1,3 милиона е дареният фонд от Лидл България за шестте издания на най-голямата социално отговорна инициатива на компанията „Ти и Lidl за нашето утре“, която неотдавна претърпя мащабна трансформация.

Защо бизнесът дарява? Има ли реален ефект от вложените финансови и човешки ресурси? И има ли промяна в профила на корпоративното дарителство?

Разговаряме с Теодора Бакърджиева - изпълнителен директор на Българския дарителски форум - партньор на програмата „Ти и Lidl” във всички шест издания от 2017 година досега. Българският дарителски форум развива средата за дарителство в страната, подкрепя компании и граждански организации да подобряват своите програми в сферата на дарителството и корпоративната социална отговорност и предлага нови механизми за дарителство от 2004 г. насам.

- Г-жо Бакърджиева, Вие имате опит с множество дарителски кампании през годините, а конкретно при „Ти и Lidl“ сте партньор още от самото начало на инициативата. Как се разви тя през годините и защо се наложи нейната трансформация?

Програмата стартира през 2017 г., за да подкрепя хора и общности в идеите им за промяна на средата, в която живеят. Във философията й стоеше разбирането, че именно гражданските организации са тези, които виждат най-ясно проблемите на местните общности и предлагат оптимални решения за тях. Затова механизмът предвиждаше нестопански организации да кандидатстват за финансиране от общ фонд набрани средства, при ясни условия и критерии за подкрепа на силни и креативни местни проекти.
Това разбиране в партньорите остана и до настоящото шесто издание на програмата. Една подобна програма обаче е добра и качествена, когато е жива и се адаптира към промените на времето, в което живеем. Затова след 6 години съществуване и след проучване на нагласите и нуждите на местните общности, на гледната точка на гражданските организации и проблемите, които те виждат, след допитване до институции и медии относно актуалните национални приоритети и предизвикателства, програмата претърпя естествена трансформация. Промените се случиха както в областите на подкрепа, така и в методологията, периода на провеждане, обема средства, набирани във фонда, и дори във визуалната й идентичност. Ключово беше желанието на всички партньори на програмата тя да дава автентична, смислена и навремена подкрепа за местните общности и да носи истинска промяна.

- Според Вас как инвестицията в каузи и подобряване на живота на местните общности се „възвръща“ на корпоративните дарители?

Бизнесът съществува и се развива по-добре в общества, които са проспериращи и живеят в благополучие. Колкото по-образовано е едно общество, колкото повече уязвимите имат достъп до качествени услуги, колкото повече равенство има, колкото по-активен и здравословен начин на живот водят хората и за тях са достъпни различни форми на култура и качествени медии, които предоставят обективна информация, толкова по-висок стандарт има общността. А това в крайна сметка означава и по-лоялни клиенти и партньори на бизнеса. Съответно за него има по-голям растеж и развитие. Истински отговорният бизнес измерва успеха на дарителските си инвестиции през въздействието, което постига в обществените сфери, които активно подкрепя.

След внимателно проучване на нуждите на общностите трансформацията на програмата „Ти и Lidl за нашето утре“ заложи именно на инвестиция в сфери, истински важни за хората и местата, в които живеят и се развиват. Новата категория на финансиране #BeFair е насочена към проекти за социална справедливост и равенство, #BeActive подкрепя инициативи, свързани с активния начин на живот, дейности за подобряване на физическото здраве и такива, развиващи гражданската активност и подобряване на обществената среда. Специална нова категория #BeVocal подкрепя медийни и журналистически проекти, включително регионални, за да дава глас на стойностната журналистика в едни сложни за качествените медии времена. Традиционно Лидл България продължава линията на подкрепа и за идеи, насочени към опазване на околната среда - #BeGreen, и култура и историческо наследство - #BeLocal.

- А може ли през инициативата „Ти и Lidl” да се очертае профила на темите, които вълнуват неправителствените организации? В кои има най-голяма активност?

Основната роля на гражданския сектор е да откликва и решава някаква конкретна нужда в реалния живот, да е коректив на властта, да предлага иновативни решения на проблеми. В този смисъл организациите, опериращи в местните общности, са най-запознати с техните проблеми и търсят начини за преодоляването им. Темите, които вълнуват сектора, са темите от дневния ред на обществото и те могат, в рамките на приоритетите на програмата, да са безкрайно различни. През годините са подкрепени проекти, които оказват психологическа помощ на родители, преживели пренатална загуба, подкрепят оцеляването на пчелните популации, провокират децата да оставят мобилните устройства и да опознаят природата чрез скаутски дейности, позволяват изграждане на система за видеонаблюдение на птици в защитени територии, и още, и още... Често работата на гражданските организации е в отговор на потребности на хората и общностите, които възникват вследствие на пропуски или неефективност в политиките и действията на институциите. В такива случаи чрез дарителската подкрепа на практика се привличат средства за реализиране на иновативни и умни решения.

- Имате ли наблюдение над вече изпълнените проекти, как една такава корпоративна инициатива допринася за развитието на местните общности?

Една дългогодишна програма, която инвестира в местните общности, е много ценна, защото е възможност – да развиеш идея, да тестваш решение, да си активен. Прави общностите и по-склонни да търсят общи решения, да влизат в различни форми на взаимодействие, заедно да търсят ресурси за решаване на проблеми, да си вярват, че промяната зависи и от тях самите. Особено ценно е, че в последното издание Лидл България даде възможност и на неформални младежки групи да кандидатстват за финансиране. Това е премерен риск, но и потенциално голяма възможност за младежите. Дава им друга увереност, опит и енергия, позволява им да вярват в собствения си потенциал за действие и за промяна. Безспорно е, че всеки подкрепен и качествено реализиран проект оживява общността, в която се случва, и още повече – прави вътрешните връзки по-силни и устойчиви.

- Ако трябва да обобщим, какво би било посланието към бизнеса – струва ли си корпоративното дарителство и защо се е превърнало във важен елемент от корпоративната социална отговорност на компаниите, които са лидери в своята област?

Отговорният бизнес и частните дарители като цяло имат едно голямо предимство, когато инвестират средства в обществени каузи. Те могат да бъдат гъвкави, да променят в ход различни програми и дейности, да откликват спешно на форсмажорни обстоятелства, да търсят резултати и промяна, да тестват модели и ако са успешни, да ги предлагат и на институциите. Това усилие си струва, защото по този начин променят средата, в която те оперират. Освен това през реализирането на дарителски програми компаниите споделят ефективни практики за управление на възникващите процеси и по един или друг начин пряко допринасят за развиването на потенциала на гражданската активност.

Не по-малко важно е, че корпоративното дарителство отличава даден бранд и го прави по-привлекателен за клиенти, партньори и потенциални служители. За младите хора в днешния свят е все по-важно да се обвързват с работодатели, които не просто търсят печалба, но инвестират в постигането на положителна промяна сред хората, общностите, околната среда. Добавена стойност и за клиентите, и за партньорите на даден бизнес е той да подкрепя смислени каузи, да предлага дори стоки и услуги, обвързани с кауза. Все по-осъзнат е стремежът бизнесът да има добра репутация и извън своята основна дейност да се обвързва със значими обществени каузи. Така че корпоративната социална отговорност отдавна вече не е мода, а стандарт.