Турчин отмени сватбата си заради ''страх от брака''. Съдът го осъди да обезщети годеницата си

Турчин, който се отказал да се ожени в деня на сватбата, защото "се страхувал от брачния живот", ще трябва да плати обезщетение на годеницата си за причинените ѝ морални вреди, реши Върховният касационен съд на Турция, предаде турската информационна агенция "ДХА". 

Решението се отнася до случай от юли 2020 г. в Истанбул, когато в навечерието на насрочената сватба, по време на традиционния обичай "нощ на къната" (къносване), между близките на младоженците възникнал спор, свързан със символичното поставяне на златна монета в дланта на младоженеца. На следващата сутрин, докато семейството на булката правело последните си приготовления за празненството, мъжът се обадил по телефона и съобщил, че се "страхувал от брака и е нямало да може да се справи с него“, след което не се появил на сватбата.

След разтурването на годежа мъжът пръв завел съдебен иск за връщане на дарените предварително бижута и подаръци, а бившата му годеница също подала насрещен иск за материални и морални щети. След поредица от двустранни обжалвания Върховният съд е отхвърлил претенциите на мъжа и е потвърдил, че с поведението си в сватбения ден той е нанесъл неоправданa травма върху достойнството и личните права на жената, което според член 121 от турския Граждански кодекс е основание за присъждане на морално обезщетение.

Върховният съд е отменил решението на по-долната инстанция, която първоначално отхвърлила иска на жената. Сега съдът трябва да определи какво обезщетение да получи тя за причинените ѝ морални вреди. Засега не е ясно какъв ще бъде размерът на сумата.

Така наречената „нощ на къната“ е ключов елемент от традиционната сватбена обредност в Турция и на Балканите и древен ритуал, който обикновено се провежда вечерта преди сватбата в дома на булката или в наета зала, като символизира раздялата на девойката с нейното бащино семейство и прехода ѝ към новия съпружески живот, припомня БТА.

По време на ритуала булката затваря дланта си и не я отваря, докато свекървата (майката на младоженеца) не постави в нея златна монета или друг ценен дар. В някои съвременни регионални варианти аналогичен жест или нанасяне на къна се прави и на младоженеца като знак за равенство, обвързаност и благополучие.