Св. Йосиф Прекрасни, Св. Игнатий Богоносец- Архиепископ Антиохийски (Игнажден), Св. Йоан Кронщадски

Последна промяна на 20 декември 2012 в 01:01 3573 0

Св. Игнатии Богоносец
Св. Игнатии Богоносец

Лоно Авраамово
Св. праведен патриарх Йосиф Прекрасни (Целомъдрени)

Кратко животоописание на св. праотец Йосиф

За живота на праведния Йосиф Прекрасни се разказва в Старозаветната книга Битие глави 37-50. Той бил предпоследният от дванадесетте синове на старозаветния патриарх Яков (Израил) от любимата му жена Рахил (Бит. 30:23-24), и последният, който се родил в Месопотамия преди изхода на Иаков от Лаван. Йосиф бил благодетелен и красив и бил особено обичан от родителите си. Младият Йосиф разказал на близките си свои сънища, които предвещаващи бъдещето му величие. С това той възбудил злобна завист у братята си. Те решили да убият седемнадесетгодишния Йосиф и го хвърлили в ров, но после го продали в робство на пътуващи търговци. Така Йосиф се озовал в Египет (Бит. 37:22, 29) и станал един от многото евреи-слуги там между 1900 и 1600 г. преди Христос.

В Египет праведният Йосиф бил продаден на началника на охраната на фараона Потифар и благодарение на своя ум и добродетели, той заслужил доверието му. Св. Йосиф бил удивително красив. Жената на Понтифар се опитала да го прелъсти, но целомъдреният юноша отблъскал нейните съблазни. Огорчена и озлобена, тя оклеветила пред мъжа си праведния Йосиф, който веднага го хвърлил в затвора. Оттам светият Йосиф излязъл чрез дара си да тълкува сънища. Когато научил за дарбата му, фараонът извикал Йосиф в своя дворец, за да изтълкува негов сън, който никой не успял да изтълкува (Бит. 41:14). Съновидението предсказало, че след богат урожай и слава на фараона, ще последват гладни години и нещастия за Египет. Силно впечатлен от дара на Йосиф, фараонът го направил първи сановник - втори по положение след фараона в цялото царство (Бит 41:38-46). Благодарение на откровението и вещото ръководство на Йосиф, Египет бил спасен от нещастията.

Когато в родината на праведния Йосиф настанал глад, баща му изпратил синовете си да закупят храна от египтяните. Св. Йосиф Прекрасни спасил целия си род от гладна смърт и им помогнал да се заселят в Египет. Фараонът им дал добро място за живеене (Бит. 43:34) и братята се сдобрили (Бит. 43-46 глава). Св. Йосиф управлявал Египет дълго и успешно. Тук се родили двамата му сина Манасия и Ефрем. Преди смъртта си старият Израил ги осиновил, благословил ги и им дал два дяла между братята. Техните колена са наричани по името на Иосиф (Числа 13:12; 36:5; Втор. 33:13-17; Съдии 1:22-23; 3Цар. 11:28; От. 7:8). С тяхното име е наричано в Библията също Северното царство (Пс. 77:67 и др.) и дори целият израилски народ (2Цар. 19:20; Пс. 76:16; 79:2; 80:6; Ам 5:6; Авд. 1:18).

Праведният Йосиф починал на 110-годишна възраст. Балсамирали го, както и баща му, според египетската традиция (Бит. 47:12 и следв.). Преди смъртта си той заръчал на синовете Израилеви да пренесат костите му от Египет в Обетованата земя. Завета на св. Йосиф изпълнил през 1496 г. преди Рождество Христово св. пророк Мойсей. Той пренесъл костите му и го погребал в Сихем (Изход 13:19; Иисус Навин 24:32). Чрез своите синове Манасия и Ефрем св. Йосиф Прекрасни положил началото на две от Израилевите колена.

 

Св. Игнатий Богоносец

Житие на св. мъченик Игнатий Богоносец

 

Св. Игнатий Богоносец. Икона в храм "Свети Седмочисленици" в София. Снимка: Елка Йончева, www.bnr.bg Апостолите Христови веднъж спорели помежду си кой от тях е най-голям. Иисус Христос, като чул за какво спорят, повикал едно дете, прегърнал го, поставил го сред тях и казал:

 

"Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно. И който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема" (Матея 18:2-5).

 

Върху това дете, което прегърнал Иисус Христос, пребъдвало Божието благословение. Според преданието това дете е Игнатий Богоносец, който по-късно бил ученик на св. Йоан Богослов, а след това епископ на Антиохийската църква. Като такъв той се удостоил да приеме за името на Христа мъченически венец.

 

Св. Игнатий, възведен от съвета на всички св. апостоли за епископ на Антиохия, мъдро управлявал паството си, без да жали трудове и грижи, като проявявал във всичко апостолска ревност. Той безбоязнено и усърдно проповядвал словото Божие и мнозина довел до познание на Христа. Пръв въвел в Антиохийската църква пеенето на божествените песни от два хора, което после било прието и от другите християнски църкви. Паството наричало своя епископ Богоносец, защото той самият казвал, че носи в сърцето си Бога.

 

По случай победите на император Траян (98-117) в Антиохия били устроени тържества и веселия. Християните не могли да вземат участие в тържествата, понеже те били свързани с езически обреди. Съобщили за това на императора, обвинявайки особено техния епископ като враг на езическите богове. Траян, като пристигнал в Антиохия, го повикал:

 

- Ти ли се наричаш Богоносец – запитал го той – и се противиш на нашите повеления, като се стараеш да водиш цяла Антиохия след твоя Христос?

 

- Аз съм – твърдо отговорил епископът.

 

- Та какво е това название – Богоносец? – запитал царят.

 

- Богоносец е тоя – отговорил Игнатий, - който носи Христа в душата си.

 

- Та ти носиш твоя Христос в себе си? – пак го запитал Траян.

 

- Наистина Го нося – казал светият Богоносец, - защото в словото Божие е написано: "Ще се поселя в тях и ще ходя между тях" (2 Кор. 6:16, Лев. 26:12).

 

Траян дълго се опитвал да склони Игнатия да се отрече от Христа, като осмивал вярата му и му обещавал почести и слава, ако се отрече. Но на всички увещания Богоносецът отговарял, че за него е по-добре да страда за Христа, отколкото, като се отрече от него, да живее във величие и слава. Съдиите, мислейки да го изобличат със собствените му думи, казали му: "Ти сам говориш, че твоят Бог умрял. Може ли мъртвият да спаси и да дарува живот? Нашите богове ние считаме безсмъртни".

 

- Моят Господ и Бог станал човек за нас – отговорил Игнатий, - и за нашето спасение и по собствено благоволение приел кръст, смърт и погребение. След това възкръснал в третия ден, като съкрушил вражеската сила, възлязъл пак на Небето, откъдето слязъл да ни дигне от падението и отново да ни въведе в рая, из който ние така злополучно сме били изхвърлени. Той ни е дарувал повече блага, отколкото сме имали по-рано. Кой от вашите богове е сторил подобно нещо?

 

След това св. Игнатий започнал да разкрива с примери от езическата митология всичката нелепост на езичеството. Тогава Траян го осъдил на смърт. Отвели епископа в тъмница, за да го предадат след това да бъде изяден от зверовете. Но като знаели, че често твърдостта на мъчениците сред тежките страдания довеждала езичниците към вяра в Христа, решили да пратят Игнатий за наказание в Рим, където народът ще види в него обикновен престъпник, осъден на смърт за своите престъпления. Така и направили. Траян тръгнал на поход, а Игнатий, свързан с вериги, бил отправен за Рим. Но нито умората от далечния път, нито близостта на смъртта не могли да сломят в него твърдостта на духа. Той радостно отивал на смърт за името на възлюбения Христа, като утешавал християните, които с плач се трупали около него по градовете, през които минавал: Селевкия, Смирна, всички градове на Мала Азия. Той в Смирна прекарал известно време със св. Поликарп, също ученик на св. Йоан Богослов, и оттам написал послания до църквите – Ефеска, Магнезийска, Тралийска и Римска. Тия послания, стигнали до нас, съдържат истинското християнско учение. В тях е изразена пламенната любов към Бога и към ближните. Пълен с искрено смирение, Игнатий пише на ефеските християни:

 

"Аз не ви заповядвам като такъв, който има власт, понеже, макар и да съм свързан с Христа, не съм още съвършен в Христа. Аз сего току-що начевам да бъда негов ученик, а ви говоря като учител. Покрепете ме чрез вашата вяра, вашето търпение! Любовта ми към вас ме подбужда да ви пиша и да ви моля да следвате пътя Господен!"

 

Игнатий убеждава християните да пазят помежду си единодушие и любов, да се покоряват на своите пастири, да се предпазват от лъжеучители, каквито имало много по онова време.

 

"Непрестанно и усърдно се молете за всички – пише той, - защото и неверните могат да се обърнат. Вашият свят живот да им послужи като наставление... Не изоставяйте молитвените събрания! Чрез тях отслабва властта на дявола, и силата му се разрушава чрез единодушието на вашата вяра".

 

Виждайки какво участие християните взимат в неговата съдба и как са огорчени от смъртната присъда над него, Игнатий започнал да се бои да не би римските християни да се опитат да го спасят. Затова той от Смирна им написал послание, в което се стараел да ги убеди, че отива на смърт доброволно и ги моли с нищо да не пречат на неговото смъртно наказание. Скоро след това Игнатий напуснал Смирна и се отправил за Рим. По пътя написал още три послания, от които едното било до Поликарп, комуто дава наставления за задълженията на епископа. Като приближили до Потиола, той искал да слезе на брега, за да тръгне по пътя, по който някога вървял св. ап. Павел, но силният вятър попречил на кораба да спре, и след известно време излезли на брега на Остия и оттам продължили пътя за Рим. Спътниците скърбели за него, римските християни силно желаели да го спасят. Но той повторил просбата си и бил предаден в ръцете на управителя. Управителят, като узнал волята на императора, заповядал да приготвят зверовете, и в празничен ден, пред многоброен народ, Игнатий бил доведен на мястото на наказанието. Придружавали го християни и заедно с тях той се помолил да прекрати Господ гонението, да даде мир на Своята Църква и да внуши на всички вярващи взаимна любов.

 

Като слушали, че постоянно повтарял името на Иисус Христос, езичниците запитали защо така често повтаря това име. Св. Игнатий отговорил, че понеже в сърцето му е написано името на Иисуса Христа, затова устата му изповядват Този, Когото той винаги носи в сърцето си.

Бог дарувал на св. Игнатий сила безбоязнено да срещне ужасната смърт. Преди смъртта, обръщайки се към народа, той с висок глас казал:

 

"Знайте, римски граждани, че не за злодеяние и престъление съм осъден на смърт, а за моя Бог, от Чиято любов съм завладян и Когото ненаситно желая! Аз съм Негова пшеница и чрез зъбите на зверовете се смилам, за да стана чист хляб за Него!"

 

Едва успял да изговори тия думи, и лъвовете се нахвърлили и го разкъсали. Християните събрали неговите кости и по-късно ги пренесли в Антиохия. Дълго те плакали и скърбели за него. На някои от тях светецът се явявал, като ги утешавал в скръбта.  Когато Траян узнал как мъжествено и радостно Игнатий отишъл на смърт за своя Бог, съжалил, че го осъдил на смърт, и като се убедил, че християните са люде честни и добри, във всичко покорни на неговите закони, освен в случаите, когато законите са противни на тяхната вяра, той заповядал да ги оставят на мира и да прекратят всяко гонение против тях.

 

Св. Йоан Кронщадски като извършител на Божествената литургия

Има хора, за които Литургията е всичко на света.

Свещ. Д. Закаблук, 1937 г.

Когато о. Йоан е писал тия думи, то преди всичко е разбирал самия себе си. Известно е, че в първите дни на свещенството си той се стремил да извършва Божествената Литургия колкото е възможно по-често, а в последните 35 години на живота си я извършвал всекидневно, освен в ония дни, утрото на които прекарвал в път или в които е бил тежко болен. Но ако пътувал с железница, бързал към утрото да се спре, ако би могло в близък манастир или село, ако такива нямало край пътя, да извърши Евхаристия и да се причасти, а ако пътувал на параход в родната Сура или отивал по Волга, или Кама, то отрано разпределял времето си тъй, че да не остава няколко дни по ред без свещенодействие и причащение.

Очевидно, той не само живо е чувствал и ясно съзнавал цялото велико значение на това велико тайнство за живота и деятелността си. И наистина, той и говореше, и пишеше, че своята бодрост, своята неуморима енергия, своята положително непосилна за обикновения смъртен деятелност, която му оставяла за сън и почивка не повече от четири часа в денонощие, той обяснява с туй, че всекидневно, по Божията милост, извършва великото тайнство и се причащава със св. Тайни. В дневниците си той твърде често се обръща с мисъл и благоговейно чувство към Божествената литургия и не намира дори на своя, богат за израз на духовни понятия, език достатъчно думи и украшения, за да изобрази величието и плодовете й за вярващите.

"Що е по-величествено, по-трогателно, по-животворно на земята от служенето на литургията? Тук се изобразява и извършва най-великото тайнство на любовта Божия към човешкия род - съединението на Бога с човеците" ("Мисли за богослужението").

"Без тайнството на Тялото и Кръвта, без литургията, могло би да се забрави най-великото дело на любовта, премъдростта, всемогъществото на нашия Спасител, могли би да се изгубят плодовете на страданията Му; затова Той е заповядал да се прави тайнство, тайнството на Тялото и Кръвта Му, за Негово възпоминание и не само за възпоминание, но и за най-тясно общение с Него. Гръмогласно, на всеослушание, в целия свят се извършва това тайнство."

"Всички ние обичаме живота, но в нас няма истински живот без извора на живота - Иисуса Христа. Литургията е съкровищница, извор на истинския живот, защото в нея Сам Господ, Владиката на живота, преподава Самия Себе Си за храна и питие на вярващите в Него и в изобилие дава живот на причастниците Си, както Сам говори: "Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие" (Йоан 6:54; 10:10).

"Ако светът нямаше Пречистото Тяло и Кръв на Господа, не би имал главното благо, благото на истинския живот - (не ще имате в себе си живот - Йоан 6:53), имало би само призрак на живота".

"Божествената литургия е непрестанното и най-великото чудо в благодатното Божие царство; тя е, тъй да се каже, непрестанно заколване на Божия Агнец и излияние на пречистата Му кръв; възпоминание на Неговите изкупителни страдания, смърт, възкресение, възнесение и на второто Му пришествие, защото Той "веднъж се принесе Сам в жертва" (Евр. 7:27) за целия свят, всякога се заколва и освещава причастниците; непрестанно продължаваща се и до свършека на света има да се продължава жертвата на Богочовека Богу и Отцу Своему за нас грешните. "Твоя от Твоих Тебе приносяще о всех и за вся"; защото Господ за всички е пострадал и умрял, и възкръснал, и затова на целия човешки род във всички дни напомня и ще напомня за Своята жертва и да я преподава на всички искрено вярващи и желаещи спасение в храна и питие за освещение и обновление до свършека на света, за да могат всички верни да се спасят и всички неразкаяни грешници да бъдат безответни".

"Смисълът на литургията е всички да бъдат едно в Христа. Към съучастие в Божествената литургия се повикват на проскомидията и литургията всички светии, начиная от Божията Майка. Със свещеника участват в служенето всички светии, всички ангели. Освен това, чрез литургията аз всекидневно обновявам общението си в Христа с цялата земна Църква. О, литургия, всемирна, вселенска! О, литургия, наистина божествена и обожающа човека, небесна и творяща хората от земни небесни! В каква близост един към друг се намират и небожителите и землежителите, и Божията Майка и всички светии, и всички ние православни християни, когато се извършва Божествената, всемирната, пренебесната, всеобщителната литургия! Боже мой! Какво прерадостно, животворно общение!"

Отец Йоан всяка литургия извършваше така, като че ли е първа извършена от него в живота литургия. За това постоянно подновяване на настроението, той охотно се съгласяваше да служи в разни храмове, дето външно новата обстановка, новите съслужащи като че ли му подновяваха впечатленията. Той обичаше, дори пребъдвайки в един град, в един манастир няколко дни, да служи в разни храмове, понякога сам изказваше желание де да служи. Той живееше духовно от литургия до литургия. Всичко останало беше за него второстепенно, не обземаше и не запълняше душата му така, както литургията. Подир извършване на тайнството и пред извършване, рано в утрото; настроението, речите и цялото му поведение потвърждаваха, че за него литургията е всичко на света. Как именно извършваше о. Йоан Божествената литургия - това да се опише е извънредно трудно и всички съществуващи описания не предават, па и не могат да предадат туй, що е могло само благоговейно да се съзерцава, нямайки сили да проникне в скривалищата на духа на о. Йоана и вярно да разбере, що се върши там. А там се е извършвало, без съмнение, също свой род свещенодействие - пълно съединение на това, възстановено от свят живот и през цял живот горение пред Бога, на чистия образ Божи със Своя Първообраз. Цялата небесна Църква - пророците, апостолите, мъчениците, светителите, преподобните и всички небожители са били за о. Йоан във време на литургията близки, живи събеседници.

Всички негови възгласи поразяваха. Той ги произнасяше отривисто, рязко, гръмко, подчертавайки някои думи, понякога, дори сред възгласа, обръщайки се към народа, като че особено се приближава към него в това време с молитвата си за народа. Той се молеше също необикновено. Молитвите четеше така, като че вижда пред себе си Спасителя или Божията Майка, или светии, ту в дълбоко смирение хвърляйки се в праха пред тях, ту дръзновено, като че иска изпълнение на просимото. След пресъществяването на св. Дарове той понякога няколко пъти приближаваше към себе си дискоса със светото Тяло или св. чаша с Кръвта на Спасителя, поставяйки ги накрая на престола, и ниско се навеждаше над тях, целуваше края на св. съсъди, и умилителни сълзи обилно течаха по страните му, тъй щото ставаше нужда да ги изтрива с кърпа, която о. Йоан изваждаше ту из единия, ту из другия джоб на подрасника си. Не можеше да не се забележи, че след причащението със св. Тайни лицето на о. Йоан се просветляваше, осияваше се с радост, обичайната умора и измъченост изведнъж изчезваха, и той ставаше "млад" и бодър, какъвто го виждаха до най-последната му болест. Времето отдига благодатното и одухотворяващото пребиваване на земята на о. Йоан. Но ще преминат и много години, а искрено вярващите не ще забравят този бляскав светилник на Православната църква. На нас, неговите съвременници, лежи свещен дълг - да предадем спомена за него и благоговението към него на нашите потомци.

Из сп. "Православен мисионер", 1937 г.

 

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови