Православните християни почитат днес Света Марина, покровителката на водата и здравето. Според народните вярвания тя е и пазителка от змии, както и закрилница на Черноморието. Света Марина се приема и като покровителка на брака.

Народът ни вярва, че светицата посещава сънищата на хората и ги съветва как да се спасят от болести и нещастия. В много от църквите и манастирите, които носят нейното име, има лечебни води. Отбелязвали Маринден хора, които работят с огън – ковачи, хлебари, калайджии, грънчари, но и всички други, светицата е известна също като Опална или Люта Марина.На този празник жените не пипали ножица, конец и въже, а мъжете имали грижата едновременно да подновят огъня в домашните огнища. Новият се добивал от братя близнаци или мъже-адаши, чието име се среща много редко в селището. През нощта те се събличали голи и палели огън, триейки клони от липа, хвойна или леска. Пламнел ли, разнасяли го по къщите. На Маринден не се работи и на полето, смятало се за целебно окъпването в топли извори, светицата много помагала при очни болести.

Днес имен ден празнуват Марин, Марина и Маринела. Името от латински означава "морски".

Денят на Света Марина е последният от трите Горещници. По тях се гадае какво ще бъде времето през януари, февруари и март следващата година.

Девойката Марина била дъщеря на езическия жрец в Антиохия Писидийска (ІІІ в.). Баща и я възпитал в идолопоклонство, но господ Бог по Своята милост и дал да узнае истината и я призовал при Себе Си.

В това време римското правителство жестоко преследвало християните. Много от преследваните се криели по пустините и планините. А мнозина оставали в градовете и като вземали вид на просяци, стараели се да проповядват и разпространяват словото Божие.

От един такъв християнин 12-годишна Марина пръв път чула за Господа Иисуса Христа и сърцето и изпълнело от любов към него. Тя много желаела да получи св.крещение, но поради гонението не е имало нито в града, нито в околностите свещеник, който да може да извърши това тайнство. Марина се оставила на Бога и очаквала Неговата воля. А между това тя не се бояла открито да изповадва името на Господа, макар и да знаела, че може да бъде подложена на гонение.

Пръв неин гонител станал самиеят и баща. Той бил ревностен поклонник на идолите и когато узнал, че дъщеря му вярва в Христа, намразил я и започнал да се отнася с нея много жестоко. 16-годишната девойка срещнала управителя на източните провинции Олимврий и смело му изповядала вярата си, заради което била подложена на ужасни изтезания. Молитвите й към Бог да я удостои да мине през водата на кръщението навели Олимврий на мисълта да я удави. Хвърлили вързаната девойка в грамадна каца с вода. Тя започнала да се моли на Господа да й развърже веригите, а водата да бъде желаното от нея свето кръщение и възраждане за вечен живот. Едва свършила молитвата, оковите се разкъсали и неизказана светлина огряла Марина. Мъченицата стояла във водата и пеела хвалебствена песен. След това била осъдена на смърт.