Протестът, който продължи твърде дълго, е изправен пред един очевиден риск и този риск е хубаво да се обмисли и от обществото, и от самите протестиращи. Рискът е протестът да стане толкова банален, че вече никой да не му обръща внимание. Това заяви пред агенция "Фокус" политологът проф. Антоний Тодоров.

Спомняме си, че през лятото имаше твърде много оригинални находки в протеста, защото той беше много спонтанен. Хората излизаха със саморъчно написани лозунги, всеки някакси се състезаваше с другите да измисли нещо по-интересно. Разбира се, не става въпрос просто за карнавал – това е протест, но мисля, че си заслужава да се мисли за промяна, ако щете на тактиката, и най-вече за осмисляне на онова, което протестът очаква да постигне. Защото това е всъщност нещото, което по-скоро доведе до намаляването на интензивността на протестите, коментира Тодоров.

Той отбелязва и че "самите протестиращи не се организираха или не излъчиха някаква нова политическа партия или формация, движение, което евентуално да събере очакванията".

Трудно е да сравним протестите в България с тези в Украйна в момента. Според мен дистанцията е значителна. Може би много по-близо сме с гърците и техните протести. Най-малкото, защото сме в една и съща сходна ситуация донякъде - все пак в Европейския съюз. Не поставяме под въпрос това, никой не поставя под въпрос това – членството ни в Европейския съюз. За Украйна това е наистина въпрос на стратегически много дългосрочен избор и затова там мобилизацията е от друг характер, отбеляза проф. Антоний Тодоров.

Още по темата

25/11/2013

Анализи и Коментари

Първан Симеонов: Протестът е като китайското мъчение с капката