След седем години в ЕС България най-накрая предприе стъпка към членство в Европейската космическа агенция (ЕКА) - междуправителствена организация, която реализира космическата политика на съюза.

Кабинетът одобри днес проекта на Споразумение за европейска кооперираща държава между правителството на България и ЕКА.

В дейността на агенцията участват всички членки на ЕС без България и Хърватия. Членове са още Швейцария, Норвегия, Канада, а редица страни водят преговори за бъдещо участие. 

Присъединяването на страната ни към дейността на агенцията ще осигури достъп на българските предприятия и научни организации до проекти за разработване и внедряване на високотехнологични продукти и услуги. Поради липса на споразумение с агенцията, до този момент български предприятия и изследователски организации нямаха право да участват в проекти, финансирани от нея, дори и като подизпълнители. Споразумението ще стимулира развитието на иновативните малки и средни предприятия и тяхната конкурентоспособност. То ще насърчи създаването на нови работни места във високотехнологични сектори на индустрията и услугите, посочват от правителствения пресцентър.

От години научната общност призовава държавата да й осигури представителство ЕКА, като отпусне средства за членския внос (около 1 млн. евро годишно). Заради високата вноска досега правителството така и не успяваше да задели пари за членство. 

Всяка година ЕКА обявява програми за около 3 милиарда евро, до които обаче българските фирми и учени досега не бяха допускани. 

Позицията на специалистите е, че членският внос се възвръща под формата на поръчки, инвестиции и развитие на сектора.

На заседанието си, което може и да е последно, правителството гласува и друг научен проект — за включване на България в Групата за наблюдения на земята (GEO) чрез Министерството на инвестиционното проектиране (МИП).

GEO работи по изграждане на глобална мрежа за наблюдение на Земята. Тя дава възможност на международната общност за защита от физически и причинени от човека бедствия – откриване на екологични източници, управляване на енергийните ресурси и изменението на климата.

Включването на България в GEO ще позволи интеграцията на данни и информация от различни източници с цел намиране и вземане на устойчиви решения по проблемите на околната среда, както и изпълнението на функциите на МИП в областта на геодезията и картографията, съобщават от правителствения пресцентър.