Охранителите празнуваха 10 години

Режисьорът Съни Сънински и компания изиграха с огромно удоволствие представлението “Охранители” в Малък градски театър “Зад канала”, което издържа 10-и сезон.  Най-много разбира се ни липсваше Христо Мутафчиев, който след прекарания тежък инсулт, все още не може да си позволи да тича и да скача. Затова пък дойде в залата да поздрави колегите си.  Замести го обаче самият режисьор. Останалите също бяха на бойна линия - Петър Калчев, Филип Аврамов и Георги Къркеланов. Под прожекторите отново гърмя музиката на Стоян Михалев и Виктор. Един от най-касовите спектакли на театъра доказа, че е издържал проверката на времето. И само е спечелил от нея. В пиесата си Джон Годбър изследва авантюрата да бъдеш британец в края на миналия век. Съни и неговите актьори достойно "дописват" екшъна в модификацията да бъдеш българин в края на предишното и началото на сегашното столетие. Всеки спектакъл на Съни Сънински е любопитно преживяване, но този - два пъти повече, защото е един от най-изобретателните, създавани някога. Пред очите ни четиримата блестящи актьори се превъплъщават едновременно в по три роли и в бесен ритъм преминават от образ в образ, без нито за момент да нарушат ритъма на комедийното изживяване. Натрупването на обстоятелствата и умелото обиграване на театралното пространство превръщат постановката  в истинска наслада за очите и душата. Нашенските охранители са нагли мачовци, чаровни хулигани или жертви на агресията - те са особен вид същества, които се правят на ангели-пазители в дискотека, но невинаги им се получава. Парчетата на поп идолите, които звучат в началото, напомнят, че българската поп култура не изостава от западната. А дървената конструкция, която се трансформира в шкаф, асансьор, врата, маса, бар и екран, припомня, че Съни Сънински е перфектен майстор кукловод. Сценографията на Петя Стойкова е изградена върху контрастите - каквито са и емоциите. Неслучайно звездите влизат в какви ли не превъплъщения, а черният хумор се лее на талази.