията пред обществото, което считаме за напълно недопустимо.

Видно от гореизложеното е, че изследователите, публикували информацията, не са запознати с правомощията на компетентните органи по управление на качеството на водите за къпане и прилаганите на национално ниво европейски изисквания в тази област.

Това става ясно и от апела към туристите да сигнализират районите здравни инспекции „когато видите изхвърляне на боклуци в морето, или намерите например тръба с изход във водата“, който е напълно подвеждащ. Органите на държавния здравен контрол нямат правомощия относно изхвърлянето на отпадъци и заустването на отпадни води в Черно море и конкретно в определените зони за къпане. Съгласно изискванията на чл. 17 от Наредба № 5, мерките за предотвратяване, намаляване или премахване на причините за замърсяване на водите в зоните за къпане, се включват в програмите от мерки към плановете за управление на речните басейни, изготвени от съответната басейнова дирекция.

В заключение и във връзка с различни медийни публикации, бихме искали да ви информираме, че данните от ежедневните справки по Наредба 21 към момента сочат, че заболяемостта е в рамките на нормалната за сезона и няма ръст в регистрираните случаи спрямо същия период на миналата година. Нещо повече - за 2023 г. през месец август до момента регистрираните случаи на чревни инфекции са значително по-малко в сравнение със същия период на 2022 г. През периода 01.08 до 17.08.2023г. в областта са регистрирани общо 27 случая на чревни инфекции. За същия период през миналата година регистрираните случаи на чревни инфекции в област Бургас са общо 44. През 2023г. до момента в област Бургас няма регистрирани епидемични и хранителни взривове от чревни инфекции.

Както нееднократно сме заявявали до момента, провеждането на открита и прозрачна дейност от страна на регионалните здравни инспекции, е била водещ принцип в нашата работа.

Отправяме покана до изследователите да бъдат организирани съвместни действия по пробонабиране и провеждане на лабораторни анализи за установяване на обективните факти.

Следете новините ни в GoogleNews