Икономически последствия от избора на Тръмп

Юлиан Войнов Последна промяна на 31 януари 2017 в 12:56 3728 0

Беше наистина интересно да се проследи възходът на Доналд Тръмп до най-висшата управленска позиция в САЩ, чието влияние е толкова голямо, че определя развитието на световните политически и икономически процеси. Много би могло да се напише за причините, довели до неговото избиране за президент. Но те са толкова многобройни, че едно подобно изследване би се превърнало в социологическо и политологическо проучване, отколкото в кратко описание на конкретните резултати от президентската кампания. Доналд Тръмп най-вероятно ще остане в историята като най-противоречивия президент в съвременната история на Съединените щати, предизвикал изключителна поляризация в американското общество, но за подобни изводи все още е рано.

Към настоящия момент това, което е важно да бъде оценено са евентуалните последствия от неговата политика, в случай че той изпълни голяма част от обещанията, дадени по време на предизборната кампания. А вече е видно, че някои от тези обещания той започна да изпълнява, въпреки уверенията на някои анализатори, че ще бъде опитомен от политическата класа в САЩ, включително от неговите съпартийци, които нямало да му позволят да води собствена и напълно независима политика. Понастоящем е категорично ясно, че тези очаквания са били лъжовни. И в следствие на опасенията на политиците от двете части на политическия спектър, че тези очаквания ще останат в сферата на пожеланията, в момента текат трескави консултации относно приемането на закон от Конгреса, с който да се предотврати възможността Тръмп да отмени наложените санкции срещу Русия.

Всъщност едно от първите изпълнени обещания на Тръмп е оттеглянето на САЩ от Тихоокенския договор за партньорство (TPP), който беше подписан на 4 февруари 2016 г. между 12 държави от югоизточна Азия, Северна и Южна Америка, включително САЩ, Канада, Австралия и Япония, но не и Китай. Въпреки противоречивите отзиви по принцип за споразуменията за свободна търговия, основното тяхно предимство е, че задълбочават търговските връзки между участващите страни и завишават някои от стандартите, характерни за подобни договори. Всъщност една от целите на TPP е геополитическото привличане на определени т.нар. възникващи пазари в орбитата на развитите икономики, чийто лидер безспорно е САЩ. Оттеглянето на Съединените щати от това споразумение засилва изключително много ролята на Китай не само в югоизточна Азия, но и изобщо във сферата на световната търговия. Не случайно, веднага след оттеглянето на САЩ от споразумението, някои от страните от югоизточна Азия потърсиха задълбочаване на търговските си отношения с Китай.

Тръмп обещава и преразглеждане на договореностите по Североамериканския договор за свободна търговия (NAFTA), което веднага предизвика ответна реакция на Мексико, чийто президент предупреди, че ще изведе страната си от това споразумение, ако САЩ се опита да промени договореностите единствено в своя полза. Тук оставаме настрана цялата агресивна реторика на Тръмп срещу Мексико, което изигра доста сериозен негативен резултат върху мексиканското песо, което се обезцени с около 20% след изборите в САЩ, имайки предвид, че 80% от търговията на Мексико е със своя северен съсед.

Все още не е много ясно дали Тръмп ще изпълни и друго свое обещание, а именно драстично вдигане на вносните мита за Китай и други големи вносители в САЩ. Това намерение даде повод на китайския президент Си Цзинпин на форума в Давос, на който участва за първи път толкова високопоставен китайски представител, да заяви, че никой няма да излезе победител в една търговска война и предяви претенции на Китай за неговото превръщане в световен лидер на глобализирания свят. Това е коренно различна ситуация от тази, в която светът се развиваше до настоящия момент. Ситуация, в която основни ценности на демокрацията и правата на човека отстъпват на заден план, за да се даде възможност да изпъкне икономическият прагматизъм, чийто основни носители са доскорошните конкуренти на САЩ и Западния свят на международната сцена.

Интересни са и действията на Тръмп, които предприема във вътрешно-икономически план, като например намаляването на данъците за най-богатите и отчасти за висшия ешелон на средната класа, както и неговите намерения да увеличи сериозно държавните разходи за строителство и ремонт на инфраструктура. Намалените данъчни приходи и увеличените сериозно държавни разходи ще доведе до драстично увеличаване на държавния дълг, който вече е на доста високо ниво от около 105% от американския БВП, както и до увеличаване на бюджетния дефицит. Изчисленията сочат, че изпълнението на икономическите мерки на Тръмп би увеличило държавния дълг на САЩ за десет годишен период с над 5 трилиона долара, което представлява ръст от около 25% спрямо настоящото ниво. Половината от това увеличение (около 2.5 трилиона долара) ще е следствие от намалението на данъчните приходи.

Разбира се, в краткосрочен план подобна икономическа политика ще има положително влияние върху икономическия растеж, но в дългосрочен план е много вероятно да доведе до рецесия. Някои от причините за подобни очаквания са, че драстичното намаление на корпоративните данъци (с около 20 процентни пункта до 15%) ще се отрази положително на корпоративните печалби (с около 4.5%). Същевременно намалението на личните данъци (най-високите ставки падат на 33% от 39.6%, а данъчната скала се свива от 7 на 3 интервала) ще доведе до ръст в потреблението, което за 2017 г. се очаква да нарасне с 2.6%. Подобно развитие ще доведе до сериозен ръст в инфлацията, която през 2017 г. се очаква да достигне 2.5%, над нивото на ценова стабилност, таргетирано от Федералния резерв в размер на 2%. Това ще бъде най-високият ръст на цените от 2011 г. насам, което в крайна сметка ще повлия отрицателно върху разполагаемите доходи и оттам до свиване на потреблението. По-високата инфлация пък ще принуди централната банка на САЩ да вдигне много по-сериозно лихвените проценти в страната, като очакванията са подобно движение нагоре на основните лихви да бъде предприето от Фед поне три пъти през 2017 г. По-високите лихви обаче няма да засегнат само американската икономика, а ще се отразят върху икономическото развитие на целия свят, основно чрез обезценяване на валутите на развиващите се пазари, както и на еврото и юана. Това най-вероятно ще доведе до нова вълна от антиглобалистка реторика от страна на Тръмп и до допълнително затягане на митническата политика и протекционистичните мерки на новата администрация.

Същевременно по-високите корпоративни печалби в краткосрочен план ще окажат отново натиск за повишаване на цените и най-вече на ресурсите, което може да доведе до по-големи производствени разходи и до обръщане на тренда. В дългосрочен план в подобна посока влияние ще оказва и ограничаването на търговската свобода на компаниите. Налагането на високи мита върху вноса ще доведе, освен до увеличаване на вътрешните цени, и до намаляване на корпоративните печалби, тъй като ще повиши производствените разходи. Освен това необходимостта от преместване на мощности обратно в САЩ ще стане причина за увеличаване допълнително на корпоративния дълг, което отново ще има прокризисно влияние в дългосрочен план при смяна на посоката на бизнес цикъла в страната. И накрая, по-големите държавни и частни разходи и повишената инфлация ще способства за засилването на долара на международните пазари, но това е свързано с негативно влияние върху експорта и намаляване на неговата конкурентоспособност, въпреки че дялът на експорта в БВП на САЩ е около 12%.

Страница на статията : 0102
Виж още за:
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !